Решение № 260263 от 20.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……….. гр. София, 20.01.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 587/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 5332/16.01.2020 г., уточнена с молба от 31.07.2020 г.

(л. 52), предявена от М.Д.М., с ЕГН: ********** и Н.Д.М., с ЕГН: **********,***, против „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.

Ищците М.Д.М. и Н.Д.М. твърдят, че на 19.01.2015 г., около 19.30 ч., в гр. София, на ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Черни връх” към бул. „България”, М.П.Г., при управление на лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с велосипед „Декатлон“, управляван от Д.Г.М..

В резултат на произшествието, Д.Г.М. получил тежки травми, несъвместими с живота, които са довели до неговата смърт, настъпила на 23.01.2015 г.

По случая било образувано досъдебно производство (ДП) № 11032/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11587/2015 г. по описа на СГП, което не било приключило.

Ищците твърдят, че са деца на починалия Д.Г.М.. До неговата смърт, ищците живеели неразделно с него, били силно привързани един към друг, разчитали изцяло на неговите грижи и доходи. Смъртта му причинила на ищците неимуществени вреди – болки и страдания. Ищците изживели изключителен стрес, били неподготвени за справяне с житейските трудности, породени от трагедията с баща им. И двамата страдали месеци наред от безсъние, като и към предявяване на исковата молба не успявали да възстановят психическото си равновесие. На ищцата М.М. й било изключително трудно да се съсредоточи върху учебния процес, емоционалното й състояние се отразило на отношенията й със съучениците и възгледите за живота.

Ищците твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователната полица № 06114001722754, валидна от 09.07.2014 г. до 09.07.2015 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, включително и на водача М.П.Г..

Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от по 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2015 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по силата на който, към датата на процесното ПТП, е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни, евентуално - завишени по размер. Оспорва твърденията на ищците, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, както и описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Сочи, че водачът М.П.Г. не е нарушил правилата за движение по пътищата и не е налице негово противоправно деяние, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Излага съображения, че ищците не са ангажирали доказателства, от които да се установяват наведените в исковата молба твърдения, обосноваващи наличието на отговорност на застрахования при ответника водач.

Ответникът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него са единствено действията на велосипедиста М., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение и в противоречие със забраната за успоредно движение с друг велосипедист, е станал причина за настъпване на процесното ПТП, от което са настъпили фаталните последици за него.

Евентуално, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. М., който не се е движил възможно най-вдясно до дясната граница на платното за движение, управлявал е велосипеда без предпазна каска и без светлоотразителна жилетка, наред с това и успоредно с друг велосипедист, с което поведение е нарушил редица правила за движение по пътищата, в резултат на което е станал причина за настъпване на ПТП. Ответникът твърди, че с поведението си пострадалият съществено е допринесъл за настъпване на ПТП и вредоносните последици за него, както и че субективните действия на велосипедиста с органите за управление на велосипеда са довели до настъпване на ПТП и фаталните последици. Оспорва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между телесните увреждания, довели до смъртта на велосипедиста и ПТП. Твърди, че ако велосипедистът е бил с поставена предпазна каска, то същият е нямало да получи телесните увреждания, довели до смъртта му.

Евентуално ответникът поддържа, че исковите претенции са завишени с оглед обществените критерии за справедливост. Релевира и възражение, че вземанията на ищците за главница и лихва са погасени, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.

Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.

2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай не се спори по делото, че към 19.01.2015 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № 06114001722754, валидна от 09.07.2014 г. до 09.07.2015 г., „ДЗИ - О.З.“ ЕАД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, включително и на водача М.П.Г..

Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 13.07.2020 г.).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

Съдът приема за установено по делото, че на 19.01.2015 г., в гр. София, на ул.

„Околовръстен път“, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, управляван от М.П.Г., и велосипед „Декатлон“, управляван от Д.Г.М..

Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол (л. 5 и сл.), съставен на 29.01.2020 г., от дежурен ПТП при О „ПП“ – СДВР, който е посетил мястото на ПТП.

Като причини и обстоятелства за настъпване на ПТП в Констативния протокол е посочено, че на 29.01.2020 г., около 19.30 ч., в гр. София, лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********, управляван от М.П. ***, с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“ и в района на № 36 участва в ПТП с попътно движещите се велосипед PELOCON -DELOTOD с рама № LR120100134, управляван от М.С.С.и велосипед DECATHLON VILAMIN-R без номер на рама, управляван от Д.Г.М., с ЕГН: **********.

Настъпването на процесното ПТП се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 10 и сл., том І от досъдебното производство), съставен на 29.01.2020г. от полицай при О „ПП“ – СДВР. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.

179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано досъдебно производство (ДП) № 11032/2015 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 11587/2015 г. по описа на СГП, което не е приключило.

Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.П.Г., който при настъпване на процесното ПТП е управлявал лек автомобил „Форд Торнео Конект”, с рег. № ********.

Свидетелят заявява, че на

19.01.2015 г., около 19.30 ч., в гр. София, е управлявал лек автомобил „Форд Торнео“. Свидетелят се движел по ул. „Околовръстен път“, в посока кръговото на кв. „Драгалевци“ към бул.

„България“, с около 40 - 50 км.ч., в крайна най-дясна лента. На това място, пътното платно се състояло от четири ленти, като преди това, свидетелят се бил включил от кръговото в посока ул. „Околовръстен път“ от локалното. Свидетелят карал в четвърта дясна лента, после минал наляво към третата лента, след това към втора лента. Било тъмно, но имало улично осветление. Свидетелят карал на къси светлини. Не валяло, но било влажно.

Пред свидетеля, на около 8 - 9 метра, се движел автомобил, който направил същото като него - минал от четвърта към трета лента. След това, тръгнал от трета към средата на втора лента, с рязка маневра. Свидетелят продължил да си кара във втората лента, с 50 км. ч. След като автомобилът пред него направил рязката маневра, пред свидетеля „изневиделица“ се появил силует, на границата между втора и трета лента. М.Г. спрял, върнал се и тогава разбрал, че е велосипедист, който нямал нито каска, нито светлоотразителна жилетка. Имало и други спрели коли, които му оказали спешна помощ. Свидетелят също помогнал колоездачът да бъде изтеглен към тротоара. В последствие, свидетелят разбрал, че е имало и втори колоездач, жена, която също нямала светлоотразителна жилетка, която нямала видими наранявания.

М.Г. уточнява, че велосипедистът се е движел между втора и трета лента, на самата маркировка, в същата посока, като не си спомня спрямо другия велосипедист как се е движел и не може да определи с каква скорост се е движел и дали е имал светлоотразители.

Свидетелят го видял, когато автомобилът пред него направил рязка маневра. Потвърждава, че „накрая преди удара“, неговото местоположение е било между трета, тръгвайки да се включи към втора лента. С автомобила, който бил пред него, карали един зад друг още с включването на околовръстното, като свидетелят карал зад него. При „включването“, свидетелят бил с предимство. Движението не било много интензивно.

По делото е прието заключението по автотехническата експертиза, извършена от вещото лице доц. д-р инж. А.А.. Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства, е приело следното:

Лек автомобил „Форд Торнео Конект“, с рег. № *******, управляван от М.П.Г., към момента на удара на велосипедиста М., се е движил със скорост около 60 км/ч. Велосипедът марка „Декатлон“, (DECATHLON модел VILAMIN), управляван от Д.Г.М., се е движил със скорост около 30 км/ч.