Определение № 3373 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3373 гр. София, 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110137752 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 от ГПК.

С протоколно определение от 15.12.2025 г. съдът е предоставил последна възможност на ищеца да формулира исковата претенция, като взе предвид, че от началото на процеса се сочат от ищеца два преместваеми обекта, а в съдебно заседание един магазин, и че изрично следва да се изясни предмета на ревандикационния иск и на какво иска равностойност, особено в контекста, че една част от вещи са част от конструкцията на съответния преместваем обект и са вече вложени в създаването на една нова движима вещ -преместваемия обект, и че следва да се отграничат обособените вещи, чиято стойност се претендира; но не само - с Разпореждане №103211/2023 г. и Разпореждане №117857/2023 г. на СРС, както и с Разпореждане №7612/2023 г., вкл. и с Разпореждане №9861/2023 г. на РС-Варна, съдът е установил нередовности на искова молба, предвид което по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК са дадени ясни указания на ищеца за тяхното отстраняване в определен срок. Предупреден е неведнъж за неблагоприятните правни последици при процесуално бездействие, ако не формулира окончателно, ясно и непротиворечиво фактическите си твърдения и индивидуализира исковата претенция. В конкретния случай, с оглед указания на СГС фактическите твърдения на ищеца следваше да бъдат заместени чрез събирането на доказателства, който процес е в обратната последователност.

Указано е на ищеца, като вземе предвид заключение на КСТОЕ, в което вещото лице е констатирало, че се касае за два преместваеми обекта, както и че и посочените от ищеца вещи по искова молба – една част от тях са част от конструкцията на преместваемите обекти и в този смисъл са вложени вещи в една нова вещ -преместваем обект, да посочи окончателно, точно и ясно отделните вещи, които претендира, респективно тяхната стойност като индивидуализира същите, съобразно установеното от вещото лице, в т.ч. със стойност, а по отношение претенцията за изчистване на терена и подготовка на СМР повторно вземе предвид, че това не е вещно право, съответно да формулира окончателен петитум на искова молба, в т.ч. да съобрази дадените указания порано от РС – Варна и към които се присъединява и настоящия състав, а именно за всяка обособена движима вещ, предмет на иска, да внесе държавна такса в размер на 4% от нейната стойност, съобразно заключение на СТЕ, но не помалко от 50 лв. по сметка на Софийски районен съд, за което да представи доказателство. По отношение на евентуалния иск ищецът, особено в контекста 1 на заявено оттегляне на главния иск, съдът указа да изложи фактически твърдения защо ги няма вещите, къде са, по какви причини, как и защо са премахнати.

Ищецът е подал молба-уточнение от 23.12.2025 г.

С молба от 14.01.2026 г. ответникът сочи, че указанията на съда не са изпълнение в цялост и настоява производството по делото да бъде прекратено.

Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че искова молба остава нередовна и подлежи на връщане. В тази връзка следва да се отчетат разясненията по правилното приложения на закона и дължимите от съда и страните процесуални действия, дадени с Решение № 50265/10.01.2023 г. по гр. дело № № 3517/2021 г. ІV г.о. на ВКС, за това че изпълнение на указанията на съда след дадения за това срок са невалидни процесуални действия, по арг. от чл.

64, ал. 1 от ГПК; а „последвали други процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни решения, не го валидират. Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое - не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще прилага последиците по чл.129, ал. 3 ГПК и за кое - не. Повторното указание по чл. 129, ал. 2 от ГПК до ищеца не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок за изпълнение. То не може да се разглежда и като погрешно указан по-дълъг срок за изпълнение с последиците по чл. 62, ал. 3 ГПК, защото на практика е дадено повторно, ново указание, при вече неизпълнено указание по чл. 129, ал. 2 ГПК, за което последицата е прекратяване на производството. Като е разгледал, въпреки това иска по същество, първостепенният съд е постановил недопустимо решение. Като го е потвърдил, въззивният съд сам недопустимо се е произнесъл.“

Съдът констатира, че с молбата от 23.12.2025 г. ищецът нито внася дължимата в пълен размер държавна такса, нито излага фактически твърдения защо ги няма вещите, къде са, по какви причини, как и защо са премахнати.

Поредното евентуалното повторно даване на указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба нарушава прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като би поставило една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн помощник. В този смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о.

Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК и доколкото вече е образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, ищецът трябва да заплати на ответника сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение -сумата 3000 лв.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба, по която е образувано производството по гр. дело № 37752/2023 г. по описа на СРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 37752/2023 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА И. П. Х., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. Силистра, ул. „*******, да заплати на „НаукаИнвест“ ЕООД, с ЕИК:000705619, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мадрид“ №39, ет. 2, на 2 основание чл. 78, ал. от 4 ГПК, сумата 3000,00 лева – съдебни разноски.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Указва на страните да НЕ се явяват в насроченото о.с.з на 16.02.2026 г. от 11,45 ч., което се счита за отменено като правна последица от постановеното прекратително определение.

Препис от определението да се връчи на страните чрез пълномощник, в т.ч. по реда на чл.41а, ал. 2 от ГПК на посочения ел. адрес на ищеца – в молба от 23.12.2025 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3