Определение № 4848 от 03.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4848 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110102561 по описа за 2026 годИ.

Производството е по реда на чл. 118 от ГПК.

Постъпила е Искова молба вх. 28844/2026 г. на И. Д. Д. срещу "Профи кредит България" ЕООД.

Изложени са фактически твърдения, че спорното материално право произтича от договор за потребителски кредит, с оглед наличието на неравноправни клаузи в съглашението.

От служебно извършена справка за адресна регистрация се установява, че към датата на подаване на искова молба ищецът е с настоящ адрес в гр. Варна.

Според § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите(ЗЗП), „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 113 от ГПК, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В този случай съдът следи служебно дали е местно компетентен, по аргумент от чл. 119, ал. 3 от ГПК.

Компетентен да разгледа предявената искова молба е РС – Варна, тъй като именно в неговия съдебен район се намира настоящият адрес на ищеца.

В допълнение следва да се отбележи, че подсъдността по чл. 113 от ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а от всички спорове между търговци и потребители Определение № 241/05.04.2013 г. по ч. т. д. № 1395/2013 г. на ВКС, Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д. № 1206/2014 г. на ВКС-П, т. о., Определение № 323/04.02.2015 г. по ч. т. д. № 3397/2014 г. на САС и др.), поради което в приложното поле на нормата са и хипотезите на претенции за неоснователно обогатяване, както й отрицателните установителни искове, вкл. за нищожност на договор поради противоречие със закона, липса на съгласие, по чл. 439 от ГПК (вж. Определение № 272 от 28.06.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 797/2019 г., I т. о., Определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.дело № 2502/2019г.)

На основание чл.118 от ГПК, делото следва да бъде прекратено пред СРС и изпратено за разглеждане по подсъдност на надлежния съд.

1

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2561/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез пълномощник.

Делото да се докладва при жалба или след изтичане на едноседмичен срок от получаване на съобщение за връчване на определението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2