Решение № 106 от 09.07.2020, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 09.07.2020 г. гр. Харманли

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Харманлийският районен съд граждански състав на десети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИВА

ГОГОВА

Секретар: Антония

Тенева

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело № 267/2018г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.109 от ЗС. Предявени са и насрещени обективно кумулативно съединени искове по чл.109 от ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Прима АТ” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Харманли, обл.Хасково, бул. „България” №., представлявано от управителя А.Д.Т., против „Пламир”

ЕООД, ЕИК:., със седалище и адрес на управление гр.Харманли, ул. „Лозенград” №., представлявано от управителя В.Т.Д., в която се твърди, че ищцовото дружество„Прима АТ” ЕООД е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Харманли, в който е построена сграда с предназначение хотел, както и незастроен ПИ с идентификатор ***. Собственик на съседния от запад ПИ с идентификатор *** бил ответникът „Пламир”

ЕООД, в който имало построена сграда с идентификатор ***, с предназначение „кафе-аператив”, която била пристроявана на няколко пъти.

Ищецът заявява, че в издаденото му от Община Харманли Разрешение за строеж №5 от 01.02.2017г. се предвиждало изграждане на евакуационен изход за 3-я етаж на сградата – хотел.

Осъществяването на този евакуационен изход изисквало изграждане на стоманенобетонна плоча с колони върху съществуващи складови помещения, върху която да се развиело метално стълбище, като тези строителни дейности следвало да се изпълнят плътно до постройката – кафе-аператив, собственост на ответника.

Но според ищеца по цялото протежение на кафе-аператива от изток, в нарушение на строителните правила и норми, покривът бил изпълнен като двускатен със стрехи около 0.60 м, навлизащи с собствения на ищеца имот с идентификатор ***, в който се изтичали изцяло дъждовните води и се препятсвало изграждането на евакуационния изход.

Ищецът сочи също, че към кафе-аператива ответникът построил пристройка с едноскатен покрив, завършващ със стреха от север и изток от 13 см, която навлизала в собствения му имот с идентификатор ***, при което водите при дъжд се изтичали изцяло в имота му.

Във връзка с изложено ищецът подал жалба до Община Харманли, вследствие на което бил съставен констативен протокол от 06.12.2017г. за премахване на незаконно построената стреха от 13 см и отводняването на кафе-аператива и пристройката към него да се извършва от ответника към улицата, а не в двора на ищеца. До момента обаче ответникът не предприемал никакви действия за изпълнение на дадените му предписания, което пречило на ищеца да упражнява правото си на собственост и препятствало изпълнението на законно разрешения му строеж в собствения му имот.

С оглед изложеното, моли на основание чл.109 от ЗС, да се постанови решение, с което да се задължи ответникът да премахне незаконно построената от него стреха от 0.60 м с улуци откъм цялото протежение на източната страна на сградата „кафе-аператив” в собствения му ПИ с идентификатор ***, както и да премахне стрехата от 13 см, изпълнена на едноскатния покрив на пристройката на „кафе-аператив” от север и изток, както и да реши отводняването към улицата покарй търговския обект „кафе-аператив” и пристройката към него, като изпълни предвидения в одобрения проект от 17.06.2017г. и издаденото му разрешително за строеж № 57/08.07.2008г. надзид с вътрешен улук и наклон към улицата. Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника „Пламир” ЕООД, в който се заявява, че исковете са недопустими и неоснователни. Твърди се, че ищецът не доказвал правото си на собственост върху ПИ с идентификатор ***, като такива доказателства били представени единствено по отношение на ПИ с идентификатор ***, поради което допустима била исковата претенция само за този имот.

Счита също така, че претенцията за преустановяване и извършването на действия, препятстващи изграждането на евакуационен изход в ПИ с идентификатор ***, била недопустима, поради липса на правен интерес, поради което моли да се прекрати производството по делото в тази му част.

Исковите претенции били и несонователни, тъй като Разрешение за строеж №5 от 01.02.2017г., издадено на ищеца, не било влязло в сила (не било съобщено на ответника), поради което предвиденото в него застрояване не можело да бъде реализирано. Също така твърди, че в разрешението за строеж не било предвидено изграждането на евакуационен изход, а надстройка към съществуваща сграда до 10 м, като не бил посочен обаче ПИ, в който се намирала тази сграда. Не било отразено коя част от строежа в кой УПИ следвало да се изгради, тъй като в разрешението за строеж било посочено, че строежът следвало да се осъществи в две УПИ – УПИ XIX и XI в кв.20 по ПУП на гр.Харманли, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***. Сочи се още, че единствената съществуваща сграда в двата ПИ била тази, отразена в КК като сграда 4 в ПИ с идентификатор ***, която обаче била незаконна, тъй като била изградена без строителни книжа и без съгласие на ответника, което било задължително при свързано застрояване на вътрешната регулационна граница.

Ответникът оспорва представения констативен протокол от 06.12.2017г., тъй като констатациите в него били неверни. Твърди, че изградената стреха от 0.60 м по цялото протежение на източната фасада на кафе-аператива и от 1 м по южната му фасада били предвидени в одобрените строителни книжа, въз основа на които било реализирано и впоследствие преустроявано и разширявано помещението на „кафе-аператива”.

Констативният протокол не бил административен акт и не създавал задължения за ответника.

Твърди се също, че с действията си

– премахване на улука около кафе-аператива от изток и заустването му с отвеждане на уличната канализация, ищецът създал условия дъждовните води от покрива на кафе – аператива да се стичат в съседните имоти. Поради това оспорва и твърденията ответникът с поведението си да е допринесъл за течове в имот с идентификатор ***.

В срока за отговор е постъпил и насрещен иск, предявен от ответника „Пламир” ЕООД против ищеца „Прима АТ” ЕООД, в който се твърди, че „Пламир” ЕООД бил собственик на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Харманли, урегулиран в УПИ XVII, кв.20 по ПУП на гр.Харманли, в който законно бил изградил търговски обект, заснет в КК на града като сграда 1. Съгласно одобрените строителни книжа и разрешения за строеж, на източната и южната фасада на сградата била предвидена и съответно изпълнена бетонна козирка – от 1 м от юг и 0.70м – от изток по цялото протежение на сградата.

Твърди се, че през 2017г. „Прима

АТ” ЕООД започнал незаконно изграждане на навес в собствения му имот с идентификатор ***, който бил долепен със западната си страна до изградената в ПИ с идентификатор *** сграда. Изграждането на навеса било незаконно, тъй като не бил давал съгласие за калканното му разположение и тъй като Разрешение за строеж №5 от 01.02.2017г. не било влязло в сила (не било съобщено на ищеца по насрещния иск).

Сочи се още, че във връзка с незаконното изграждане на навеса през 2017г. ответникът по насрещния иск премахнал бетонната козирка – от 1 м от юг и 0.70 м – от изток по цялото протежение на сградата. Изкъртването на козирките, които били част от конструкцията на сградата, довело до пропукване на цялата фасада от изток на собствената му сграда. Нарушена била покривната конструкция на сградата, премахнат бил улукът, изграден от юг и изток, и част от покривната конструкция. Появили се и течове в помещенията в сградата, компрометиращи здравината й. Ответникът отказвал да възстанови съборените елементи и да поправи нанесените вреди на сградата на ищеца.

Заявява се също, че през 2005г. ответникът затворил прозорците по цялата източна фасада на сградата и покрил пространството между сграда 1 в ПИ с идентификатор *** и сграда 1 в имот с идентификатор ***, а впоследствие в част от това затворено пространство построил незаконно тоалетни, обслужващи негови търговски обекти.

Извършеното строителство между двете сгради било незаконно, тъй като за него нямало съответните одобрени строителни книжа, разрешение за строеж и съгласие на ищеца. Тази сграда нямала и статут на търпим строеж, тъй като била изградена след 2001г., без строителни книжа и в нарушение на закона. Тази сграда пречила на ищеца по насрещния иск да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху сградата в собствения му ПИ, тъй като сградата се рушала, нарушено било отвеждането на дъждовните води от покрива, респ. нарушена била осветеността на помещенията, част от покрива бил съборен.

С оглед на изложеното моли да се осъди ответникът по насрещния иск да премахне незаконно изградените помещения в пространството между сграда 1 в ПИ с с идентификатор ***, отразени в КК като сграда 4; да възстанови бетонната козирка от 1 м от юг на сграда

1 в ПИ с идентификатор *** и от 0.70 м по цялото протежение на сградата от изток; да възстанови прозорците по източната фасада на сграда 1 в ПИ с идентификатор ***; да възстанови конструкцията на покрива на сграда 1 в ПИ с идентификатор *** от източната му страна; да възстанови пукнатините и течовете по източната стена на сграда 1 в ПИ с идентификатор ***; да премахне навеса, изграден в ПИ с идентификатор *** пред сграда 1, долепен до сграда 1 в ПИ с идентификатор ***. Претендира присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника по насрещния иск „Прима АТ” ЕООД, в който се заявява, че намира иска за допустим, но неоснователен. Оспорва материалноправната страна на ищеца, тъй като счита, че ищецът „Пламир” ЕООД бил закупил през 2005г. процесният имот от несобственик, което било видно от представените нот.акт №196, т.6, д.№1306/12.08.2005г. и нот.акт №5, т.1, рег.№189, дело №12/2000г. на нотариус З.Златев с рег.№038 на НК с оглед разминаването на посочените в тях парцели (XVI-KOO, кв.20 и

XVII-KOO, кв.20 по плана на гр.Харманли от 1979г. и 1999г.).

Ответникът по насрещния иск оспорва, че бетонната козирка от източната и южната фасада на сграда 1 в ПИ с идентификатор *** била изпълнена съобразно одобрени строителни книжа и разрешения за строеж. От приложеното копие на одобрен на 17.09.2001г. арх.проект било видно, че на съществуващата сграда, към която се проектирала пристройка, нямало козирка, не било предвидено и изграждане на бетонова козирка от източната и южната фасада на сградата. От приложените Удостоверение №18 от 24.07.2006г. на Община Харманли за въвеждане в експлоатация на строеж 5-та категория „Преустройство на търгвоски обект в снек-бар”, от одобрения на 07.06.2005г. арх.проект, от разрешение за строеж №57/08.07.2008г. на Община Харманли и одобрения на 17.06.2008г. арх.проект също било видно, че не било предвидено изграждане на бетонна козирка.

Оспорва също така, че през 2017г.

„Прима АТ” ЕООД изградило незаконно навес в ПИ с идентификатор ***, долепен със западната си страна до сградата в ПИ с идентификатор ***, тъй като изграждането на този навес било законно. Прилага заверено копие от декларация с нот.заверка на подписа на В. Т. Д. като управител на „Пламир” ЕООД, с която бил дал съгласие на „Прима АТ” ЕООД да построи нов строеж, да пристрои или надстрои съществуваща сграда на общата имотна граница между УПИ - XVII в кв.20 по плана на гр.Харманли и УПИ XIX и XI в кв.20 по плана на гр.Харманли. Сградите следвало да бъдат с височина до 8 метра, като новите строежи следвало да не затварят или намалят размерите на отвори (врати и прозорци) по фасадите на съществуващите към този момент сгради.

Нот. заверка на подписите била извършена на 15.02.2017г., на 01.02.2017г. било издадено Разрешение за строеж №5, влязло в сила на 20.02.2017г.

Заявява, че навесът бил законно построен в съответствие с одобрения на 25.01.2017г. арх.проект.

Ответникът оспорва също и че през 2005г. покрил пространството между сграда 1 в ПИ с идентификатор *** и сграда 1 в ПИ с идентификатор *** и построил тоалетни, обслужващи негови търговски обекти, за което прилага заверено копие от одобрен на 15.01.2003г. арх.проект, видно от който били проектирани тоалетни със съответното издадено строително разрешение.