Решение № 1220 от 08.08.2014, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ / 08.2014г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСМИ състав в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

ДИАНА ПЕТРОВА -ЕНЕВА при секретаря С.Я., като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №1431/2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на К.Д.И.,

ЕГН ********** срещу Решение №1662 от 27.03.2014 г., постановено по гр.дело №8286 по описа на ВРС за 2012 г., XIV с-в, с което ВРС е уважил исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК, предявена от Я.К. и М.К., във връзка с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 4847/2012 по описа на ВРС за сумата от 5000 лева, представляваща главница по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2008 г., както и за сумата от 1918.00 лева, обезщетение за забава за периода 11.11.2008 г. - 11.04.2012 г, ведно със законната лихва, считано от 11.04.2012 г. Според жалбоподателя, така постановеното решение е недопустимо, като постановено по недопустим иск, а в условията на евентуалност–неправилно. Излага, че заявената от ищците претенция е за приемане на установено в отношенията между страните, че той дължи процесните суми като неотчетени по договор за поръчка - упълномощителна сделка за извършване на друга сделка, а именно покупко-продажба на МПС.

Издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, обаче касае вземане по договор за покупко-продажба на МПС от 11.11.2008г., не и такова по договор за поръчка. Съдът следва да следи служебно за наличието на процесуалните предпоставки касаещи допустимостта на производството по чл.422 от ГПК, една от които е дали заявеното в исковата молба съответства на това,за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Безспорно е в случая, че изпълнителното основание касае вземане на друго основание, не това което е предмет на производството по реда на чл.422 от ГПК. Ако съдът счита, че решението е допустимо, то би било неправилно в частта, касаеща искането за приемане на установено в отношенията между страните на дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г. Предвид липсата на определен ден за изпълнение на задължението за предаване на сумата от 5000 лева и доколкото твърденията на ищците не касаят хипотезата на непозволено увреждане, за да е в забава той следва да бъде поканен да плати, а такива твърдения или доказателства не са ангажирани в хода на съдебното производство, поради което и претенцията е неоснователна и недоказана. По изложените съображения моли решението да бъде обезсилено като недопустимо. В условие на евентуалност моли да бъде отменено частта, в която е прието за установено в отношенията между страните на дължимостта на сумата от 1918 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 11.11.2008-11.04.2012 г, като неправилно.

Моли да му бъдат присъдени разноски.

Въззиваемата страна, чрез депозирания писмен отговор и в с.з. чрез пълномощник излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Излага, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за основателност на предявените искове. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено в обжалваните части. Моли за присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на спора, съдът съобрази следното:

Предявеният иск е с право основание чл. 422 ГПК вр. чл. 284 ЗЗД. В исковата си молба ищците Я.Н.К., ЕГН ********** и М.Р.К., ЕГН ********** твърдят, че на 07.11.2008г. упълномощили К.Д.И.,*** да се разпорежда със собствения им лек автомобил ДОДЖ ВАЙПЪР, включително и с правото да договаря сам със себе си и да го продава сам на себе си. Излагат, че на 11.11.2008г.

К.Д.И. продал сам на себе си същият автомобил, за сумата от 5 000 лв., но не им предал сумата от продажбата. Излагат, че за заплащане на същата сума завели заповедно производство, като по ч.гр.д. № 4847/2012г. на РС- Варна била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК, за сумата от 5000лева, представляваща дължима сума по договор за продажба на МПС, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда- 11.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1918лева представляваща лихва за забава за периода от 11.11.2008г. до подаване на молбата-12.06.2012г., на основание чл. 422 от ГПК. В законово-установения срок длъжникът подал възражение, поради което и ищците завеждат настоящия иск, с който молят съдът да приеме за установено, че ответникът К.И. им дължи сумата от 5000лева/която сума се твърди да не е отчетена след извършената покупко- продажба/, както и сумата от 1918лв., представляваща законна лихва от 11.11.2008г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата и разноски.

Чрез депозирания писмен отговор и в с.з чрез пълномощник ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че продажната цена в размер на 5000 лева е предадена от купувача на продавачите, което се установява от самия договор. По отношение на искът за забава заявява, че не е изпаднал в забава, тъй като сумата е платена в деня на сделката. По изложените съображения моли предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен.

Варненският окръжен съд, след преценка на приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Между страните липсва спор, че по ч.гр.д.№4847/2012г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410