Определение № 466 от 12.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 466 гр. София, 12.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600559 по описа за 2025 година Производството е по чл.345, ал.1, във вр. с чл.249, ал.2, във вр. с чл.248, ал.2 от НПК и e образувано по частна жалба, депозирана от И. М. П., М. О. Й. и О. П. П., чрез адв.С. и адв.Т., ведно с допълнение към нея, срещу определение от 01.04.2025г., постановено по нохд №1385/2025г. по описа на СГС. Жалбата е насочена против частта на акта, с която съдът е оставил без уважение искане за конституиране на И. П., М. Й. и О. П. в качеството на частни обвинители.

Според жалбата, определението е неправилно и необосновано, без да бъдат изложени мотиви, в противоречие с чл.76 от НПК и постоянната съдебна практика, съдът не е допуснал до участие родителите и сестрата на убития. В досъдебното производство СГП е установила кръга на пострадалите лица и е дала възможност те да участват в процеса с оглед техните правомощия, уведомена е и бабата на починалия. Според жалбата, молбата за конституиране не следва да има реквизитите на молбата за участие в наказателния процес на граждански ищец, тя може да бъде и устна. Посочено е, че с ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК е разширен кръгът на участниците в производството като частни обвинители, връзката на брата и сестрата е била близка, силно емоционална, тя го подпомагала в отглеждането на децата му.

Становището на председателя на състава, изложено в допълнителните мотиви 1 на определението, е оспорено като необосновано. Твърди се, че такова тълкуване е стеснително, не отговаря на развитието на правната наука, цитираната в мотивите съдебна практика е некоректно посочена, тъй като с ТР №1/2018г. е обявено за загубило сила Постановление №2 от 30.11.1984г. Съдът освен че не приема практиката на ВКС, която е задължителна за съдилищата, не приема и Директивите на ЕС по отношение на правата на лицата в наказателния процес. Съдът е следвало да приложи чл.2, пар.1, б.“а“ на Директива 2012/29/ЕС, където е посочено, че роднините по права линия, братята и сестрите, както и издържаните от жертвата лица са легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди и възможността да участват в процеса като частни обвинители, дори българската държава да не е предприела мерки по транспониране на Директивите на ЕС и в националното законодателство не е намерил аргументи да конституира жалбоподателите като частни обвинители, защото като нормативен акт Директивата е с повисок приоритет. Иска се отмяна на определението в обжалваната му част като неправилно и необосновано и постановяване на ново, с което И. П., О. П. и М.

Й. бъдат допуснати до участие в наказателния процес като частни обвинители.

С атакувания акт първоинстанционният съдебен състав е приел, че искането за конституиране на жалбоподателите в качеството на частни обвинители е неоснователно. В съдебно заседание не са обявени мотиви, а в допълнително изложените такива подробно е развита тезата на мнозинството на съдебния състав. Накратко, съображенията да откаже конституиране ва родителите и сестрата на починалия, са свързани с преценката на съда, че пострадал от това престъпление е починалият, а близките му родственици са самостоятелни правни субекти, те търпят различни вреди от тези по чл.115 от НК, които не са съставомерни и не ги определят като пострадали. Изложено е и становище, че по смисъла на чл.74 и чл.76 от НПК, само лицето, непосредствено пострадало от деянието, може да има това качество, а трето, различни от него лице, не може. В подкрепа на тази теза има подробни доводи, включително и че родителите и сестрата на починалия не са негови наследници, защото само неговите деца са такива, следователно само те могат да участват като частни обвинители. Цитирана е съдебна практика.

Определението е подписано с особено мнение от член-съдията, в което се застъпва становището, че искането за конституиране е следвало да бъде 2 уважено. В подкрепа съдията се е позовал на задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление №4 от 1961г. на Пленума на ВС, Постановление №5 от 1969г и ТР №1/2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. В особеното мнение се сочи, че процесуалната легитимация е призната на определен кръг лица, посочени в ПП№4/1961г. и ПП№5/1969г., както и присъединените с ТР №1/2018г. братя и сестри и низходящите от втора степен.

Решението касае не само гражданско-правните последици от смъртта, защото в мотивите изрично са обсъдени въпросите, касаещи конкретно наказателния процес, обсъдено е понятието „пострадал“ съгласно чл.74 и чл.76 от НПК, така че не може да се отрече правото на морално възмездие за родителите и сестрата на починалия.

Въззивният съдебен състав, след съобразяване на мотивите за постановяване на проверяваното определение и доводите в частната жалба, намира следното:

Изложените доводи в определението, с които е отказано конституиране в качеството на частни обвинители на родителите и сестрата на жертвата на престъплението, са незаконосъобразни и частично вътрешнопротиворечиви, а особеното мнение на член-съдията изцяло се споделя от настоящия състав.

Искането е следвало да бъде уважено, тъй като съгласно разпоредбите на чл.74 и чл.76 от НПК, както и при съобразяване на задължителната съдебна практика по въпроса, како е било посочено в особеното мнение, родителите и сестрата на починалия имат право да встъпят в наказателния процес.

Накратко, след като законодателят не е конкретизирал изрично кои са лицата, оправомощени да встъпят в наказателния процес като частни обвинители, а това е сторено с приемането на задължителни за съдилищата актове на ВС и ВКС, незаконосъобразно е да бъде отказано това право на жалбоподателите.

Изложените от мнозинството на първоинстанционния съд доводи за постановения отказ са изцяло в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което определението следва да бъде отменено, като се конституират родителите и сестрата на починалия в качеството на частни обвинители по съображенията, изложени в особеното мнение, които не е необходимо да се излагат отново. Достатъчно е, че кръгът на лицата, които имат право да се конституират като частни обвинители, се определя от задължителната практика на Върховния съд, намерила израз в Постановление на Пленума № 4/1961 г., допълнено с Постановление на Пленума № 5/1969 г. и 3

ТР №1/2018г., този кръг включва най-близките роднини - съпруг, родители и деца, впоследствие са включени фактическият съпруг, лицата, взети за отглеждане и осиновяване, които са издържани от починалия и между тях са съществували отношения на привързаност, както братята, сестрите и низходящите от втора степен. Задължителната за приложение съдебна практика категорично изключва възможността да бъде отказано конституиране на родителите и сестрата, които търпят вреди от смъртта на П. по смисъла на чл. 76 от НПК, а това означава, че проверяваното определение нарушава правото им да участват в наказателния процес като страна.

Отделно следва да се посочи, че не е съобразено с процесуалния ред излагането на мотиви към определението след приключване на съдебното заседание, но тъй като въззивният съд в това производство има задължение да се произнесе по същество, това нарушение се отбелязва само за пълнота на изложението.

Водим от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, САС в настоящия състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 01.04.2025г., постановено по нохд №1385/2025г. по описа на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране на И. П., М. Й. и О. П. в качеството на частни обвинители, като вместо това постановява:

Конституира И. М. П., М. О. Й. и О. П. П. в качеството на частни обвинители по нохд №1385/2025г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5