Определение № 3404 от 29.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3404 гр. София, 29.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно частно наказателно дело № 20251100606777 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

Същото е образувано по частна жалба, подадена от подсъдимата М. С.

К., чрез упълномощения й защитник адв. П.К., срещу определение, постановено в разпоредително заседание, проведено на 23.09.2025 г. по НОХД № 1348/2025 г., по описа на СРС, НО, 13-и състав, с което първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата на досъдебното производство.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателката се позовава на т. 4 от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС във връзка със задължителните разяснения за необходимото съдържание на обвинителния акт в светлината на осъществяване на правото на защита на подсъдимата, като сочи, че в обвинителния акт липсва описание от фактическа страна на обстоятелствата, които обуславят наличието на хулигански подбуди съгласно повдигнатото обвинение с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК. Поддържа се, че липсват такива фактически твърдения както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива му. С оглед това защитата счита обвинението за неясно, като се твърди, че това е накърнило правото на защита на подс. К.. Релевирано е оплакване за липса на мотиви на обжалваното определение. Ето защо се иска определението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което съдебното производство да бъде прекратено, а делото – върнато на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

1

Софийският градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, и с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против акт на съда, който подлежи на въззивна проверка. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата неоснователна. Съображенията на въззивния съдебен състав във връзка с това са следните:

В Софийския районен съд е внесен обвинителен акт от СРП срещу М. С.

К. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, във връзка с който е образувано НОХД № 1348/2025 г., по описа на СРС, НО, 13-и състав.

В обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени следните твърдения: „На 04.02.2024 г., около 19,15 ч. свид. Г.С. се намирала в района на кв. „Лозенец“ в гр. София, като се прибирала от школа по танци. Тя вървяла по ул. „Крум Попов“ заедно със свид. Д.К., свид. Д.К. и свид. Е.Т.. Когато стигнали до кръстовището с ул. „Лозенец“, до „Банската градина“, същите били пресрещнати от свид. А.Б. и свид. М.А.. Последните казали на свид. Г.С.

„Ела сега при нас!“, и я повели към Банската градина. Там се намирала група млади мъже и жени, между които и обв. М. С. К. и обв. И.И. Г.. Обв. К. се обърнала към свид. С. с думите: “Нали ти казах на теб и сестра ти да не се занимавате с нашата компания!“, след което започнала да нанася множество удари с ръце, свити в юмруци, в областта на главата на свид. С.. От серията удари, свид. С. паднала на земята,като си закрила с ръце главата. В този момент до нея се приближил обв. И. Г., като казал: “Има ли нещо за крадене?“, след което бръкнал в джоба на дънките на пострадалата С., извадил портмонето и, и от него взел сумата от 250,00лв. След нанесения побой, свид.

Г.С. се обадила на баща си - свид. Б.С., и с когото малко по-късно отишли в 04РУ-СДВР.“ Възпроизведени са и изводите на вещото лице от изготвената съдебномедицинска експертиза относно установените телесни увреждания, които се твърди, че пострадалата С. е претърпяла вследствие на нанесените й удари. Въз основа на така описаните обстоятелства е повдигнато следното обвинение спрямо обв. К.: „На 04.02.2024 г. около 19.15 часа в гр. София, в близост до кръстовището на ул. "Лозенец" с ул. "Крум Попов", като непълнолетна, но като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, чрез нанасяне на удари с ръце по главата, е причинила на Г..Б. С. ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток в лявата слепоочна област на главата, оток в левият лицев етаж, кръвонасядане на клепачите на лявото око, като в своята съвкупност са обусловили чувство на БОЛКА И СТРАДАНИЕ без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди на публично място, непредизвикан и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към неприкосновеността на 2 личността и обществения ред“.

По делото е проведено открито разпоредително заседание на 23.09.2025 г. В заседанието представителят на СРП е изложил становище, че не са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

Противно на това защитникът на подс. К. – адв. К., е посочила, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани фактически обстоятелства относно наличието на хулигански подбуди. Предвид това защитникът е изразил становище, че правото на защита на подс. К. е било нарушено, тъй като подсъдимата не може да разбере в извършването на какво престъпление е обвинена.

След обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК и като е взел предвид становището на страните, първоинстанционният съд с определение е констатирал, че в хода на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правата на подсъдимата. За да достигне до този извод, съдът е приел, че обвинителният акт отговаря на предвидените в разпоредбата на чл.

246, ал. 2 НПК императивни изисквания и на установения в ТР № 2-2002ОСНК на ВКС минимален задължителен стандарт, предпоставящ неговата законосъобразност от формална страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол по реда на глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението, да участва в производството, да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

Съдържанието на обвинителния акт е регламентирано в чл. 246 НПК, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително следва да бъдат посочени определени обстоятелства, сред които: престъплението, извършено от обвиняемия, както и времето, мястото и начинът на извършването му.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред 3 решаващия съдебен орган, като главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му. Към тях се отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението и пълните данни за личността на обвиняемия. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на правата на бъдещите страни в съдебното производство, а понякога би могло да създаде предпоставки за допускане и на абсолютното процесуално нарушение.

Въззивният съд се солидаризира с извода на СРС, че в случая обвинителният акт по отношение на подс. К. отговаря на законоустановените стандарти, гарантиращи пълноценното упражняване на правото й на защита.

Еднозначно в обстоятелствената част и в диспозитива са посочени времето и мястото на деянието - на 04.02.2024 г. около 19.15 часа в гр. София, в близост до кръстовището на ул. „Лозенец“ с ул. „Крум Попов“. В диспозитива е описан и механизмът на деянието - чрез нанасяне на удари с ръце по главата, който е доразвит в обстоятелствената част, в която се твърди, че подс. К. е нанесла множество удари с ръце, свити в юмруци, в областта на главата на свид. С.. В обвинителния акт са описани и телесните увреждания, които се твърди да са настъпили вследствие на тези удари. Съдържа се и описание на квалифициращия признак по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, като в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, непредизвикано и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към неприкосновеността на личността и обществения ред. Както се посочи по-горе, в обстоятелствената част на обвинителния акт са наведени конкретни фактически твърдения относно мястото на извършване на деянието и хронологията на събитията около извършването му, послужили за квалифициране на деянието като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, с което според настоящия съдебен състав е удовлетворено законоустановеното изискване относно съдържанието на обвинителния акт. Дали така описаните в обвинителния акт факти са се случили действително и какви са техните правни последици, в частност налице ли са хулигански подбуди при евентуално осъществената телесна повреда, е въпрос по същество на делото, който подлежи на произнасяне от съда с крайния съдебен акт в производството.

При това положение въззивният съд намира, че досъдебното производство е протекло при спазване на процесуалните права на подс. К. и липсва основание делото да бъде върнато на прокурора.

С оглед това обжалваното определение се явява правилно, поради което 4 същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл.

249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 23.09.2025 г. по НОХД № 1348/2025 г., по описа на СРС, НО, 13-и състав, с което е прието, че не е налице основание за прекратяване на съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата М. С. К. на досъдебното производство.

В Р Ъ Щ А делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5