Решение № 98 от 05.07.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231800600264 по описа за 2023 година НПК.

Производството е по реда на чл. 318 и следващите във вр. с чл. 313 от Производството по делото e образувано по жалба, подадена от подс. Ц.

Г. Ц. чрез защитника му А. З., срещу присъда № 2 от 02.02.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 371/2022 г. по описа Районен съд – гр. Б.

С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц. Ц. за виновен в това, че: На 11.03.2022 г., около 21:35 часа, на АМ Х., в района на 39 км., с посока на движение гр.В., разгласил позорни обстоятелства за Ф. Ц. В. – вписал в полето за възражения на АУАН бланков № 117927/11.03.2022 г. „Служителите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействието на упойващи вещества“, като деянието е извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата му – Ф. Ц. В. изпълнявал служебните си задължения като младши инспектор в група КПДГА, сектор Пътна полиция при Областната дирекция на вътрешните работи С., МВР, поради което и на осн. чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.3, вр. чл.147, ал.1 и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С присъдата подс. Ц. Ц. е осъден да заплати на Ф. В. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъплението 1 неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на извършване на престъплението - 11.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 7 500 лева като неоснователен.

На осн. чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е определил държавна такса за уважения граждански иск в размер на 80 /осемдесет/ лева, като на осн. чл.78, ал.6 от ГПК съдът е осъдил подс. Ц. да заплати в полза на държавата така определената държавна такса. С присъдата си РС – Б. е осъдил подс. Ц. на осн. чл.189, ал.4 във вр. с ал.3 от НПК да заплати на Ф. В. сумата от 812 /осемстотин и дванадесет лева/ лева, направени разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се сочи, че осъдителната присъда по НЧХД № 371/2022 г. по описа на РС – Б. е неправилна и незаконосъобразна. Адв. З. иска въззивният съд да я отмени и да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитният й Ц. Ц. за невиновен по повдигнатото му обвинение и да отхвърли предявения срещу него граждански иск като неоснователен и недоказан или да намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Защитникът сочи, че написаното от подзащитния Ц. в АУАН не съдържа категорично твърдение коя от двете взаимно изключващи се вероятности, смята за вярна. Намира, че пълният текст на написаното от подзащитния й съдържа предположения за поведението на тъжителя, а не категорични твърдения. Следователно, не е налице извършено от подзащитния й съставомерно деяние, покриващо състава на престъплението клевета по чл.148, ал.2 от НПК, тъй като с написаното Ц. не е разгласил неистинско позорно обстоятелство за тъжителя и написаното не засяга обществената оценка на личността на тъжителя.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия - адв. З., поддържа подадената въззивна жалба с доводите, изложени в нея и в съдебните прения пред първоинстанционния съд. Твърди, че е налице обективна несъставомерност на деянието.

Повереникът на частния тъжител - адв. Н., намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Твърди, че постановената присъда е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Оспорва доводите на защитника. В тази връзка посочва, че изявлението на подсъдимия е категорично и позорящо и не споделя становището, че същото представлява предположение. Счита наложеното наказание за съответно на целите на наказанието. Не оспорва размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск.

Съдът, след като извърши цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт и във връзка с изразените доводи от страните, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Съвкупният 2 анализ на събраните доказателства установява фактическата обстановка, изложена в мотивите на съда и съвпадаща с посоченото в тъжбата, инициирала наказателното производство срещу подсъдимия Ц. Ц..

Въззивната инстанция въз основа на събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител Ф. Ц. В. работел на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР - С. Съвместно със свидетеля Н. Д. Д. /младши експерт в ОДМВР - С./, изпълнявал служебните си задължения като автопатрул на АМ „Х.“, в района от 14 км до 71 км, за времето от 20:30 часа на 11.03.2022 г. до 08:30 часа на 12.03.2022 г. И двамата били облечени с формено облекло на служители на МВР, със съответните отличителни знаци, като патрулната дейност се извършвала със служебен автомобил.

На 11.03.2022 г., около 21:35 часа, на АМ „Х.“, в района 39 км, в посока към гр. В., забелязали да се движи моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Р.", модел „М.“, с рег. № С****ВР, след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1365/ 01.12.2021 г. на АПИ. Това бил повода полицаите да спрат за проверка водача на автомобила. В хода на проверката установили самоличността му /подсъдимият Ц. Г. Ц./, собствеността автомобила и обстоятелството, че е с максимално допустима маса 17 990 кг. На база установеното от полицаите частният тъжител съставил на подсъдимия акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № 117927/11.03.2022 г., за това, че на 11.03.2022 г., около 21.35 ч., на автомагистрала „Х.“, в района на 39-ти км в посока към гр. В. управлява товарен автомобил "Р. М.", с рег. № С*******Р, собственост на фирма „Е. Т.“ ЕООД, Булстат № *******, с максимално допустима маса 17 990 кг., като: Водачът навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в изпълнение на заповед РД-11-1367/ 01.12.2021 г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП.

Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване на нарушението - Н. Д. Д., както и от подсъдимия, като последният в графата за обяснения и възражения саморъчно изписал „Полицаите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“.

Като се запознали с вписаните от подсъдимия обстоятелства, В. и Д. уведомили прекия си ръководител – свидетеля И. И. М. – младши полицейски инспектор ОДМВР – С., и дежурния в ОДЧ при ОДМВР-С.-23. На място бил изпратен патрул от РУ- Б., на чиято територия се развивало действието.

Частният тъжител В. и свидетелят Д., в присъствието на подсъдимия, били изпробвани на място за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № ARDM 0177, който отчел отрицателен резултат за концентрация на алкохол в издишвания, от двамата полицейски служители, въздух. В 22:27 часа на 11.03.2022 г., на частния тъжител бил издаден и талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба и урина. Частният тъжител В. предоставил проби от кръв и урина за изследване във ФСМП-гр.

3

Б. в 23:30 часа на същия ден.

Видно от съдържанието на Протокол рег. № 11-2625 от 22.03.2022 г. на токсикохимична лаборатория при ВМА, в кръвта и урината на Ф. Ц. В. не се установява наличие на алкохол и наркотични вещества или техни аналози.

Подсъдимият Ц. Г. Ц. е роден на ************ година в гр. Б., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., обл.

Софийска, ул************ със средно специално образование, работещ като управител на транспортна фирма „Е.т. – Б.“ ЕООД, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с ЕГН: **********.

Установената фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на показанията на свидетелите Д., М. и Р., от обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционния съд, както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия АД № 117927/11.03.2022 г.; докладна записка от 12.03.2022 г.; талон за медицинско изследване № 135886/11.03.2022 г.; фиш за спешна медицинска помощ; справка за съдимост за подсъдимия; Протокол от токсикохимична лаборатория при ВМА рег. № 11-2625 от 22.03.2022 г.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; таблица за получени сигнали в ОДЧ при РУ-Б.; ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 11-12.03.2022 г. на АМ „Х.“; писмена справка от Директора на Областно пътно управление – С., с приложени Заповед РД-11-1367/01.12.2021 г. на АПИ, ведно със схема за Временна организация и безопасност движението /ВОБД/.

Първоинстанционният съдебен състав е направил анализ на събраните доказателства, който е последователен и логичен. Във въззивното производство не се сочат възражения от защитника на подсъдимия по отношение на установената фактическа обстановка, нито се отправят упреци срещу изложения анализ на доказателствата. Въззивният съд намира събраните доказателства за еднопосочни, без съществени противоречия помежду им и в съответствие с изложените в тъжбата твърдения. Както е посочил и първоинстанционният съд, обстоятелството, че свид. Д. е страна в друго производство срещу същия подсъдим, не води автоматично до извод, че неговите показания са пристрастни, а единствено въвежда необходимостта от по-внимателната им проверка по отношение на тяхната достоверност. В случая не са налице каквито и да било обстоятелства, които да налагат тяхното отхвърляне. Предвид логичността на показанията и съответствието им с останалите доказателства по делото, не се и налага допълнителния им анализ, като същите следва да бъдат кредитирани напълно. Въззивната инстанция не намира основания да не кредитира напълно показанията на свидетеля М. – свидетелят не проявява заинтересованост, а логично и правдоподобно представя своите лични представи относно обстоятелствата, които е възприел. Правилно е посочено в мотивите на първоинстанционния съд, че показанията на свид. Р. не съдържат конкретни данни относно 4 авторството на деянието, но излагат обстоятелства във връзка с извършената проверка и констатираното нарушение и не са в противоречие с други доказателства, поради което въззивният съд ги кредитира изцяло. Що се отнася до обясненията на подсъдимия – то същите напълно потвърждават установената фактическа обстановка, като изложените от подсъдимия защитни съображения касаят единствено мотивите на подсъдимия за извършване на деянието. Въззивният съд кредитира изцяло всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите са взаимно допълващи се и потвърждават обстоятелствата, изложени в тъжбата.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото по несъмнен начин е установено, че именно подсъдимият Ц. е вписал в графата за възражения на съставения му АУАН, че: „Полицаите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“. Установено е по делото, че частният тъжител В. не е бил употребил алкохол – което е установено по съответния ред, поради което изложеното изявление на подсъдимия, безспорно следва да се оцени като неистинно.