Разпореждане № 125203 от 10.10.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 125203 гр. София, 10.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно гражданско дело № 20231110152298 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „А“ ЕООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Д. И. в с ЕГН ********** за вземания в размер на 1000 лв. - главница по договор за паричен заем кредит № 252474 от 28.12.2018г., ведно със законна лихва от 21.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 151,56 лева възнаградителна лихва за периода 28.12.2018г. до 28.06.2019г.; 678,44 лв. - неустойка по чл.

6.2 от договора; 179,14 лв. - законна лихва за забава за периода от 28.06.2019г. до 19.09.2023г.; 357, 40 лв. - такси.

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).

Клаузата за неустойка за сума в размер на 678, 44 лв. за непредставяне в срок на обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Въпреки, че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със 1 закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Освен клаузата за неустойка в претендиран размер на 678, 44 лева в случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се претендира и заплащането на такси в размер на 357, 40 лв. без да я ясно за какво точно е начислена тази сума в процесния случай, въпреки представената по делото Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД – цедент за заявителя.

По отношение на претендираната такса за събиране на вземането, която е в размер около една трета от главницата в размер на 1000 лв., съдът счита, че тя не е включена в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Уговорката за заплащане на такси, начислени в посочения размер влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Заемодателят като не е включил таксите към ГПР, е въвел потребителят в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Поради изложеното и на основание чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираните неустойка и такси.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 262627/21.09.2023г. по описа на СРС, подадено от „А“ ЕООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Д. И. с ЕГН ********** за вземания в размер на 357, 40 лв. - такси и 678,44 лв. - неустойка по чл. 6.2 от договор за паричен заем кредит № 252474 от 28.12.2018г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

След влизане в сила на разпореждането, делото да се докладва на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2