Решение № 106 от 12.05.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Шумен, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20253600500171 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №2 от 03.01.2025г. по гр.д.№1960/2024г., Районен съд - гр.Шумен е осъдил „Изи Асет Мениджмънт“ АД да заплати на М. С. И. сумата от 67.23 лева, платена без основание възнаградителна лихва по Договор № 4389475/01.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.07.2024 г. до окончателното плащане, по банкова сметка: IBAN: BG83CBCB979050C6694200, ВIC: CCCBBGSР, на основание чл. 55, ал. 1 пр.

1 ЗЗД, като за разликата до пълния предявения размер от 125.40 лева, отхвърлил иска като неоснователен. На ищцовата страна са присъдени 136,71 лева деловодни разноски, а на ответната 46,39 лева. С определение №497/14.02.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ищеца за изменение на горното решение в частта за разноските с присъждане на 480 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Решението е обжалвано от ищеца, в частта, с която е отхвърлена предявената ищцова претенция, както и в частта, с която е отказано изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателя намира решението и определението на съда за неправилни и незаконосъобразни по подробно изложени съображения, като моли решението да бъде отменено в отхвърлителната част, и постановено друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени, а определението по чл.248 ГПК да бъде отменено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева на процесуалния представител.

Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, в който сочат че решението е 1 правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде потвърдено.

Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 125,40 лева, представляваща недължимо платена възнаградителна лихва по нищожен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска. С исковата молба ищцовата страна се позовава на нищожност на клаузите на процесния договор за кредит - заобикаляне нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, и чл.22 ЗПК.

Между страните не е спорно, че ищцата е получила кредит в размер на 1000 лв. по Договор № 4389475/01.02.2022 г. за паричен заем. Съгласно Погасителен план ищцата се задължила да погаси кредита на 17 бр. двуседмични анюитетни погасителни вноски, всяка в общ размер 66.20 лева, в това число главница и лихва – в общ 2 размер 52.74 лева на всяка вноска, както и възнаграждение за предоставена гаранция в размер на 34.80 лева към всяка вноска /представляващо възнаграждение на трето лице за поръчителство в общ размер 591,60 лева/. От изготвената в първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, се установява, че в т. 7 от Договора за паричен заем № 4389475/01.02.2022 г. за главница от 1000,00 лева и срок на погасяване - 34 седмици, страните са договорили фиксирана, възнаградителна, годишна лихва от 35% - общо 125,40 лева, която е платена заедно с месечните вноски. Между страните било уговорено изпълнението да бъде обезпечено от „Фератум Банк“, за което същия ден длъжникът следвало да сключи Договор за гаранция, по силата на който се задължил да плати възнаграждение в общ размер на 591,60 лева. Длъжникът погасил изцяло сумата по сключените договори. В подписания договор бил посочен ГПР - 40,50 %, а съобразявайки изплатеното възнаграждение по договора за поръчителство, вещото лице определя ГПР на 101,22%.

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: На първо место е необходимо да се отбележи, че според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми. Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори са именно от такъв характер - императивни. При положение, че въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния съд. Още повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на съда да извърши служебно проверка, са му 2 вменени с преюдициални заключения на Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Установено е, че кредитополучателят е физическо лице, като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност. С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл. 145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Основния спорен въпрос между страните в настоящото производство е валидността на част от клаузите на договора, касаещи на първо място определяне на възнаградителната лихва, невъзможността за точно определяне на годишния процент на разходите, както и на платеното възнаграждение за поръчителство и съответно свързаното с това евентуално надвнасяне на дължими суми. Установяването на неравноправност или нищожност на клаузите и внасяне на по – голяма от дължимата сума би обосновало формиране на реално дължимите вноски, определени само въз основа на валидните елементи на договора. С оглед характера на процесуалната норма на чл.7, ал.3 от ГПК, приложима считано от влизането и в сила / ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 232/05.01.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., както и задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с Решение по дело С-243/08 и Решение на СЕС от 21.02. 2013 по дело C-472/11, националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Чл.143 от ЗЗП /чл.35 от ЗЗППТ отм./ дава легалното определение за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на чл.143 ЗЗП са примерно посочени в 20 точки неравноправни клаузи - 1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение на 3 неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор; 10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; 14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора; 18. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие; 19. не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 20. поставя други подобни условия. Член 146, ал.1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните клаузи, освен ако са били уговорено индивидуално, а ал.2 сочи, че не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на процесния договор, смисълът, който произтича от целия договор, неговата цел, добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на кредити, начина на посочване 4 на годишния процент на разходите, както и невключването на задължението на кредитополучателя да заплати възнаграждение за поръчителство по кредита, в годишния процент на разходите сочи на неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.