Решение № 199 от 29.04.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Враца, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500177 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. М. Н. с ЕГН ********** и адрес ***, чрез адв.Г.

Г. от АК София *** против Решение № 57/03.02.2024 г. по гр.д.№ 1489/2023 г. по описа на Районен съд-Враца с което са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените от него искове, както следва:

1/ иск с правно основание по чл. 179, ал. 4 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5637,05 лева, представляваща неизплатен остатък от допълнително възнаграждение по т. 6, б. „г“ от Решение № 282/15.07.1993 г. на Министерския съвет за положен труд по охрана на АЕЦ – Козлодуй за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г. включително, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба – 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане;

2/ иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 783,32 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2020 г. до 15.06.2023 г.

Със същото съдебно решение И. М. Н. е осъден да заплати на ОДМВР-Враца сумата 250,00 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивникът изразява съгласие с изводите на районния съд, че процесните допълнителните месечни възнаграждения са с постоянен характер, каквито са тези по т.6, б."г" на Решение на Министерския съвет /РМС/ № 282/1993 г. и може да бъде договаряна ежемесечно от основната структура на МВР по чл.37 ЗМВР – ОДМВР Враца и от заинтересованото лице по чл.92, ал.1 ЗМВР – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД.

1

Същият изразява несъгласие, че процесните договори между ОД МВР - Враца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД не го касаят, тъй като в случая освен общо приложимата норма на чл. 21, ал.

1, предл. първо от ЗЗД е налице и особената хипотеза на договаряне в полза на трето лице, която е подробно развита в чл. 22 от ЗЗД, като цитира и т. 1 от Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г. на ВС.

Посочва, че редът за извършване на охрана на стратегически обекти като АЕЦ „Козлодуй“ не може да се договаря свободно между страните, тъй като е уреден с Инструкция № 8121з-1415 от 20.11.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на дейността по охрана на обекти по чл. 14, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 93 от 1.12.2015 г., в сила от 1.12.2015 г., изм. и доп., бр. 36 от 27.04.2018 г., в сила от 1.05.2018 г., бр. 6 от 18.01.2019 г., бр. 23 от 19.03.2021 г., в сила от 19.03.2021 г., в която никъде не се откриват норми относно възнагражденията на служителите.

Поради това навежда доводи, че договореното между ОДМВР - Враца и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е регламентирано в т. 6, б. г от Решение № 282/1993 г. на МС и представлява уговорка в полза на трето лице, според която не е регламентирано АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД да заплаща на служителите определени суми на процесното основание, а да ги заплаща на ОДМВР - Враца (чл. 2.8 от стария и чл. 2.10 от новия договор). Уговорката в полза на трето лице е поета от ОД МВР - Враца, което се задължава да изплаща на своите служители преведените суми от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД.(т. 2 от договорите и чл. 177, ал. 1 от ЗМВР).

Следователно въззвиника има правен интерес да претендира процесните суми от ОД на МВР-Враца.

Навежда доводи, че служебното положение и статутът на държавните служители, назначени по чл.92, ал.8 ЗМВР, във връзка със сключени договори по чл.92, ал.1 ЗМВР, се урежда единствено и само от ЗМВР и действащата нормативна уредба, но не и от договори или други ненормативни източници. Сочи, че този извод следва и от самата норма на чл.92, ал.8 ЗМВР, която ясно разграничава двете правни отношения – първото по чл.92 ЗМВР между основната структура по чл.37 ЗМВР и заинтересованото лице и второто между съответното лице по чл.158 и чл.159 ЗМВР и служителя. Счита, че в случая съдът е смесил тези две отношения като е приел, че няма законова пречка "АЕЦ Козлодуй" ЕАД да участва в определянето на месечните възнаграждения по ЗМВР. Изтъква, че според чл.9 ЗЗД договорите не могат да противоречат на закона, поради което не е допустимо с договор, вкл. и по чл.92, ал.1 ЗМВР, да се уреждат механизми, които да включват заинтересованите лица по чл.92, ал.1 ЗМВР, както е в двата процесни договора.

На следващо място въззивникът посочва, че районният съд неправилно е приел, че с процесните договори е определен размер на допълнителното възнаграждение по т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. без долна граница и в размер до определен процент. Развиват се съображения, че въвеждането на работна група, която да извършва помощна дейност по договорите, по никакъв начин не променя първоначално договореното, тъй като в Ценовата таблица е посочено възнаграждение в абсолютна стойност, а чл.4.1.7. от договорите касае предложения без задължителен характер от помощен орган без решаващи функции, които не обвързват директора на ОД на МВР. Посочва се, че последният следва да се съобрази с договореното в колона 5 на Приложение 4 – Ценова таблица към процесните договори, чиито клаузи са публично известни с оглед сключените договори по Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които са били публикувани в Интернет и са били известни и на ищеца, за разлика от Вътрешните правила на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Сочи се също, че възнагражденията на въззивника зависят от посочените елементи в чл.179 ЗМВР, в чиято ал.4 е предвидено, че допълнителните възнаграждения се изплащат задължително.

Въззивникът изразява несъгласие и с изводите на районния съд, че въпреки безспорно установената липса на съвместна работна група по т.4.1.7. между ОД на МВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е налице законосъобразно изпълнение на процедурата за определяне на допълнителните му възнаграждения. Счита, че липсата на такава работна група и наличието единствено на едностранно определена работна група от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД 2 представлява неизпълнение на договора в тази му част. Изтъква, че за процесния период нито един служител на ОД на МВР-Враца не е участвал в такава група с право на глас, поради което няма законосъобразно обяснение защо директорът на ОДМВР-Враца е наредил да му бъдат изплащани месечни възнаграждения в значително намален размер от договорения.

На следващо място в жалбата се изразява несъгласие и с правните изводи на районния съд, че възложителят може едностранно да променя и намалява цената на договорите, като определя по-нисък процент на допълнителното възнаграждение по колона от Приложение 4, свързано с т.6, б."г" от РМС № 282/1993 г. Намира, че вътрешните правила на възложителя представляват едностранно изменение на цената на договора по смисъла на чл.116, ал.1, т.1 ЗОП, от което не може да произтече право или задължение за директора на ОД на МВРВраца също да редуцира до този размер допълнителните възнаграждения по РМС № 282/1993 г.

В жалбата се развиват и съображения, че първоначалните Вътрешни правила № УС.ФЗ.ПВЛ.01/02 от 01.07.2019 г., издадени от Изпълнителният Директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, съдържат изричното изискване в т.2.2 работната група да предлага на изпълнителния директор да изплаща допълнителните възнаграждения, което е невъзможно, тъй като ищецът не е служител на това дружество.

На следващо място в т.1.3.3. тези правила изискват изготвяне на мотивиран доклад от началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, а в т.4.5.1. – излагане на мотиви и мотивирани предложения относно определянето и изплащането на възнагражденията на служителите.

Въззивникът посочва, че в нито един от докладите на началника на РУ-АЕЦ Козлодуй, както и в протоколите на работната група, не са налице такива мотиви, което представлява нарушение на Вътрешните правила и не може да се вмени във вина на служителя, който е изпълнявал задълженията си и има право на пълно възнаграждение за целия период. Сочи също, че такова изискване е налице и в следващите Вътрешни правила № 80.ЧР.00.ПВЛ.001/03 от 08.09.2021 г. Счита, че съдът погрешно е приел, че между страните по договорите е било налице съгласие за намаляване на базовия процент по Ценовата таблица, въпреки изричното изявление на ответника ОД на МВР-Враца, че директорът му не е бил запознат с вътрешните правила на възложителя.

Счита, че съдът тълкува погрешно изискването на чл. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г., като не съобразил изискването на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, като изразява несъгласие, че целта на нормата на чл. 6, б. „г“ от РМС № 282/1993 г. не може да се установи от разпоредбите на Наредбата за комплексно оценяване условията на труд и поспециално от нормата на чл. 23 от тази Наредба.

Навежда доводи, че дори горецитираната Наредба да не намира приложение, то са налице са налице действащи разпоредби в други нормативни актове и посочва Постановление № 235 на МС от 31.07.2014 г. за определяне на условията за изплащане и размерите на допълнителното възнаграждение за работа при специфични условия на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, Обн., ДВ, бр. 66 от 8.08.2014 г., в сила от 8.08.2014 г., доп., бр. 57 от 28.07.2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. и доп., бр. 33 от 25.04.2017 г., в сила от 25.04.2017 г., изм., бр. 76 от 5.09.2023 г., в сила от 1.08.2023 г. и по точно в чл. 3 вр. чл. 1 и т. 1.1. от ПМС № 235/2014 г.

Въззивникът претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника ОД на МВР-Враца, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. П., в който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно и законосъобразно.

Оспорват се наведените в жалбата доводи, че районният съд е смесил видовете плащания по ЗМВР с дължимото възнаграждение по договора за охрана с "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Навеждат се доводи, че на основание чл.92, ал.1, т.1 ЗМВР и след проведена обществена поръчка между ОДМВР-Враца и "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е сключен Договор за охрана на ядрените съоръжения, ядрения материал и радиоактивните вещества на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, осъществяващ се чрез охрана на стратегически обект от значение за националната сигурност и охрана при съпровождане на товари по чл.92, ал.3 ЗМВР.

3

Пояснява се, че съгласно чл.92, ал.9 ЗМВР – приходите и разходите от дейността на МВР по ал.1 и ал.3 и разходите по ал.2 се отчитат по бюджета на МВР, а ежегодно министърът определя цената на услугата по тези договори за охрана. Посочва се, че с РМС № 282/15.07.1993 г. е прието, че се дължи финансово поощрение на служителите на МВР, работещи в "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, без обаче да се посочва размера и периодичността на плащането му, уговарянето на които е оставено на волята на контрахентите по договора.

Изразява се несъгласие с посоченото във въззивната жалба, че в Ценовата таблица, приложение към договора, е посочен пълния размер на допълнителното възнаграждение по РМС № 282/15.07.1993 г., както и че същото се дължи в максимален размер. Посочва се, че ценовото предложение е оферта по проведената процедура по ЗОП, в която е посочен максимален размер на възнаграждението, но не и че то се дължи ежемесечно в този размер.

Въззиваемият счита, че в договора за охрана ясно е посочен начина, вида и периодичността на плащане на допълнителното възнаграждение, както и реда – чрез работна група. Този ред впоследствие е уреден с вътрешни правила, с които ОДМВР-Враца се е съгласила.

В отговора се прави анализ на нормативна уредба и поднормативната уредба, договорът и вътрешните правила, в които да е посочено, че този вид допълнително възнаграждение, с характер на поощрение, следва да се плаща в пълен размер.Твърди, че в АЕЦ - Козлодуй това възнаграждение се определя чрез работната група, с което се съгласява ръководителя на структурата по чл.37 от ЗМВР подписвайки го и определената сума се изплаща в бюджета на МВР, от където постъпва като възнаграждение към служителите.