Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13473 от 08.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42330/2023
Вид
Решение № 13473
Подписан
08.07.2024
Състав
ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13473 гр. ***********, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20231110142330 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба от *********** срещу ***********, с която са предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени доводи, че на 26.06.2022 г., в района на град ***********, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/, причинено от водача на моторно превозно средство /МПС/ с peг. № ***********, вследствие на което са нанесени увреждания на МПС с peг. № ***********. Поддържа се, че за настъпилото ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, видно от който водача на МПС с peг. № ***********, при осъществяване на маневра за завой наляво, излизайки от второстепенен път, отнема предимството на МПС с peг. № ***********, вследствие на което между двата автомобила настъпва ПТП с материални вреди. Твърди се, че между *********** и собственика на увредения лек автомобил с рег. № *********** е сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100469532/20.06.2022 г., валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие към *********** е предявена претенция под № 0500881274/21.07.2022 за изплащане на застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица, като въз основа на изготвените протоколи за оглед е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 075.95 лв. Изложени са доводи, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането /КЗ/, за *********** възниква право да се суброгира в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до размера на изплатеното обезщетение, както и до размера на обичайните разноски за неговото определяне. Сочи се, че към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със *********** 1

Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 3 090,95 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500881274/21.07.2022 г., с включени ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 155,68 лв., начислена върху претендираната главница за периода от 22.12.2022 г. – деня, следващ изтичането на 30дневния срок от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, до 30.05.2023 г.. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, наличието на прякапричинна връзка между него и твърдените имуществени вреди. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване. Поддръжа, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за плащане на сума, претендирана от ответника, в качеството му на застраховател на лице, което се твърди да е причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за плащане на обезщетение за забава на плащането на претендираната главница.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ:

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност.

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди /деликт/; 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. По аргумент от разпоредбата на чл. 154 ГПК, установяването на горепосочените факти, при условията на пълно и главно доказване, е в доказателствена тежест на ищеца, а при доказването им в доказателствена тежест на ответника е да установи погасяването на претендираното обезщетение, както и оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.

2

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че обсъжданата искова претенция е частично основателна, като съображенията за това са следните:

С определение № 46230/30.12.2023 г. /л. 79 и сл. от делото/, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска, следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право:

1. За автомобила с peгистрационен № ***********, към датата на ПТП – 26.06.2022 г., е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца с № 00500100469532/20.06.2022 г.;

2. За автомобила с peгистрационен № ***********, към датата на ПТП – 26.06.2022 г., е съществувала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;

3. Във връзка с образуваната щета № 0500881274/21.07.2022 г. по повод процесното ПТП ищецът е заплатил в полза на застрахованото лице сума в посочения в исковата молба размер от 3 075,95 лв., без включени ликвидационни разноски.

С оглед отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства между страните, спорът между тях се концентира върху въпроса какъв е механизма на процесното пътно-транспортно произшествие и по вина на кой водач е настъпило.

Спорен е и въпроса какъв е действителният размер на причинените имуществени вреди вследствие на процесното-пътно транспортно произшествие, включително намират ли се платените от ищеца разходи за възстановяване на увредения автомобил в пряка-причинно следствена връзка с инцидента.

За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие и на спорните въпроси във връзка с размера на действителните разходи за възстановяване на увредения лек автомобил по делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна-автотехническа експертиза /л. 139 и сл. от делото/, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, като са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. А., както и писмени доказателства – двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие от 26.06.2022 г. /л. 11/ и декларация от 26.06.2022 г. от Д. Б. П. /л. 6/.

Събраните за установяване на механизма на ПТП по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. А., съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото – двустранния констативен протокол за процесния пътен инцидент и декларацията на водача на увредения лек автомобил до застрахователя-ищец от 26.06.2022 г. От показанията на свидетеля се установява, че при настъпване на инцидента е управлявала лекия автомобил с рег. № ***********, като инцидента е настъпил, тъй като не е преценила правилно габаритите на управляваното от нея моторно превозно средство, вследствие на което е настъпил удар със застрахования при ищеца лек автомобил.

Съгласно заключението на вещото лице /л. 139 и сл./, обстоятелствата и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП и уведомлението за щета, са следните:

На 26.06.2022 г., около 10:15 часа, лек автомобил „Хюндай Санта Фе“, с рег. № ***********, се движи по *********** и в района на кръстовище водачът предприема маневра за завой наляво и навлиза в лентата на насрещно движение, вследствие на което траекторията му се пресича с тази на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № ***********, и настъпва удар между тях. От техническа гледна точка причина за настъпването на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Хюндай 3

Санта Фе“, който не е изчакал преминаването на застрахования при ищеца лек автомобил, който съгласно свидетелските показания се е движил с предимство.

Вещото лице е посочило, че всички увреждания по последния, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес С 320“, с рег. № ***********, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 2 720,36 лв.

При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и на заключението на неоспорената и приета по делото съдебнаавтотехническа експертиза, съдът приема за безспорно установено по делото, че процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по вина на водача, чиято гражданска отговорност към датата на инцидента е застрахована при ответника, който е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 чл. 20 ЗДвП, както и че описаните увреди в исковата молба на застрахования при ищеца лек автомобил са в пряка причинноследствена връзка с процесния инцидент.

В обобщение, с оглед установения механизъм на пътно-транспортното произшествие от обсъжданата експертиза, включително като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетеля А. и отделените за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелства, съдът намира, че предявеният главен положителен установителен иск с правно основание чл. 411 КЗ е основателен за сумата от 2 735,36 лв. /2 720,36 лв. + 15 лв./. Към посочената в заключението на вещото лице сума, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на инцидента, съдът прибави сумата от 15 лв., представляваща обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение.

При определяне на обема на отговорността на ответното застрахователно дружество съдът съобрази и следните обстоятелства:

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.