Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6328 от 21.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 2057/2026
Вид
Решение № 6328
Подписан
21.10.2026
Състав
Мария Милкова Запрянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6328 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. М. Запрянова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от М. М. Запрянова Гражданско дело № 20261100102057 по описа за 2026 година

Страни в производството са ищецът В. Г. Я. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. ********, и ответникът „Нова Билд БГ“ ООД с ЕИК 206509860, гр. София, ул. Тодорини кукли №20, ет.2.

Ищецът В. Г. Я. твърди, че между него, в качеството му на адвокат, и ответното дружество НОВА БИЛД БГ ООД са съществували трайни отношения по предоставяне на правна защита, съдействие и процесуално представителство по различни дела и корпоративно обслужване.

Излага, че ответникът е бил страна по предварителен договор от 28.02.2023 г., по силата на който се е задължил да построи и продаде на Д.В.М. и П.Т.М. апартамент № 102 със застроена площ 81,55 кв.м., заедно с паркомясто и склад, находящи се в сграда в гр. София, район Подуяне, УПИ IV-1471, 2069, 2070, 2071, 2073, 2074, кв. 12в, местност Сухата река – запад.

Твърди, че на 18.08.2025 г. с нотариален акт № 98, том IV на нотариус М.И. ответното дружество е прехвърлило същия имот на трето лице Найс Пропъртис София ЕООД, поради което е възникнал риск от съдебен спор с купувачите по предварителния договор. В тази връзка на ищеца било възложено да следи за евентуално образуване на дело срещу дружеството, като на 29.09.2025 г. той уведомил управителя Б. М. за образувано търговско 1 дело № 1721/2025 г. по описа на СГС, ТО, VI-4 състав, по искова молба на Д.В.М. и П.Т.М. срещу НОВА БИЛД БГ ООД.

Поддържа, че по искане на ответника е подал молба за достъп до делото чрез ЕПЕП, а на 02.10.2025 г. е изпратил на дружеството копие от исковата молба и приложенията към нея.

Ищецът твърди, че след проведени разговори относно поемане на защитата по делото е бил упълномощен от управителя на дружеството Б. М. да осъществява процесуално представителство по търговско дело № 1721/2025 г. Излага, че по настояване на ответника е изготвил и депозирал молба за отмяна на определение, с което ищците по делото били освободени от държавни такси. Поддържа, че на 23.10.2025 г. е изпратил на ответника предложение по електронна поща за поемане на процесуалното представителство по делото, в което описал предмета на спора и предявените срещу дружеството искове, а именно иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на сделката с Найс Пропъртис София ЕООД, иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен и евентуален осъдителен иск за сумата 45 407 евро, както и предложил адвокатско възнаграждение в размер на 22 411 лв. без ДДС.

Твърди, че след получаване на предложението управителят на дружеството устно е потвърдил приемането му и е възложил започване на работата по защитата.

Ищецът сочи, че на 27.10.2025 г. е изпратил на ответника проект на договор за възлагане на правна работа и фактура № 1000000482/27.10.2025 г. за сумата 13 446,60 лв. с ДДС, представляваща първата половина от договореното възнаграждение. Твърди, че предмет на договора било процесуално представителство по търговско дело № 1721/2025 г. на първа инстанция, включително изготвяне на отговор на исковата молба, събиране и комплектоване на доказателства и явяване в съдебни заседания, при уговорено възнаграждение в размер на 26 893,20 лв. с ДДС, платимо на две равни вноски. Поддържа, че макар ответникът да не подписал договора и да не извършил плащане, многократно чрез телефонни разговори, електронна поща и кореспонденция във Viber потвърждавал възлагането на работата и давал указания по изготвянето на защитата. Излага, че на 29.10.2025 г. служител на ответното дружество му изпратил всички необходими документи по делото, а 2 след изготвяне на подробен отговор на исковата молба на 03.11.2025 г. същият бил изпратен на ответника за съгласуване. Твърди, че управителят на дружеството направил допълнителни бележки и корекции, поискал среща за обсъждането им и настоял отговорът да бъде приоритизиран с оглед срока за депозиране. Поддържа, че след проведен на 05.11.2025 г. телефонен разговор между страните бил окончателно съгласуван текстът на отговора на исковата молба, който същия ден бил подаден в СГС с вх. № 131549.

Ищецът твърди, че след подаването на отговора ответникът започнал да избягва въпросите относно плащането на възнаграждението, като на 10.11.2025 г. управителят Б. М. заявил, че следва да обсъди въпроса със съдружника в дружеството. Поддържа, че на 14.11.2025 г., след извършване на възложената работа, ответното дружество едностранно оттеглило пълномощията му по делото, без да заплати каквато и да е част от уговореното възнаграждение. Твърди, че поради прекратяване на пълномощията и невъзможността да довърши процесуалното представителство е издал фактура № 1000000496/22.12.2025 г. за сумата 13 446,60 лв. с ДДС, представляваща втората част от възнаграждението. Излага, че по негова молба било допуснато обезпечение на бъдещия иск по гр. дело № 765/2026 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на претенцията от 26 893,20 лв., като към датата на предявяване на иска плащане не било извършено.

При така изложените твърдения ищецът предявява срещу НОВА БИЛД БГ ООД главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.286 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 36 ЗА и чл.86 ЗЗД, за сумите:

- 13 750,27 евро /26 893,20 лв./, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство по търговско дело № 1721/2025 г. по описа на СГС, ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до плащането;

- 317,57 евро – обезщетение за забава в плащането по фактура № 1000000482/27.10.2025 г. за периода от 27.10.2025 г. до 25.02.2026 г.;

- 70,28 евро – обезщетение за забава в плащането по фактура № 1000000496/22.12.2025 г. за периода от 30.01.2026 г. до 25.02.2026 г.

В условията на евентуалност предявява искове с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗАдв. и чл.86 ЗЗД за сумите:

3

- 13 579,67 евро /26 559,53 лв./ представляваща адвокатско възнаграждение, определено с решение № 1149/23.12.2025 г. на Софийски адвокатски съвет, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане;

- 334,19 евро - обезщетение за забава за периода от 23.12.2025 г. до 25.02.2026 г.

Претендира и направените по делото разноски, включително разноските по обезпечителното производство.

В тежест на ищеца по предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗА, вр. чл. 36 ЗА е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за правна защита и съдействие, съдържанието на постигнатите между страните уговорки относно възложената правна работа и размера на уговореното адвокатско възнаграждение, възлагането на процесуалното представителство по търговско дело № 1721/2025 г. по описа на СГС, извършването на възложените правни и процесуални действия, размера на претендираното възнаграждение, оттеглянето на пълномощията от страна на ответника и обстоятелствата, от които произтича твърдяната неоснователност на това оттегляне, както и настъпването на изискуемостта на вземането и размера на претендираната лихва за забава.

В тежест на ищеца по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 36, ал. 3 ЗА е да установи при условията на пълно и главно доказване предоставянето на правна защита и съдействие в полза на ответника по търговско дело № 1721/2025 г. по описа на СГС, липсата на постигнато между страните съгласие относно размера на адвокатското възнаграждение, постановяването на решение № 1149/23.12.2025 г. на Софийски адвокатски съвет за определяне размера на дължимото възнаграждение, размера на определеното възнаграждение, настъпването на изискуемостта на вземането и размера на претендираната лихва за забава.

Ответникът НОВА БИЛД БГ ООД, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва изцяло предявените искове по основание, размер и изискуемост, включително главния иск за сумата 26 893,20 лв. с ДДС, евентуалния иск за сумата 26 559,53 лв. с ДДС и претенцията за мораторна лихва в размер на 387,85 евро.

4

Счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Поддържа, че спорът не се свежда до неплатени фактури, а до това дали от представената от ищеца фактическа картина може да се изведе възникнало облигационно отношение с твърдяното от него съдържание относно пакетен хонорар, обем на възлагането, механизъм на плащане и падеж. Според ответника самата искова молба съдържа вътрешно противоречие, тъй като по главния иск ищецът твърди наличие на договор с уговорено възнаграждение от 22 411 лв. без ДДС, съответно 26 893,20 лв. с ДДС, а по евентуалния иск се позовава на чл. 36, ал. 3 ЗА и на решение на Софийския адвокатски съвет, приложими при липса на договор за размера на възнаграждението.

Ответникът не оспорва, че между дружеството и адв. В. Я. са съществували предходни професионални отношения, но оспорва от това да следва доказаност на конкретна уговорка по процесния спор. Не оспорва и изложените в исковата молба обстоятелства относно предварителния договор от 28.02.2023 г., последващото прехвърляне на имота на Найс Пропъртис София ЕООД и образуването на търговско дело № 1721/2025 г. по описа на СГС, доколкото те очертават контекста на ангажиране на адвокат, но счита, че тези факти не доказват приемане на офертата от 23.10.2025 г., падеж на фактурите или дължимост на претендирания пълен размер. Признава, че е било възложено извършване на периодични проверки за евентуално предявяване на иск срещу дружеството, както и че след образуването на делото ищецът е уведомил управителя и е поискал достъп до делото, но поддържа, че това установява единствено фактическо ангажиране с конкретни действия, а не договор за пълно първоинстанционно процесуално представителство срещу претендираната цена.

Ответникът не оспорва, че на 02.10.2025 г. ищецът е изпратил сканирано копие от исковата молба и приложенията по търговско дело № 1721/2025 г., както и че е бил упълномощен с процесуални права, включително по това дело. Поддържа обаче, че пълномощното е едностранен овластителен акт и само по себе си не установява договорено възнаграждение, механизъм на плащане или точен обем на възлагането. Не оспорва и че по настояване на управителя ищецът е изготвил и депозирал молба за отмяна на определение, с което ищците по търговското дело са били освободени от държавни такси, но счита, че това доказва само конкретно извършено процесуално действие, а не възникване на право на пълния претендиран хонорар.

5

Ответникът признава, че на 23.10.2025 г. ищецът е изпратил имейл с предложение за възнаграждение в размер на 22 411 лв. без ДДС, но поддържа, че отправянето на оферта не създава само по себе си договорно задължение и не доказва безусловно приемане. Оспорва твърдението, че управителят на дружеството устно по телефон е приел офертата и е възложил започване на работата при посочената цена. Счита това твърдение за едностранно, ретроспективно и недоказано, като излага, че ищецът непоследователно извежда сключването на договора ту от устно приемане, ту от последващо поведение, изразяващо се в изпращане на документи, обсъждане на проект на отговор и даване на указания.

По отношение на изпратения на 27.10.2025 г. проект на договор и фактура № 1000000482/27.10.2025 г. ответникът поддържа, че тези документи по-скоро разколебават, отколкото подкрепят тезата за вече постигнато съгласие. Сочи, че ако цената и механизмът на плащане са били окончателно договорени, не би било необходимо изпращане на проект за подписване, а в самия проект първата вноска е предвидена като дължима в деня на подписване на договора, каквото подписване не е настъпило. Освен това отбелязва, че в проекта бил посочен предмет на защита по търговско дело № 1721/2024 г., а не по търговско дело № 1721/2025 г., и че втората половина от възнаграждението била предвидена като дължима до последното заседание по делото на първа инстанция и преди обявяването му за решаване, което според ответника не съответства на издаването на втора фактура още на 22.12.2025 г.