Решение № 7164 от 18.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 33744/2023
- Вид
- Решение № 7164
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 , ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 , ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138б · Закон за енергетиката
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- § 190 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 7164 гр. С., 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседА.е на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г.СТ.Т. при участието на секретаря Б.ХР.Р. като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110133744 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против А. И. Т. с ЕГН:
**********, за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи в на „Т.С.” ЕАД сумите 1 167,99 лева (хиляда сто шестдесет и седем лева и 99 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., УЛ.К. 37,ВХ.Б,АП.4, аб. №****, ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 115,73 лева (сто и петнадесет лева и 73 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2021 г. до 07.03.2023 г., 62,41лева (шестдесет и два лева и 41 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до 28.02.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,04 лева (дванадесет лева и 04 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за период от 16.07.2020 г. до 07.03.2023 г., за които суми на 04.04.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр. д. № 16023/2023 г. по описа на СРС.
В исковата молба се твърди, че вземА.ята са възникнали по повод консумирана и незаплатена от ответницата топлинна енергия за топлоснабден имот - гр.С., п.к. 1680, община Красно село, ул. "К." № 37, вх. Б, ап. 4, за процесния период. Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна 1 енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане. Сочи се, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката.
Твърди се, че за сградата - етажна собственост, в която се намира имотът на ответниците, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С.” ЕАД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, ал. 1, т.
2, сумите за ТЕ за процесния имот били начислявА. от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Навежда твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорва основателността на иска. Признава, че е собственик на имота, както и че същият е топлоснабден.
Твърди, че топлофицирането на сградата е извършено за сметка на живущите в нея, а не от ищцовото дружество. Оспорва, че представените съобщения към фактури не са счетоводни документи. Твърди, че посочените суми за плащане са изчислени при нарушаване на нормативните правила. Развива, че претендирА.те суми са завишени и не отговарят на реално консумираната енергия. Развива, че изравнителните сметки са изготвени при нарушения на ЗЕ и Наредба 16-334/2007 г. Признава, че не е плащала претендирА.те суми.
Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като съобрази събрА.те в производството доказателства и становищата на стрА.те, достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е редовна. Твърдените от ответницата пороци не са от естество да обосноват извод за недопустимост на производството по предявените искове.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендирА.те права и формулирА.ят петитум, дават основА.е на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързА. със съществуването на договорни отношения между стрА.те за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземА.я и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, 2 правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземА.ята, респективно срещу изискуемостта им.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Безспорно е между стрА.те, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване, че
- описА.ят в исковата молба имот е топлоснабден, като през процесния период същият е бил собственост на ответницата;
- ответницата не е извършвала плащА.я на претендирА.те суми;
- към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувА. в описаното в исковата молба печатно издА.е на посочената дата;
- за имота е извършвана услугата „дялово разпределение“ за процесния период;
По делото като писмено доказателство са приети общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД , одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между стрА.те е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот. Не е установена писмена форма за действителност на този вид договор, а в случая ищецът и не твърди писмено съглашение между стрА.те да е било сключено.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Това обстоятелство не се оспорва от ответника, доколкото с отговора на исковата молба е признат фактът, че имотът е топлоснабден.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрА.е на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която 3 връзка ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.
Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвА. общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
По делото са представени протокол от проведено на 05.07.2002 г. общо събрА.е на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с „В.Е.С.“ ЕООД, като за ап. 4 подпис е положен от името на ответницата, която не оспорва автентичността му. Приет е и договор № 678/05.07.2002 г. за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода, сключен между ЕС, в която се намира описА.я в исковата молба апартамент, и „В.Е.С.“ ЕООД. Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.
От удостоверение от 21.01.2008 г., издадено от СГС по ф.д. № 10586/1997, договор за прехвърляне на дружествен дял от 19.08.2014 г., решение на „Т.Е.С.“ ГмбХ от 19.08.2014 г., писмо от „Т.С.“ ЕООД до „Т.С.“ ЕАД относно преобразуване на „Д.“ ЕООД се установява, че „Т.С.“ ЕООД е правоприемник на „В.Е.С.“ ЕООД.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция установява, че:
В СЕС вътрешно отоплителната инсталация е разделена на две зони.
Пьлният отопляем обем по проект на сградата ( 1-ва зона + 2-ра зона ) към АС е *** м3. Първа зона, в която радиаторите са оборудвА. с 4 индивидуални разпределители на радиаторно отопление (ИРРО), по които се отчитат дялови единици, въз основа на които се изчислява разхода на ТЕ за отопление за всеки имот от тази зона. Пълният отопляем обем за Първа зона е 4375 м3. Втора зона, в която разхода на ТЕ за отопление на имота / имотите от тази зона се отчита директно в кВтч посредством индивидуални (апартаментни) топломери. Пълният отопляем обем за 2-ра зона е *** м3 - 4375 м3 = 2524 м3. От изчислената ТЕ за отопление в цялата СЕС първо се изчислява ТЕ, отдадена от СИ за цялата СЕС. Така изчислената ТЕ, отдадена от СИ за цялата СЕС , се разделя пропорционално з а Първа зона и за Втора зона на база отопляемите обеми за двете зони. От останалата ТЕ, която е за отопление от отоплителни тела в цялата СЕС, се отделя сбора от показА.ята на апартаментните топломери, монтирА. във Втора зона.