Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 15.08.2022, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно гражданско дело 204/2022
Вид
Решение № 147
Подписан
15.08.2022
В сила
07.10.2022
Състав
Анелия Маринова Йорданова, Петър Милков Милев, Атанас Дечков Христов

Цитирани разпоредби

  • чл. 177, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275-276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275-276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 3-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 3-5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 440 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, т. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 177 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Разград, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело № 20223300500204 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 и по чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 14276 от 13.06.2022 г. от К. Н. В. с ЕГН **********, която на основание чл. 463, ал. 1 от ГПК обжалва Постановление за разпределение на събрана сума, постановено на 07.06.2022 г. по изпълнително дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег.

№ 912 в КЧСИ. Частният жалбоподател твърди, че на 08.06.2022 г. й е предявено разпределението от 07.06.2022 г. на събраната сума по изп. дело със страни взискателите Н. В. В. и ИВ. В. В., действащи чрез законния си представител и майка Г.Б., и длъжника В.Н. В. от изнесена на публична продан ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Твърди, че е придобила имота по предходното изречение чрез Нотариален акт за покупко-продажба от 23.09.2015 г. от длъжника по делото. Тази сделка е обявена за относително недействителна по отношение на Н.В. и И.В. с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на РС Разград. Процесната ½ идеална част от недвижимия имот е изнесена на публична продан и е възложена на трето лице с Постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2021 г. за сумата от 52 234 лв.

1

Частната жалбоподателка счита обжалваното разпределение за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли постановеното на 07.06.2022 г. разпределение да бъде изменено в частта, с която сума в размер на 20 653,61 лв. е определена като остатък от продажната цена и да се допълни разпределението, като се постанови посочената сума да бъде определена за получаване от частната жалбоподателка в качеството й на присъединен по делото взискател с права по чл. 177, ал. 2 от ГПК и в качеството й на собственик на имота. Сочи, че взискателите по делото ще бъдат удовлетворени от разпределените им 26 566,71 лв. и би следвало сумата в размер на 20 653,61 лв. да бъде разпределена на частната жалбоподателка за направени от нея подобрения в продадения в рамките на принудителното изпълнение имот, за които е представен по делото изпълнителен лист, както и в качеството й на собственик на ½ идеална част от имота. Навеждат се твърдения, че лишаването на частната жалбоподателка от сумата води до претърпяване от нейна страна на имуществени вреди. Задържането на сумата по сметка на ЧСИ за евентуални бъдещи задължения към взискателите е неправилно и противоречи на материалния закон.

С частната жалба се оспорват изводите на съдебния изпълнител исканата сума да не бъде включена в разпределението, тъй като според ЧСИ нормата на чл. 177 от ЗЗД е неприложима по аналогия. В частната жалба се твърди, че нормата на чл. 177 от ЗЗД се прилагала спрямо частната жалбоподателка.

В обобщение, моли да се измени обжалваното разпределение, постановено на 07.06.2022 г. от ЧСИ С. с рег. № 912 по изп. дело № 34/2021 г., в частта по т. 4 от разпределението, с която сумата от 20 653,61 лв. е определена като остатък от продажната цена, като се допълни т. 4 от разпределението с разпореждане сумата от 20 653,61 лв. да бъде определена за получаване от жалбоподателката в качеството й на собственик по отменената по реда на чл. 135 от ЗЗД сделка и кредитор по чл. 177 от ЗЗД на основание на представения по изп. дело изпълнителен лист за извършени подобрения в имота.

Подадена е и частна жалба с вх. № 15201 от 22.06.2022 г. от К. Н. В. с ЕГН **********, която на основание чл. 435, ал. 4 във връзка с чл. 508, ал.

3 от ГПК обжалва запорното съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г. по 2 изп. дело № 34/2021 г. по описа на ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ. Твърди се получаване на 20.06.2022 г. на посоченото запорно съобщение, с което е постановен запор върху бъдещо вземане в размер на 20 653,61 лв., представляващо остатък от продажната цена на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. Частната жалбоподателка твърди, че е придобила процесния имот чрез Нотариален акт за покупко-продажба от 23.09.2015 г. с длъжника по изпълнителното дело, като сделката е обявена за относително недействителна по отношение на Н.В. и И.В. с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на РС Разград. Сочи се, че запорът бил в полза на Н.В. и И.В. относно бъдещите им вземания от длъжника. Моли запорът на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В частната жалба се твърди, че към момента на налагане на запора не съществува ликвидно и изискуемо вземане на взискателите по изп. дело № 34/2021 г. на ЧСИ С.. Навеждат се твърдения, че вземанията на взискателите по делото ще бъдат изцяло удовлетворени от разпределената на 07.06.2022 г. сума. Отбелязва, че задължено лице по изп. дело е длъжникът В. В.. Сочи, че е недопустимо в рамките на образуваното изпълнително дело да се налага обезпечителна мярка запор върху вземане на трето за изпълнителното дело лице.

Излагат се твърдения, че налагането на запор лишава жалбоподателката от възможността да получи сумата от 20 653,61 лв., което води до претърпяване от нейна страна на имуществени вреди. Запорирането на сумата по сметката на ЧСИ за обезпечаване на евентуални бъдещи задължения към взискателите, чийто размер не може да бъде установен към настоящия момент, се явявало неправилно и противоречащо на материалния закон.

В частната жалба се сочи, че българското законодателство не позволява на съдебен изпълнител да задържи по своя сметка такава част от сума, получена от продажба на имот, която надвишава размера на задължението по образуваното изпълнително дело, като наложи запор върху тази сума.

В обобщение, се отправя искане на основание чл. 435, ал. 4 във връзка с чл. 508, ал. 3 от ГПК съдът да отмени запорното съобщение с изх. № 13039 от 14.06.2022 г., постановено от ЧСИ Г.С., с което е постановен запор върху бъдещо вземане в размер на 20 653,61 лв., представляващо остатък от 3 продажната цена на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, която частната жалбоподателка е придобила чрез Нотариален акт за покупко-продажба от 23.09.2015 г. и която сделка е обявена за относително недействителна по отношение на Н.В. и И.В. с влязло в сила Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на РС Разград.

При спазване на процедурата по чл. 275-276 във връзка с чл. 463, ал. 1 във връзка с чл. 436 от ГПК ЧСИ Г.С. е администрирал жалбите, като е разменил книжа.

Постъпило възражение от 15.06.2022 г. от Г.Б. като майка и законен представител на И.В. и Н.В. чрез адв. И.К. срещу частната жалба от 13.06.2022 г. относно разпределението на сумите. Във възражението се сочи, че неоснователно частната жалбоподателя се позовава на чл. 177 от ЗЗД, понеже тази разпоредба е приложима само за ипотекиран имот. Изразява становище, че сумата в размер на 20 653,61 лв. следва да бъде разпределена на длъжника В. В. или по преценка на съда на К.В., но върху същата следва да бъде наложена обезпечителна мярка „запор“ съобразно подадената от кредиторите, действащи чрез своята майка Г.Б., молба, за да съществува гаранция за реалното заплащане на издръжката. В обобщение, сочи, че частната жалба е неоснователна.

Постъпило възражение от 27.06.2022 г. от Г.Б. като майка и законен представител на И.В. и Н.В. чрез адв. И.К. срещу частната жалба от 22.06.2022 г. относно запора на бъдещо вземане. Сочи, че частната жалба е неоснователна. Излагат се твърдения, че запорното съобщение е извършено в изпълнение на указанията, посочени в мотивите към Решение № 39 от 28.03.2022 г. по ВГД № 62/2022 г. по описа на ОС Разград.

От другите заинтересовани лица по изпълнителното дело не са постъпили възражения.

Съдебният изпълнител е приложил мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК в следния смисъл:

Съдебният изпълнител е на мнение, че жалбата срещу разпределението на сумите е неоснователна, като не можела да бъде приложена по аналогия 4 нормата на чл. 177 от ЗЗД. По жалбата срещу запорното съобщение са изложени доводи, че след публичната продан на имота имуществото на длъжника се е трансформирало в пари и последните не са изгубили функцията си да удовлетворят вземането на взискателите. Съдебният изпълнител сочи, че издръжката следва да бъде обезпечена в изпълнителния процес чрез налагане на запор върху остатъка от продажната цена.

Като взе предвид възраженията и становищата на страните, както и доказателствата по делата, Окръжен съд Разград достигна до следните фактически изводи:

Г.Б. в качеството си на майка и законен представител на И.В. и Н.В. е подала на 10.04.2017 г. молба за образуване на изпълнително дело пред СИС при РС Варна срещу В. В.. С молбата е представен изпълнителен лист, издаден на 08.03.2017 г. по ГД № 593/2016 г. на РС Разград, за изплащане на издръжка в размер на 150 лв. за всяко от децата, считано от 16.09.2015 г., ведно с дължимата законна лихва. Образувано било изпълнително дело № 2088/2017 г. по описа на СИС при РС Варна.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 146, том 5, рег. № 6204, дело № 852/2015 г. по описа на нотариус Р.И. с рег. № 378 в НК, вписан в СВ Разград под акт 22, том 16, дело № 3072/2015 г., на 23.09.2015 г. длъжникът В. В. е прехвърлил чрез продажба на съсобственика си К. Н. В. (негова сестра) притежаваното от него право на собственост върху 1/2 идеална част от следните недвижими имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 9 с адм. адрес гр. Разград, ***А, вх. А, ет. 5, и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ гараж, находящ се на същия административен адрес.

С Решение № 169 от 03.10.2019 г. по ГД № 232/2018 г. на ОС Разград, влязло в сила на 18.11.2020 г., на основание чл. 135 от ЗЗД сделката, описана в нотариалния акт от 23.09.2015 г., е обявена за относителна недействителна спрямо взискателите И. и Н.В.и.

Впоследствие с молба от 11.01.2021 г. изпълнителното дело е прехвърлено при ЧСИ Г.С. с рег. № 912 в КЧСИ. Последният по молба на взискателите е извършил опис и оценка на недвижими имоти, които са 5 изнесени на публична продан. На 10.12.2021 г. за купувач на ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е обявен К.В.Н.. След внасяне на продажната цена – 52 234 лв., е изготвено Постановление за възлагане от 17.12.2021 г., което е влязло в сила на 27.01.2022 г.

Н а 23.12.2021 г. длъжникът В. В. и К.В. сключили Спогодба с нотариална заверка на подписите във връзка с погасяване на задължения.

Предмет на спогодбата е признаване от В. В., предвид извършената публична продан на продадената от него ½ идеална част от недвижимия имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, на задължението си към К.В. до размера на сумата 31 000 лв., представляваща част от общата продажна цена, описана в Нотариалния акт за покупкопродажба на недвижим имот от 23.09.2015 г. Страните са се съгласили сумата 31 000 лв. да се изплати от В. В. на К.В., като 20 000 лв. се платят на следващия ден след подписване на спогодбата, а сумата 11 000 лв. в 30дневен срок. Съгласили се, че В. В. дължи на К.В. и сумата от 12 000 лв., представляваща припадащата се част от заплатената от К.В. сума за извършени от нея след придобиване на правото на собственост върху ½ идеална част от имота полезни разноски за запазване на имота.

Въз основа на спогодбата, К.В. се е снабдила с изпълнителен лист от 04.01.2022 г. по ЧГД № 3/2022 г. по описа на РС Разград, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК срещу В. В. за сумата 22 000 лв. главница, съставляваща частично вземане по спогодбата, ведно със законната лихва, считано от 31.12.2022 г., както и 440 лв. разноски по делото. Съгласно издадения изпълнителен лист от 04.01.2022 г. 10 000 лв. представляват главница от признатото от В. В. задължение, а 12 000 лв. са свързани с полезните разноски, направени от К.В. върху процесния имот.