Решение № 165 от 02.12.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Несебър, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20252150200569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на С. В. М. с ЕГН ********** от с.Р., заявена чрез адв.Т. К.-Кацанска от АК- В.Т., с посочен съдебен адрес в гр.В.Т., бул.Б. № **, вх.*, ет. * срещу Наказателно постановление/НП/ № 137/10.06.2025г., издадено от км. на О. Н..

С обжалваното НП, за нарушение на чл.13, ал.1, т.9, вр.чл.13, ал.2 от Наредба № 1 на Общински съвет- гр. Н. за осигуряването на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на О. Н. /Наредба № 1/, на жалбоподателя М. е наложено административно наказание - глоба в размер на 700лв..

Иска се отмяна на НП, като се излагат подробни доводи за неговата незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита, неяснота в коя от предвидените в Наредба № 1 хипотези попада деянието, в извършването на което е обвинена жалбоподателя, недоказаност на нарушението, навежда се и противоречие на посочените за нарушени текстове от Наредба № 1 с разпоредби на нормативни актове с по-висок ранг като Закона за защита на животните, Закона за проява на жестокост към животните и Европейска конвенция за защита на животните компаньони, в сила за България от 01.02.2005г.. Сочи писмени и гласни доказателства.

1

В съдебно заседание процесуалния представител по пълномощие жалбоподателя поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното НП. на

Процесуалният представител на О. Н. в съдебно заседание пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдебният състав, като прецени становищата на страните, приложимите законови разпоредби и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

На 14.04.2025г. около 19ч. актосъставителя Г. Ч., съвместно с колегите си К. М. и С. Т. при изпълнение на служебни задължения извършвали обход с.Р.. Така забелязали, че в терен-общинска собственост до съдове за битови отпадъци на ул.Л. срещу хотел „Д.“ в с.Р. две жени хранели бездомни котки. Едната жена държала чувал с храна/гранули/ за животни и отсипвала от гранулите в съдове, поставени до кофите за боклук, като двете жени привиквали бездомните котки като повтаряли многократно „пис-пис-пис“. Пристигналите да се хранят котки по думите на св.Ч. нямали белезите на домашни животни. Св.Ч. се легитимирала, съобщила на жените, че това което правят е нарушение и поискала документите им за самоличност, но те отказали да комуникират с нея и си тръгнали. Св.Ч., забелязала, че едната жена се приближила до л.а. с рег.№ ****, оставила чувала с гранули в багажника и потеглила. На следващия ден св.Ч. извършила справки по рег.№ на автомобила в базите данни на О. Н и установила собственика на автомобила като С. В. М., като извършила проверка и чрез РУ-Несебър за потвърждение. Така се свързала с М. и я поканила в сградата на О. Н на 16.04.2025г.. Когато М. се явила на посочената дата св.Ч. разпознала, че това е същата жена, която два дни по-рано хранела бездомните котки в с.Р.. На место бил съставен АУАН сер.А, № 5025/16.04.2025г. прочетен и предявен за подпис на М..

Последната потвърдила пред актосъставителя и свидетелите по акта за извършеното нарушение, отказала да подпише АУАН и заявила, че храни бездомни котки от години и няма намерение да преустанови тази си дейност, защото я счита за правилна.

Отказът на нарушителя за подпише АУАН е удостоверен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН. С посочения АУАН № 5025/16.04.2025г. е констатирано, че на 14.04.2025г. около 19,20ч. в с.Р., ул.Л. С. М. събира, отглежда и храни безстопанствени животникотки на терен-общинска собственост, с което е нарушила разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 на О. Н. Срещу АУАН не е било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 от ЗАНН.

Възоснова на издадения АУАН е издадено от км. на О. Н тук обжалваното наказателно постановление № 130/10.06.2025г., с което за административно нарушение по чл.13, ал.1, т.9 и на основание чл.13, ал.2 от Наредба № 1 на О. Н на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв..

2

От показанията на св.А. се установява, че е била потърсена от жалбоподателя М. за оказване на съдействие по обжалване на издаденото НП. Този свидетел твърди, че е учредила преди време свое сдружение за помощ на бездомни животни и покрай дейността си се запознава с различни доброволци, сред които и жалбоподателката, с която се познават от около 2 години. Описва М. като всеотдайна в оказването на помощ на бездомни животни и дава подробно описание на дейността на сдружението и доброволците, като твърди, че не е ставала свидетел на допуснато замърсяване от дейността на доброволците.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира показанията депозирани в с. з. от свидетелите Ч. и А. като еднопосочни, непротиворечиви, последователни, конкретни, логични и взаимно допълващите се.

Предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като депозирана в срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи по см. на чл.61, ал.1 и ал.3 от Наредба № 1 на О. Н и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и ясно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени с а нарушените законови разпоредби. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя съгласно документ за самоличност. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 на О. Н е забранено „събирането, отглеждането, храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост.“ Видно от фактическите обстоятелства, изложени в АУАН и НП, ясно и недвусмислено е посочено, че 3 въззивникът е извършила и трите активни действия – „събиране, отглеждане и хранене“ на безстопанствени животни, с което е нарушила горепосочената разпоредба.

С оглед установеното от фактическа страна по делото и по-конкретно показанията на актосъставителя, неснователни с а възраженията на въззивника, касаещи времето, мястото, изпълнителното деяние и авторството на установеното нарушение.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че издаденото на наказателното постановление е незаконосъобразно. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай се установява, че разпоредбата на чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1, с цел овладяване популацията на бездомните животни въвеждаща пълна забрана за събирането, отглеждането и храненето на безстопанствени животни в междублоковите пространства, терени частна и общинска собственост пряко противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и по конкретно на чл.1 и чл.7, ал.2, т.1 от Закона за защита на животните, както и на Глава III "Допълнителни мерки за бездомни животни" от Европейската конвенция за защита на животните компаньони, в сила за Република България от 01.02.2005г..

Съгласно определението, дадено в § 1, т. 12 от ДР на Закона за защита на животните „овладяване на популацията“ представлява научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

Съдебната практика основавайки се на чл.12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, еднопосочно приема за недопустимо създаването на мерки, които целят да овладеят популациите на безстопанствените животни, чрез пълна забрана за събирането, отглеждането и храненето на безстопанствени животни.

Овладяването на популацията на бездомни животни е логична и разумна цел, но осъществяването й следва да бъде регламентирано чрез хуманни средства и поконкретно чрез въвеждането на система от мерки, включваща конкретни правила и места за хранене на бездомни животни, с оглед осигуряването и на необходимата чистота на обществените пространства, но не и чрез въвеждане на пълна забрана. В посочената разпоредба /чл. 12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони/ е посочено, че при регулиране на популацията на животните трябва да се предприемат законодателни и/или административни мерки за намаленото им по начин, който не причинява ненужна болка, страдание или стрес.

На следващо место с нормата на чл. 7, ал. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е въведена изрична забрана за проявяване на жестокост животните, като за такава проявява се счита всяко действие или бездействие, което причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес - чл. 7, ал. 2, т. 1 от ЗЗЖ.

4

Горното мотивира съдът да приеме, че създадената с чл. 13, ал. 1, т. 9 от цитираната Наредба № 1 пълна забрана за хранене на безстопанствени животни, противоречи, както на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗЗЖ, така и на чл. 12 от Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, тъй като пълната забрана за хранене на безстопанствено животно е предпоставка за изпадането му в глад, особено през зимния период, което от своя страна би причинило стрес, страдание на животното, а при по-продължителен период на гладуване - и до увреждане на здравето му и неговата смърт. В тази връзка, съдът намира за недопустимо и нехуманно овладяването на популацията на безстопанствени животни да се постига чрез пълна забрана за тяхното хранене. В случая, следва да се предвидят конкретни правила за храненето на безстопанствени животни на територията на О. Н., каквито липсва понастоящем. /в.т.см. Решение № 50 от 10.01.2014 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1124/2013 г./

В заключение и по арг. от чл. 15, ал. 3 от ЗНА следва да се приеме, че жалбоподателката е санкционирана въз основа на разпоредба от подзаконов нормативен акт, която противоречи на нормативни актове от по-висша степен - Закона за защита на животните и Европейската Конвенция за защита на животните компаньони, поради което наказателното постановление, поради несъответствието му със закона, следва да се отмени изцяло.

С оглед изхода по делото и на осн.чл. 63д от ЗАНН, вр. с чл. 38, ал. 2, вр. с ал.

1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) в полза на адв. Т. К.-Кацанска следва да се присъдят разноски за предоставената правна защита и съдействие в размер на 400лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 130/10.06.2025г. на км. на О. Н., с което на основание чл.13, ал.2 от Наредба № 1 за осигуряването на обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите, за опазване на общинската собственост и околната среда, за безопасността на движение на територията на О. Н. /Наредба № 1/, н а С. В. М. с ЕГН **********, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за административно нарушение по чл.13, ал.1, т.9 от Наредба № 1 на О. Н.