Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8489 от 08.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40319/2025
Вид
Решение № 8489
Подписан
08.05.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 8489 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110140319 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК положителен установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Е.Ф.К.Б.“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. П., за заплащане на сумата от 199,91 лева, представляваща главница за цена на незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 20.05.2019 г., сключен между Б. ЕАД и М. Д. П., по силата на който са предоставени интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 100“, в който план са включени интернет услуги, и телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, за отчетен период от 22.10.2021 г. до 21.01.2022 г., ведно със законна лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и на сумата от 72,75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г., формирани както следва: сумата 94,46 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0027975602/22.10.2021 г. за периода от 22.10.2021 г. до 21.11.2021 г., формирана както следва: за интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 100“, в който план са включени интернет услуги, в размер на 37,80 лв. с ДДС и за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, в размер на 56,66 лв. с ДДС, както и сумата 34,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г.;

1 с у м а т а 94,46 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028132848/22.11.2021 г. за периода от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г., формирана както следва: за интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 100“, в който план са включени интернет услуги, в размер на 37,80 лв. с ДДС и за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, в размер на 56,66 лв. с ДДС, както и сумата 34,04 лева, представляваща лихва за забава за период от 10.12.2021 г. до 02.12.2024 г.; с у м а т а 10,99 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028311416/23.12.2021 г. за периода от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г., за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, както и сумата 3,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 02.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 73200/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

След подадено в срок възражение по чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като ищецът твърди, че след издаване на заповедта за изпълнение било извършено от длъжника плащане на сума в размер 39,53 лв., с която сума частично била погасена главницата по фактура №

0027975602/22.10.2021 г., поради което предявява исковете (уточнени с молби от 29.10.2025 г. и 21.11.2025 г.) по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумите, както следва: за сумата от 160,38 лева, представляваща главница за цена на незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 20.05.2019 г., сключен между Б. ЕАД и М. Д. П., по силата на който са предоставени интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 100“, в който план са включени интернет услуги, и телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, за отчетен период от 22.10.2021 г. до 21.01.2022 г., ведно със законна лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането , и сумата от 72,75 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г., формирани както следва: сумата 54,93 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0027975602/22.10.2021 г. за периода от 22.10.2021 г. до 21.11.2021 г., и сумата 34,85 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г.; с у м а т а 94,46 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028132848/22.11.2021 г. за периода от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г. и сумата 34,04 лева, представляваща лихва за забава за период от 10.12.2021 г. до 02.12.2024 г.; с у м а т а 10,99 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028311416/23.12.2021 г. за 2 периода от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г., и сумата 3,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 02.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 73200/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че на 20.05.2019 г. между Б. ЕАД и М. Д. П. е сключен Договор за интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM Fiber Net 100“, в който план са включени интернет услуги и за телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги. Договорът бил за срок от 24 месеца, като същият влизал в сила в деня на подписването му. Излага, че по договора били издадени фактура № 0027975602/22.10.2021 г. за отчетен период от 22.10.2021 г. до 21.11.2021 г.; фактура № 0028132848/22.11.2021 г. за отчетен период от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г.; фактура № 0028311416/23.12.2021 г. за отчетен период от 22.12.2021г. до 21.01.2022 г. Твърди, че на 31.05.2021 г. „Б.“ ЕАД сключила договор за прехвърляне на вземания с „И.Ф.“ ООД с ЕИК ***.

Процесните фактури попадали в обхвата на договора за прехвърляне на вземания от 31.05.2021 г. между Б. ЕАД, като цедент и „И.Ф.“ ООД, като цесионер, а името на длъжника и размера на изкупеното вземане на длъжника било описано в Извлечение от Приложение № 1 към горепосочения договор за цесия. „И.Ф.“ ООД в качеството си на пълномощник на „Б.“ ЕАД изпратило уведомление до М. Д. П. на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. На 03.08.2023 г.

„И.Ф.“ ООД прехвърлило всички свои вземания, придобити по горепосочения договор, на „Е.Ф.К.Б.“ ЕООД. „И.Ф.“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания, сключен на 03.08.2023 г., изпратило уведомление по пощата до М. Д. П. на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът – М. Д. П., в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага, че не е уведомен за прехвърляне на „вземането“ нито от стария кредитор - цедент Б. ЕАД, нито от последващият „И.Ф.“ ООД, нито от последния цесионер ищец по делото, поради което счита, че ищецът няма качеството на кредитор, като оспорва и извършените цесии. Излага, че съгласно Стандартните условия на Тарифния план месечният абонамент, уговорен с договора, е в размер на 37,80 лева с вкл. ДДС, като стойността на процесните фактури надвишавала без основание договорената между страните сума. Излага, че не е извършвал частично плащане в размер на 39,53 лева по коя да е от трите процесни фактури. Счита, че отнасянето на сумата към Фактура № 00227975602/ 22.10.2021 г. е произволно избрано от ищеца и не кореспондира с действителното правно и фактическо положение, поради което го оспорва.

Твърди, че посочената сума е била депозит за получена техника (приемник и рутер) при подписване на договора с Б. ЕАД, която техника е била собственост на компанията, и която сума след прекратяване на договора и връщане на техниката му е била възстановена от Б. ЕАД, което обстоятелство било отразено в горепосочената фактура. Излага, че договорът с Б. ЕАД е сключен на 20.05.2019 г. и е със срок на действие 2 години, като същият бил изтекъл на 20.05.2021 г. и за процесния период не бил породил права и 3 задължения между страните. Излага, че е върнал техниката, което обстоятелство само по себе си правело невъзможна доставката на услугите, предмет на договора. Оспорва въобще да е имал достъп до посочените услуги и такива да са били предоставяни за процесния период. Излага, че не е получавал известия за плащане на процесните фактури, поради което претенцията за лихви – счита за неоснователна. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С молба от 24.04.2026 г. ищецът е оттеглил частично предявените срещу ответника искове за сумата от 54,93 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура

№

0027975602/22.10.2021 г. за периода от 22.10.2021 г. до 21.11.2021 г., и за сумата от 20,26 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г.

С влязло в сила протоколно определение от 29.04.2026 г. на основание чл. 232 ГПК, съдът е прекратил производството по делото за сумите, за които исковете са частично оттеглени и е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в тези части.

С оглед на гореизложеното, предмет на делото са останали исковете по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумите, както следва: сумата от 105,45 лева, представляваща главница за цена на незаплатени телекомуникационни услуги по Договор за електронни съобщителни услуги от 20.05.2019 г., сключен между Б. ЕАД и М. Д. П., по силата на който са предоставени интернет услуга с абонаментен план „VIVACOM FiberNet 100“, в който план са включени интернет услуги, и телевизионна услуга с абонаментен план „VIVACOM TV M+“, в който план са включени телевизионни услуги, за отчетен период от 22.11.2021 г. до 21.01.2022 г., ведно със законна лихва от 06.12.2024 г. до изплащане на вземането , и сумата от 52,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г., формирани както следва: сумата от 14,59 лева, представляваща лихва за забава за периода от 09.11.2021 г. до 02.12.2024 г.; сумата от 94,46 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028132848/22.11.2021 г. за периода от 22.11.2021 г. до 21.12.2021 г. и сумата от 34,04 лева, представляваща лихва за забава за период от 10.12.2021 г. до 02.12.2024 г.; сумата от 10,99 лева, представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура № 0028311416/23.12.2021 г. за пер иод а от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г. и сумата от 3,86 лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 02.12.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 73200/2024 г. по описа на СРС, 119 състав.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

99, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на главно и пълно доказване: 1/ валидно възникване на твърдяното облигационно правоотношение с посоченото в исковата молба съдържание, 2/ по което „Б.“ ЕАД да е изправна страна – предоставило е точно в качествено, количествено и темпорално отношение уговорените услуги през процесния период, 3/ а за ответника са възникнали изискуеми задължения за заплащане на цена на предоставени услуги по процесните фактури 4/ в претендирания размер, 5/ уговорен падеж и неговото настъпване 6/ както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключени договори за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.