Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4089 от 07.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27952/2023
Вид
Решение № 4089
Подписан
07.03.2024
В сила
07.03.2024
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4089 гр. С., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20231110127952 по описа за 2023 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу Д. М. Т. искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл.

***, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:

1107,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

254,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-08.12.2022г.;

7,07 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2019г.м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

1,92 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-08.12.2022г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по 1 делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. И., която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. М. Т. не се е възползвал от правото си да подаде отговор на исковата молба. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Третото лице – помагач „*******" ООД чрез мл.адв. В.Х. – АК-С., е депозирало Молба, вх. № 8387/10.01.2024г. на СРС, с приложени писмени доказателства, изразявайки съгласие делото да се разгледа в отсъствие на представител на страната. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и процесуалните действия на страните по делото, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В публично съдебно заседание, проведено на 27.02.2024г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Чл. 239, ал. 1 ГПК допуска постановяване на неприсъствено решение тогава, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

На ответника надлежно е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея (л. 56), указани са последиците от неподаването на отговор, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК такъв не е подаден. Макар и редовно призован (л.63), ответникът не се е явил в насроченото по делото заседание, нито е изпратил надлежно упълномощен представител, нито е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. Процесуалният представител на ищеца е заявил искане за решаване на делото с неприсъствено решение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни и следва да бъдат уважени, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока. Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 69125/2022г. на СРС) сумата от 77,42 лева, с включено юрисконсултско възнаграждение от 50,00 лева.

Съобразно изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца за разноски в исковото производство (гр.д. № 27952/2023г. на СРС), сумата от 272,58 лева, с включено юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева.

2

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С., дължи на „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „*******“, бл. ***, вх. А, ет. 2, ап. 5, аб. № *******, както следва:

1107,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

254,94 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-08.12.2022г.;

7,07 лева за главница за дялово разпределение за периода м.11.2019г.м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

1,92 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2019г.-08.12.2022г.

ОСЪЖДА Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С., да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 77,42 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 69125/2022г. на СРС).

ОСЪЖДА Д. М. Т. , ЕГН **********, от град С., да заплати на „************“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 272,58 лева, представляваща разноски в исковото производство (гр.д. № 27952/2023г. на СРС).

Решението е постановено при участието на „*******“ ООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

Решението да се съобщи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3