Решение № 437 от 15.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20255220104177 по описа за 2025 година взе предвид:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД гр. София против Й. Г. Д. от гр.П. за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 1000 лв. (511,29 евро), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 604809 сключен на 10.12.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД и Й. Г. Д., вземането по който с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.11.2024г. е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. За вземането е издадена от Ихтиманския районен съд заповед за изпълнение.

Отговор на исковата молба не е подаден от ответника в срок.

Искът е бил заявен първоначално и за вземания за лихви по същия договор, за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено. След дадени от съда указания за изправяне на нередовности (посочване на интерес или предявяване на осъдителен исскс) ищецът е заявил, че не поддържа иска в тази част и производството е прекратено в частта за лихвите.

В открито заседание страните не изпращат представители, но с писмени молби изразяват становища. Ищцовата страна чрез юрисконсулт поддържа иска по вече изложените в исковата молба съображения. Ответникът, представляван от адвокат, извън срока за отговор изразява становище, озаглавено "отговор на искова молба", както и с молба за даване на ход на делото в отсъствието на представителя, с което оспорва иска. Съображенията му са следните: на първо място, няма идентитет между предмета на заповедното и на исковото производство, което прави исковото недопустимо - двете искания се различават по размер и 1 е недопустимо ищецът да променя материалноправната характеристика на вземането, като въвежда други праворораждащи факти; на второ място, липсва първият и основен елемент от фактическия състав на претенцията, а именно наличието на действителен договор за потребителски кредит. Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциията си в условията на пълно и главно доказване, заведеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въз основа на писмените доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.12.2021 г. между „Сити Кеш“ EАД в качеството на кредитодател и Й. Г. Д. в качеството на кредитополучател е сключен от разстояние договор за паричен заем „Кредирект“ № 604809, по силата на който на заемателя се предоставя сумата от 1000 лв., срещу задължение за връщането и заедно с лихва на 8 месечни вноски. Договорът съдържа уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, сумата на която не е била включена в годишния процент на разходите (и при включването и ГПР би надвишил ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК), поради което съдът в заповедното производство е счел договора за недействителен на осн. чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е отхвърлил искането за издаване на заповед за всички вземания по договора освен главницата.

Сключването на договора се установява от представения лог файл и текст на договора.

Предоставянето на сумата 1000 лв. се установява с разписка за плащане към ответника чрез системата на „Изипей“ АД от дата 10.12.2021 г.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Не може да бъде споделено никое от двете възражения на ответника. Вярно е, че в производството по чл. 422 от ГПК се изисква съвпадане на предмета на иска и на заявлението от заповедното производство по страни, основание и размер. Това означава, че не е допустимо да се добавят нови страни, нови факти или да се увеличава размерът на заявеното вземане, но по никакъв начин не изключва намаляване на размера, отказ от някои вземания или части от вземания или от искането само срещу някои от страните, ако те са повече. От значение е по предмета на предявения иск да е водено заповедно производство, а не непременно за целия предмет на заповедното производство да бъде предявен иск. При това в конкретния случай ищецът не просто е заявил част от вземането по подаденото от него заявление, но е заявил цялата част, в която заявлението е било уважено. Само за тази част той има право изобщо на установителен иск; за отхвърлената част би могъл да предяви осъдителен иск, но е преценил да не го прави.

Колкото до второто възражение за недоказаност на наличие на сключен договор, то също е неоснователно. Постигането на съгласие и предоставянето на сумата се установява от представените от ищеца доказателства. Сключеният договор е нищожен по съображенията, изложени от заповедния съд в разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението по отношение на лихвата, които, разбира се, се споделят от настоящия състав на съда. Това 2 обаче не означава, че връщане на получената сума не се дължи – щом е установено нейното предаване от заемодателя на заемателя, дори при установяване на нищожност на договора се дължи връщане на главницата като чиста стойност на кредита по смисъла на чл. 23 от ЗПК.

Няма колебание в практиката, че тази чиста стойност подлежи на присъждане като главница при предявен иск на основание договора за заем, дори без ищецът да признава нищожността и без да се позовава на нея, ако съдът я констатира.

Без значение е дали цесията е била съобщена на ответника преди предявяването на иска, съответно заявлението по чл. 410 от ГПК, щом той не прави възражение за плащане на стария кредитор.

Поради изложеното искът следва да бъде уважен изцяло, както е заявено, че се поддържа – за сумата 1000 лв., или 511,29 лв., представляваща главница по договора.

Със заповедта за изпълнение не са присъдени разноски – искането за тях е отхвърлено с разпореждането, с което е отхвърлено и заявлението по отношение на лихвите. Тези разноски не могат да бъдат присъдени за пръв път в настоящото производство.

В исковото производство се дължат допълнително направените разноски от 12,78 евро държавна такса, съответстваща на размера и вида на предявения иск, и 50 евро юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размерите по НЗПП.

По изложените съображения Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Признава за установено, че ответникът Й. Г. Д., ЕГН **********, от гр.П., жк „М., , ет.* , ап.*, дължи на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, сумата 511,29 евро (1000 лв.), представляваща главница по договор за потребителски кредит № 604809 сключен на 10.12.2021 г. между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и Й. Г. Д., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 867/21.08.2025 г. по ч.гр.д. 1244/2025 г. на Районен съд – Ихтиман.

Осъжда Й. Г. Д., ЕГН **********, от гр.П., жк „М., , ет.* , ап.*, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД – гр. София, ЕИК: 203374133, разноски по исковото производство в размер 12,78 евро държавна такса и 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3