Решение № 708 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000502939 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260672/28.04.2023 г. по гр.д. № 13893/2017 г. на СГС, І-5 състав М. В.

К. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД, сумата от 28 562.26 швейцарски франка /главница, дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот H L 27864/12.10.2007г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част, в която се претендира главница за сумата над 28 562.26 швейцарски франка до 55 081.28 швейцарски франка, е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД, искове с правно основание чл. 430, ал.2 от ТЗ, вр чл.99 от ЗЗД, за сумата от 6662.07 швейцарски франка /възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017 г. , дължима по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007 г./ и 3275.72 швейцарски франка/мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г., дължима по същия договор и предявения от банката иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.99 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати заемни такси в размер на 385.13 швейцарски франка, дължими по чл.4 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г. за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г.

Със същото решение М. В. К. е осъден и да заплати на „Юробанк България“ АД, на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД, сумата от 145.63 1 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за обезпечение на кредит, дължими на основание чл.14 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г., по застрахователни сертификати от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ, вр чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД/ сумата от 567.35 лв. –разноски за нотариална такса за подновяване на ипотека, като в останалата част, до пълния предявен размер от 630.05 лв., в която се претендират разноски за нотариална такса за връчване на нотариална покана, искът е отхвърлен като неоснователен.

Ответникът М. В. К. е депозирал въззивна жалба против решението на СГС в неговата осъдителна част с твърдения, че същото е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Конкретно се сочи, че СГС неправилно приел, че договор за кредит за покупка на недвижим имот HL27864/12.10.2007 г. не е развален поради виновно неизпълнение от страна на ищеца. Налице било неизпълнение от страна на банката на задължението й да актуализира лихвата след обявяване нищожността на клаузите, касаещи същата (чл. 3, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора), както и да възстанови надплатените суми въз основа на това банката не изпълнявала договора и като начислявала и събирала вноски в недължима валута – швейцарски франкове въпреки реалното усвояване в тази валута и обявените за неравноправни клаузи от договора от КЗП. Ищецът поканил банката, като й дал 14-дневен срок за доброволно изпълнение с покана вх. № 9300/0492/08.06.2015 г., но тя не изпълнила задълженията си, поради което договорът за кредит бил развален по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД.

На следващо място се поддържа, че първоинстанстанционният съд неправилно присъдил падежирали вноски, въпреки че е установил, че към датата на исковата молба ответникът нямал задължения, съответно, че не е настъпила предсрочна изискуемост. В случая не било приложимо Тълкувателно решение по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК, тъй като то се прилагало само ако банката преди делото била обявила предсрочна изискуемост.

По делото овен това било доказано, че ответникът не дължи претендираните застраховки (бил заявил на банката, която правела застраховка при необосновано висока застрахователна стойност), че не желае да се подновява застраховката без негово съгласие, а такси не се предвиждали като задължение по договора.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Юробанк България“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност.

С Решение № 1387/30.11.2023г. по в.гр.дело № 1835/2023г. на САС, ГО, 1 с-в е отменено Решение № 260672/28.04.2023 г. по гр.д. № 13893/2017 г. на СГС, І-5 състав в частта му, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 28 562.26 швейцарски франка от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху главницата 28 562.26 швейцарски франка от 26.10.2027г., както и на основание чл. 430, ал.1 от ТЗ и чл. 86 ЗЗД е осъден М. В. К. да заплати на „Юробанк България“ АД законната лихва за всяка вноска по 2 първоначалния погасителен план на договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007 г. от деня след падежа до окончателното плащане, както е посочен в диспозитива на постановения съдебен акт.

С въззивното решение на САС, ГО, 1 с-в по в.гр.дело № 1835/2023г. е потвърдено решението в останалата му обжалвана от М. К. осъдителна част, като съдът е уточнил, че изпълнението на задължението за плащане на погасителните вноски за периода 08.08.2018г. до 08.04.2022 г. в общ размер на 28 562.26 швейцарски франка следва да се извърши по курс 1.695509 швейцарски франка за 1 евро.

С решение № 290/22.10.2025г. по търг.дело № 442/2024г. на ВКС, 2 ТО, е отменено изцяло Решение № 1387/30.11.2023г. по в.гр.дело № 1835/2023г. на САС, ГО, 1 с-в и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени конкретни указания по чл.293, ал.3 ГПК за извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно за служебно допускане на нова съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на релевантния за спора въпрос, изведен изрично в мотивите на отменителното решение на касационния съд, в изпълнение на които указания въззивният съд е допуснал експертизата.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба подадена от „Юробанк България“ АД срещу М. В. К., с която са предявени обективно съединени искове за реално изпълнение на договорни задължения от ответника, породени от договор за банков кредит HL 27864/12.10.2007 г., искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба са заявени фактически твърдения, че страните са обвързани от договор за банков кредит, че кредитът е усвоен, но поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява кредита на вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 14.06.2017г. Другите твърдения в исковата молба са, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 619 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а ответникът поел задължение да върне кредита при условията на договора. С договор за цесия от 06.12.2007 г. банката е прехвърлила своите вземания по процесния договор на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. С последващ договор за цесия от 07.03.2012 г. приобретателят „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлил обратно на ищеца вземанията по процесния договор за банков кредит. Поддържа се, че поради забава на 3 плащанията на 24 вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода 08.07.2015 г. 08.06.2017 г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.06.2017 г., на основание чл.18, ал.1 от договора, като на ответника с нотариална покана от 30.06.2017 г. е бил даден 7-дневен срок за погасяване на вземанията, но той не е изпълнил задълженията си.

Искането към съда е било да се осъди ответника да заплати сумата от 55 081.28 швейцарски франка/главница/, 6662.07 швейцарски франка /възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017г./, 3275.72 швейцарски франка /мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017 г./, 385.13 швейцарски франка /такси по чл.4 от договора за кредит, дължими за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017 г./, 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита, дължими на основание чл.14 от договора, по застрахователен сертификат от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и 630.05 лв. - нотариални такси за подновяване на ипотека и за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /26.10.2017 г./ до окончателното й изплащане.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е възразил, че договорът между страните е бил развален със заявление от 03.08.2015 г. поради виновно неизпълнение на задължения на банката. Също така е възразил, че поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е била връчена на ответника. Банката без основание едностранно е начислила лихва по кредита над 5.45% , тъй като клаузите на чл.З, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал.З, чл.12, ал.1 от договора били обявени за нищожни с влязло в сила решение; кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, поради което нямало основание да бъде връщан в тази валута за периода от 12.10.2007 г. до датата на развалянето на договора; неравноправни били чл.1, ал.1 и ал.З, чл.2, ал.1 и ал.З, чл.6, ал.2 от договора, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП; оспорена е и претенцията за такси и застраховки - банката неправомерно била подновила служебно застраховката върху недвижимото имущество, представляващо обезпечение по кредита, върху необосновано висока застрахователна стойност, определена едностранно от банката, макар ищецът изрично да я уведомил, че не желае да бъде подновявана застраховката по жилищния кредит, без негово писмено съгласие; липсвало и основание за начисляване на такси.

За установено от фактическа и правна страна, настоящият съдебен състав намира следното:

Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд, по нея не се спори и не е необходимо да бъде преповтаряна, поради което и на основания чл.272 ГПК въззивният съд препраща към фактическите установявания на първоинстанционния съд.

Тъй като на основание чл.294, ал.1 ГПК съдът, на който е изпратено делото, го разглежда по общия ред, като производството започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на решението, както и че указанията на касационния съд по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че е обвързан от 4 изводите на касационния съд за наличието на кредитно отношение между страните, основано на процесния договор за банков кредит, наличието на основание за настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение на ответника по договора за банков кредит, както и че предприетото от последния изявление за разваляне на договора не е проявило правен ефект.

Съгласно мотивите на решение № 290/22.10.2025г. по търг.дело № 442/2024г. на ВКС, 2 ТО, с което е отменено въззивното решение по гр.дело № 1835/2023г. и делото е върнато обратно на въззивния съд е посочено, че с оглед прогласяване на недействителността на договора за банков кредит в неговата цялост, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, всяка от страните ще следва да върне на другата всичко получено по договора. Прието е че след като по делото има установено извършено погасяване на произтичащите от договора задължения на главница и лихви, същото ще следва да се остойности, като се вземе предвид, че на връщане ще подлежат сумите, които са реално получени, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.