Решение № 2493 от 21.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100507168 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 20064045 от 11.03.2021 г. по гр. д. № 12049/2019 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав, е отхвърлен предявеният от А. М. Д., ЕГН ********** срещу С. А. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 13.09.2018 г. от К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя. Отхвърлени са предявените от С. А. Г., ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл. 42, б. „а“, вр. чл. 3, б. „в“ ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 20.12.2005 г. от К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това, че е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, тъй като е недостойно, поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя и поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Осъдена е А. М. Д. да заплати на С. А. Г. сумата от 1155 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и С. А. Г. да заплати на А. М. Д. сумата от 554,70 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Срещу решението в частите, с които е отхвърлен предявеният от А. М. Д. срещу С. А. Г.

1 иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 13.09.2018 г. от К.А.Д.-Л., починала на 23.09.2018 г., поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя, и е осъдена А. М. Д. да заплати на С. А. Г. сумата от 1155 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 Г ПК, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата А. М. Д., чрез адвокат Т.

Л.. Излагат се доводи, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон с приетото от СРС, че вписването на две дати в оспорваното саморъчно завещание в полза на С. А. Г. не води до неговата нищожност. Този извод на районния съд не съответства нито на чл. 25, ал. 1 ЗН, нито на съдебната практика, според която саморъчното завещание е строго формален акт и реквизитите за неговата действителност са разписани в чл. 25, ал. 1 ЗН. Тълкуването на завещанието не следва да се разпростира и по отношение на задължителните реквизити, които законът изисква. В случая е безспорно, че в саморъчното завещание, оставено в полза на С. А. Г. са изписани две дати – „тринадесети десети две хиляди и осемнадесета“ и „13. 09.2018 г.“, поради което е нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, без значение дали това е фактическа грешка или погрешна представа на завещателката за реалното време на изготвяне на завещанието.

Предвид изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника С. А. Г., чрез адвокат М.

Ц. – А.а, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че съдът правилно е приел, че оставеното в полза на ответника завещание не е нищожно. В случая не се касае за изписване на две различни дати с цифри, а за особеност на почерка /изкривяване на почерка/ на завещателката поради болест, което се установява от СГЕ, а достоверността на датата се извлича от самия текст на завещанието. Съдът правилно е приел, че изписаният с думи текст трябва да е възможен, за да се приеме, че представлява изписване на дата, а в случая завещателката е починала през месец септември и няма как завещанието да е съставено през месец десети 2018 г. Щом може да се установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, включително самият ден на съставянето му, няма причина да не се признае действителността на саморъчното завещание, като в тази връзка обжалваното решение е мотивирано, правилно и законосъобразно. От свидетелските показания и от заявеното от вещото лице се установява, че завещателката е имала представа за време и пространство до смъртта си. Освен това според въззиваемия твърденията на ищцата, че завещанието, оставено в полза на С. Г. е нищожно на основание чл. 25 ЗН, са преклудирани. Предвид това се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част. Претендират се разноски.

Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Г., ЕГН ********** срещу А. М. Д., ЕГН ********** насрещни искове с правно основание чл.

42, б. „а“, вр. чл. 3, б. „в“ ЗН, чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН за признаване за нищожно на завещание, съставено на 20.12.2005 г. от К.А.Д.-Л., починала на 2

23.09.2018 г., поради това, че е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, тъй като е недостойно, поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя и поради това, че изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, е противен на закона, на обществения ред и на добрите нрави, както и в частта, с която е осъден С. А. Г. да заплати на А. М. Д. сумата от 554,70 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.

Софийски градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба , становището на насрещната страна и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически изводи:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН - за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 13.09.2018 г. , съставено от К.А.Д.Л., починала на 23.09.2018 г., и обявено на 27.09.2018 г. от нотариус А.Г. с рег. № 031 от Регистъра на НК, с район на действие СРС, поради това, че не е изписано, датирано и подписано саморъчно от завещателя.

По делото е прието заверено копие на саморъчно завещание, съставено от К.А. Д.-Л., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание на 27.09.2018 г. на нотариус А.Г. с рег. № 031 на Нотариалната камара, с район на действие - района на PC – София, според което „днес, тринадесети, десети осемнадесета 13.09.2018“ К.А.Д. – Л. с ЕГН **********, л. к. ********, издадена на 28.09.2010 г. от МВР гр. София, с пълното съзнание за значението на акта, който извършва и по своя собствена воля е завещала на С. А. Г., ЕГН **********, цялото свое движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Отбелязано е, че това е последната воля на завещателката, както и че завещанието е написано и подписано саморъчно. В края на завещанието е посочена дата 13.09.2018 г., гр. София, изписани са трите имена на завещателя – К.А.Д. – Л., след което е положен подпис от последната.

Видно от Препис - извлечение от 18.10.2018 г. от Акт за смърт № 582/23.09.2018 г., издадено в гр. София, район „Слатина“, К.А.Д.-Л., ЕГН ********** е починала на 23.09.2018 г. в гр. София, като не е оставила родители, съпруг, деца, братя и сестри, видно от приложеното Удостоверение, издадено от СО - Район „Слатина“.

От заключението на изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-графическа /почеркова/ експертиза, неоспорена от страните, се установява, че ръкописният текст и подписът, положен срещу „подпис“ в оригинал на саморъчно завещание от името на К.А.Д.Л. в полза на С. А. Г., датирано на 13.09.2018 г., съхраняващо се в кантората на нотариус А.Г., рег. № 031 от НК, са изпълнени от К.А.Д. – Л.. Според вещото лице в почерка, с който е изпълнено завещанието, се наблюдава леко забавен темп на изпълнение и нарушена 3 координация на движенията, изразяваща се в неравномерност на разположението на началото и края на редовете, разстоянията между тях, деформация и грешки в буквите.

Наблюдават се промени в изписването и смисловото значение на думите – с прибавяне на допълнителни символи и букви, объркване в изписване на дадени думи и изрази.

Изброените признаци в съвкупност образуват комплекс от диагностични признаци, наличието на които доказва съществуването на обстоятелства, смущаващи функцията на писмено двигателния апарат. Такива обстоятелства могат да бъдат общо отслабване функциите на организма и заболяване.

По делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля А.М. се установява, че през м. юли 2018 г. започнала да помага на ответника С. Г. при грижата за К. Д.-Л., тъй като последната не можела да се обслужва сама предвид заболяванията – рак на дебелото черво, проявен с множество метастази в корема и черния дроб, и предходна остра лимфобластна левкемия. Л. разбирала какво се случва с нея и благодаряла на ответника за грижите, които полагал за нея, свидетелката присъствала, когато К. решила да напише завещанието в полза на С., което се случило през 2018 г. преди смъртта , в периода м. юли 2018 г. – м. септември 2018 г. От показанията на свидетеля И.Г.

– тъст на ответника С. А. Г., се установява, че К. написала завещанието в полза на ответника последните месеци, когато виждала, че си отива, през месец септември.

Останалите събрани по делото доказателства нямат отношение към иска по чл. 42, б. „б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН, предмет на разглеждане във въззивното производство, поради което съдът не ги обсъжда поотделно.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е и правилно, като въззивният съд изцяло споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, с оглед конкретните оплаквания на въззивника настоящият съдебен състав приема и следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото в полза на ищцата А. М. Д. е оставено саморъчно 4 завещание от 20.12.2005 г., съставено от К.А.Д.-Л., а с последващото завещание /завещанието от 13.09.2018 г./, имащо за предмет идентичен обем от права с предходното /завещанието от 20.12.2005 г./ К.А.Д.-Л. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника С. А. Г. . Завещанието в полза на ответника, в случай, че е действително, отменя по – рано направените завещателни разпореждания в полза на ищцата, поради което за последната е налице правен интерес от предявения иск.

Според чл. 42, б. „б“ ЗН завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставяне н а завещанието не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а според тези разпоредби саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Завещание, което не е съобразено с което и да е от тези три задължителни изисквания, е нищожно.

Датата е задължителен реквизит на саморъчното завещание. Изискването на закона за датиране на саморъчното завещание е изпълнено, ако завещателят е посочил деня, месеца и годината на съставянето на завещанието. Когато в саморъчното завещание е посочена една дата, а то в действителност е съставено на друга дата, актът е нищожен. Хипотезата се приравнява на липса на дата, защото законът изисква да е поставена датата на съставяне на завещанието. Такава не е нито по-рА. дата, когато няма изразена воля, нито отбелязана покъсна дата, която на практика следва вече изразено, но невалидно волеизявление. Поначало датата на саморъчното завещание трябва да е изрично посочена. Но тя може да бъде и извлечена от съдържанието на акта и ако това е сигурно и безспорно завещанието е действително, тъй като изразите, означаващи датата, както и целият текст на завещанието подлежат на тълкуване. Щом може да се установи по положителен начин времето на съставяне на завещанието, вкл. самият ден на съставяне на завещанието, няма причина да не се признае действителност на саморъчното завещание - така решение № 176 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 1512/2011 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 352/2011 г. по описа на ВКС, I г. о., решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г. по описа на ВКС, I г. о. и др. Съобразявайки цитираната практика, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията на въззивника, че установяването на датата на съставяне на завещанието не може да стане чрез тълкуване на последното. Тези положения следват от строго формалния характер на саморъчното завещание и поради особеното значение на датата на завещанието. Датата има особено значение, защото с последващо завещание може изрично или подразбираемо да бъде отменено предишно завещание, да е отчуждена от завещателя след завещанието изцяло или частично завещаната вещ, а това отменя завета, или защото е необходимо да се прецени способността на завещателя да завещава точно по време на съставянето на завещанието, или наличието на грешка, насилие или измама по същото време и т. н.