Решение № 266 от 04.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000695 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение № 25 от 08.08.2022 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по т. д. № 9/2022 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. А. Ч., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си С. М. Ч.а, ЕГН **********, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сестра му Е. А. Ч., настъпила в резултат на ПТП на 23.02.2017 г. с лек автомобил марка „Б**“ модел „*** **“ с ДКН № *******, на път *** **** между селата Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпило събитие по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ - 13.02.2018 г. до 22.02.2019 г., като погасена по давност.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК *********, да заплати на Ф. К. К., ЕГН 1

**********, сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на нейната внучка Е.

А. Ч., настъпила в резултат на ПТП на 23.02.2017 г. с лек автомобил марка „Б**“ модел „*** **“ с ДКН № * **** **, на път *** **** между селата Д., общ. К., обл. К., и Ч., общ. К., обл. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя за настъпило събитие по реда на чл. 429, ал. 3 КЗ - 13.02.2018 г. до 22.02.2019 г., като погасена по давност.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Я. М. С., *АК, с личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 лв. за оказаната безплатна правна помощ на М. А. Ч., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ********* да заплати на адв. Я. М. С., *АК, с личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 лв. за оказаната безплатна правна помощ на Ф. К. К., ЕГН **********.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” АД, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса върху уважените искове в размер на 3200 лв., както и платените от бюджетните средства на съда суми за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 554,84 лв.

В осъдителна му част това решение се обжалва от ответника „З. к. Л.

И.“ АД, с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответниците по жалбата са на мнание, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Спорните въпроси по делото са: първо, дали ищците М. А. Ч. – брат на загиналото момиче и Ф. К.

К. – нейна баба, са имали правото да получат застрахователно обезщетение; второ, относно размерите на дължимите от застрахователя обезщетения и трето, дали и доколко с поведението си на пътя пострадалата Е. Ч. е допринесла (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при катастрофата увреждания, 2 от които е последвала смъртта и.

1.

Свидетелската А. Щ. К., разпитана в съдебното заседание от 20.06.2022 г. (л. 128 и сл.) и свидетелката Д. И. Д., разпитана в съдебното заседание от 30.06.2022 г. (л. 153 и сл.), близки съседки на семейството, са категорични: отношенията между братчето и бабата на загиналото момиче са били изключително близки, особено след като бащата на двете деца напуснал майка им и те живеели в една къща, имали едно домакинство. Сестрата била „като втора майка“ за братчето си, а баба им се грижила за всички, особено след като и нейния съпруг починал. „Те са едно цяло, все едно синджир. След смъртта на Е., все едно този синджир се скъса“ – казва свидетелката К..

Свидетелите са установили близостта между тримата, нелепо прекъсната от катастрофата, ежедневните грижи, които починалото момиче е полагало за брат си до смъртта и, както и близостта между баба им и самата нея.

Установили са коренната промяна в живота им, настъпила след ненадейната загуба на момичето. Апелативният съд дава вяра на тези близки до ищците свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

П р и събраните в процеса доказателства, преценката на настоящата инстанция е, че ищците са активно материалноправно легитимирани да претендират и да получат обезщетения за причинените им от смъртта на Е. Ч. неимуществени вреди. Изводът е в съответствие с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо 3 да бъдат обезщетени.

В настоящия процес е установена особено близката връзка на всеки от двамата ищци със загиналото момиче и действително претърпените от нейната смърт вреди. Установена е създадената трайна взаимна близост и емоционална привързаност, доказана е и силната травма, причинена на ищците от смъртта на момичето, която негативно и много пряко се е отразила на начина им на живот, вж. и подробното заключение на приетата по делото и неоспорена от ответника Съдебно – психологична експертиза на вещото лице Т. Д. (л. 102 и сл.). Налице са релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между загиналото момиче и нейните братче и баба, при която ненадейната смърт на Е. им е причинила морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Затова преценката на Апелативния съд е, че предпоставките за уважаване на исковете са били налични.

2 .

Поддържаното от жалбоподателя възражение относно размера на обезщетенията, се отнася и до приложението на разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г. Тази разпоредба предвижда, че до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.

2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.

493а, ал. 4 (разширения кръг лица) се определя в размер до 5000 лева, като е придадено обратно действие на разпоредбата – за съдебните искове, предявени след 21.06.2018 г.

Настоящата инстанция споделя мнението за неприложимост на разпоредбата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., по съображенията, изложени в постановените от Пловдивския апелативен съд Решение № 94 от 14.06.2019 г. по т. д. № 231/2019 г. и Решение № 260028 от 09.10.2020 г., които за пълнота ще бъдат по-долу повторени.

В член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл. 1, параграф 2 от втората Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В чл. 9 ал. 1 от 4

Директива 2009/103/ЕО са предвидени минимални застрахователни суми в случай на телесно увреждане в размер на 1 000 000 евро за един пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. Същите са и лимитите, посочени в чл. 1 параграф 2 от предходната директива – 84/5/ЕИО. Посочените в директивите лимити за минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са транспонирани в националното ни право – чл. 266 КЗ, отм. и чл. 492 от сега действащия Кодекс за застраховането.

Доколкото в цитираните директиви не е предвидена възможност за установяване на максимален размер на обезщетението за неимуществени вреди на пострадало лице и не е установен такъв размер, съдът приема, че Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., не е в съответствие с общностното право. Вярно е, че директивите нямат пряко приложение във вътрешните отношения и не съдържат пряка уредба на правните отношения, а техни адресати са държавите-членки, които трябва да ги транспонират. При определени предпоставки обаче е допустимо изключение от този принцип. Тези предпоставки са посочени в практиката на СЕС /дело С-188/89/, а именно: директивата да не е транспонирана или да е транспонирана неточно, частично или неправилно; съответните й разпоредби, подлежащи на пряко прилагане, да са повелителни, ясни и точни и да предоставят права на отделни субекти, противопоставими на държаватачленка, неин орган или организация, намираща се под юрисдикцията или контрола на тази държава или притежаващи особени правомощия, които надхвърлят правомощията, характерни за отношенията между частни лица.

Уредбата на лимитите на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“, съдържаща се в цитираните по-горе разпоредби на Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО, отговоря на всички посочени изисквания. Тези разпоредби са повелителни, достатъчно ясни и точни и се отнасят до права на частни лица, респ. на лица, пострадали от ПТП, затова следва да се приеме, че те по изключение имат пряко действие. Затова преценката на Апелативния съд е, че не следва да съобразява размера на търсените в настоящия процес обезщетения с ограничението, създадено с нормата по § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г.

Изводът е съобразен и с решение на Съда на ЕО от 24.10.2013 г. по дело 5

С – 277/12 /Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS/, което е задължително за съда съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, уреждаща действието на решението по преюдициално запитване. Предмет на цитираното дело на Съда на ЕО е преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Л.. Решението по преюдициалния въпрос е, че член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

По изложените съображения Апелативния съд приема, че размерите на обезщетенията за търсените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат определени не в границите, установени по § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, ДВ, бр. 101/2018 г., а по справедливост, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД, при отчитане на установените обективни факти и обстоятелства по настоящото дело, икономическото положение в страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента на настъпване на ПТП, обсъдени по-горе. При установените в процеса данни, приетите от окръжния съд парични обезщетения, в размер на сумите от по 40 000 лева, дължими в настоящото производство по чл. 432, ал. 1 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на доказани те и подлежащите на репариране неимуществени вреди на ищеците, са определени правилно.