Определение № 695 от 12.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500356 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕЛИС ГРУП 1“ ЕООД, с ЕИК 205977710, чрез пълномощник адв.М. М. – ВТАК, против Определение №402/17.02.2025г., постановено по реда на чл.248 ал.3 ГПК по Гр.д.№1423/2024г. по описа на РС – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на ответника по делото „Елис Груп 1“ ЕООД за изменение на Решение №1695/18.12.2024г. в частта за разноските като неоснователна, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Оспорва се извода на РС за приложимост в случая при определяне минималният размер адвокатско възнаграждение на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, с твърдения, че, доколкото предмет на делото е трудов спор по смисъла на чл.357 КТ, следва да се приложи разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от цитираната Наредба. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова по чл.248 ал.3 изр.1 ГПК, вместо което постанови друго, с което измени постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските и присъди в полза на ответника /частен жалбоподател/ изцяло направените по делото съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Претендира направените съдебни разноски в настоящото производство.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – ищцата Т. К. С., чрез пълномощник адв.К.М. – ВТАК, с който оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, вкл. и в частта на претенцията за разноски за настоящото производство.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобразно инвокираните в нея оплаквания, съобрази писмения отговор по жалбата и данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№1423/2024г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявени от Т. К. С. против „ЕЛИС ГРУП 1“ ЕООД, с ЕИК 205977710, първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни иск по чл.128 т.2 вр. чл.242 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1022,18лв. и иск по чл.224 ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 77,82лв., които са отхвърлени изцяло с постановено по делото и влязло в законна сила на 28.01.2025г. в тази му част Решение №1695/18.12.2024г., както и с оглед уважено от РС, релевирано от ищцата до приключване на устните състезания пред първата инстанция възражение по чл.78 ал.5 1

ГПК, е осъдена ищцата Т. К. С. да заплати на ответника „Елис Груп 1“ ЕООД сумата от 500лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение след редукцията /намаляването му/ от заплатения от ответника адвокатски хонорар в размер от 1000лв. в брой, съгласно сключен Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024г., до размер от 500лв., който е под минималния, визиран в Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК е постъпило искане от ответника „Елис Груп 1“ ЕООД, представил в първоинстанционното производство списък по чл.80 ГПК, за изменение на постановеното по гр.д.№1423/2024г. по описа на ВТРС съдебно решение в частта за разноските, с искане за присъждане на пълния размер от 1000лв. на направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, с постъпил в срока по чл.248 ал.2 ГПК писмен отговор от ищеца е оспорено искането по чл.248 ал.1 ГПК и с обжалваното определение по чл.248 ал.3 изр.1 ГПК ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК е отхвърлено като неоснователно, като настоящата частна жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок от връчването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирана страна, в рамките на преклузивният за това срок, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Безспорно предмет на разглеждане на първоинстанционното производство е бил трудов спор по смисъла на чл.357 ал.1 от КТ, доколкото спорът по делото е между работника и работодателя относно изпълнението на трудовото правоотношение. Противно на оплакванията в частната жалба, в процесният случай при определяне на минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в първоинстанционното производство не е приложима разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, доколкото от съдържанието на самата разпоредба следва, че същата намира приложение само по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, каквато хипотеза не е налице в настоящият случай, поради което и минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред РС не е в размер не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ /30.07.2024г./ по чл.7 ал.1 т.1 от цитираната Наредба, а следва да се определи, доколкото предмет на делото са два оценяеми обективно кумулативно съединени осъдителни искове, съобразно материалният интерес по реда на чл.7 ал.2 т.2 и т.1 вр. чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа в приложимата й редакция към датата на сключване от ответника на Договор за правна защита и съдействие от 30.07.2024г. и възлиза в общ размер на 802,22лв., като съдът, съобразно Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/22, не е обвързан от минималните размери по Наредба №1/09.07.2004г. Правилно първоинстанционният съд е уважил срочно релевираното от ищцата до приключване на устните състезания пред първата инстанция възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 1000лв., което се явява прекомерно, съобразно ниската действителна фактическа и правна сложност на делото, разгледано от РС в рамките на две проведени открити СЗ, разпитан един свидетел и изслушани две съдебни експертизи, като редуцираният /намален/ от РС размер адвокатско възнаграждение от 1000лв. на 500лв. съответства и на процесуалните усилия на защитата на ответника и в тази връзка се явява справедлив и обоснован, поради което не са налице основания за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение в частта за разноските, поради което ответното искане по чл.248 ал.1 ГПК се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено, респ. обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ал.3 изр.1 ГПК потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, частната жалба против атакуваното определение по чл.248 ал.3 изр.1 ГПК се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното определение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

2

По разноските:

Претенцията на частният жалбоподател за присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, не с оглед изхода по частната жалба, а доколкото константна е практиката на ВКС, че в настоящото производство по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК по спор за разноски, на страните по делото не се следват разноски. Разноски за настоящото производство не се дължат и не следва да се присъждат, защото производството по обжалване на определение по чл.248 ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 ГПК. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 29/13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 288/07.05.2019 г. по ч. т. д. № 717/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 536/02.08.2019 г. по ч. т. д. № 1463/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 615/09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.определение № 486/14.11.2019 г. по ч. гр. д. № 4270/2019 г. на ВКС, ГК, IV г. о., определение № 58/04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други съдебни актове.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №402/17.02.2025г., постановено по Гр.д.

№1423/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3