Решение № 41 от 06.03.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 642/2023
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 06.03.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Надежда Лукова Махмудиева, Христо Василев Симитчиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.261 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.210 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500642 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.
№23788/26.07.2023г. от „А.“ ЕООД, ЕИК *******, с управител А. Ц. С., чрез адв. К. Д., против Решение № 888 от 27.06.2023г. по гр.д. № 202253***02795 от 2022г., II гр.с. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „А.“ ЕООД, против В. Ц. С., и Т. Ц. Ч., за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „А.“ ЕООД като продавач, и купувачи В. Ц. С. и Т. Ц. Ч., обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № **********. по описа на нотариус С. К. с район на действие РС - Пловдив, вписан като акт № *************** г.. на Служба по вписванията гр. Пловдив, като е осъден ищецът „А.“ ЕООД да заплати на В. Ц. С. и Т. Ц. Ч. по 5530 лв. разноски за производството по гр. дело № 2795/ 2022г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. В жалбата се поддържат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Съдът е отказал да кредитира направеното от ответниците признание на иска. Решението е необосновано, като съдът не е обсъдил обстоятелствата, че изпълнението на задължението на ответниците за плащане на остатъка от продажната цена е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, че е извършено след вписването на исковата молба, и при извършването на плащането на ответниците е било известно изявлението на ищеца за разваляне на договора, че прехвърлителният ефект на договора е поставен под условие продажната цена да бъде платена именно в уговорения двуседмичен срок. Докладът на съда 1 по чл.146 от ГПК е непълен и неточен, поради което не е настъпила преклузия за ищеца да ангажира доказателства. Решението е постановено при наличие на основания за отвод на съдебния състав – предубеденост, изразяваща се в недопускане на преквалификация на иска, неприканване на страните към спогодба след събирането на доказателствата, произнасяне по доказателственото искане за допускате повторен разпит на свидетеля С. в деня на постановяване на решението. Свидетелските показания са допуснати от съда при начална липса на редовен доклад, и при събирането им са допуснати нарушения, с което са възпрепятствани страните да съберат годни доказателства. От друга страна съдът погрешно е преценил събраните доказателства, в резултат на което е стигнал до грешни изводи по предмета на спора. На стр.4 от ОИМ ответниците признават, че са в пълно неизпълнение на задължението им за плащане на продажната цена, в резултат на което е предявена исковата молба, с която неудовлетвореният кредитор е заявил, че отлагателното условие не е настъпило. Неизпълнението на купувачите е довело до несбъдване на условието по договора, което от своя страна води до разваляне на договора, което има незабавно действие.
Неизпълнението на задължението за плащане на останалата част от продажната цена непременно в уговорения срок, е достатъчно и абсолютно основание за разваляне на сключения договор с едностранно изявление на изправния кредитор, без да даде срок за изпълнение на неизправния длъжник. След като задължението не е било изпълнено в уговорения срок, това е абсолютна пречка да настъпи и вещно-транслативния ефект. От събраните доказателства съдът е следвало да формира единствено правилния извод, че плащането е извършено след изтичане на изрично уговорения срок за плащане, поради което то не би могло да породи правно действие. Съдът правилно е приел, че ответниците са неизправна страна, но не е формирал правни изводи относно последиците от осъщественото от тях неизпълнение. Окръжният съд не е обсъдил събраните доказателства за опровергаване на твърденията на ответниците за осъществено недобросъвестно поведение на ищеца – от представените документи по преписката за отпускане на кредита се установява, че искането за отпускане на банков кредит е направено само 2 дни преди изтичането на срока за плащане. Изложени са подробни аргументи по съществото на спора със собствен анализ на събраните доказателства. Иска се да бъде отменено изцяло решението и вместо него да се постанови друго такова, с което, поради несбъднатото отлагателно условие, да бъде развален изцяло договора за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупкопродажба, вписан като акт № **********************г. на Служба по вписванията Пловдив, с който „А.“ ЕООД е прехвърлило на ответниците процесния недвижим имот.
Заявявява се искане за допълване на доклада, и допускане до разпит на още един свидетелза установяване на безполезността на извършеното плащане, и преразпит на свидетеля С..
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.
№31051/12.10.2023г., депозиран от ответниците В. Ц. С. и Т. Ц. Ч., чрез адвокат П. В., с който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения. Оспорва се твърдението за извършено от ответниците признание на иска. По отношение на оплакването за предубеденост на съдебния състав се поддържа, че процедурата по разглеждане на отвода е приключила пред първата инстанция. Иска се да се потвърди първоинстанционното решение. Възразява се срещу допускане събирането на поисканите от въззивника доказателства, поради преклудирането им. С отговора не са направени доказателствени искания.
В производството е присъединена за разглеждане по реда на чл.274 и сл. от ГПК и Частна жалба вх.№33476/03.11.2023 г. Подадена от „А.“ ЕООД, чрез адв. К. Д., с която се обжалва Определение №2444 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело № 2795/2022 г. по описа на ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от ищеца молба за изменение на Решение № 888 от 27.06.2023г. по гр.д. № 202253***02795 от 2022г., II гр.с. на ПОС, в частта му за разноските. Релевират се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Поддържа се, че по първоинстанционното дело е предявена обща искова претенция солидарно срещу двамата ответници. Отвенците са страни по едно и също правоотношение с ищцовото дружество, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи от броя предявени искове, а не отделно по претенциите срещу всеки от ответниците, които се представляват и от общ адвокат, извършил общи идентични процесуални действия за двамата ответници - подаден е един отговор на исковата молба, както и всички действия в процеса са извършени общо за двамата ответници. Двамата ответници живеят на семейни начела, за което има данни в отговора на исковата молба,, и не са извършени никакви допълнителни или извънредни процесуални действия по делото относно другия ответник. От тези обстоятелства жалбоподателят обосновава извода си, че не са налице основания за дължимост на два адвокатски хонорара, и така присъденото адвокатско възнаграждение се явява над минималния размер по чл. 7. ал. 2 от Наредбата, неоснователно и незаконосъобразно. Настоява се изцяло да се отмени като неправилно и незаконосъобразно обжалваното Определение № 2444 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело № 202253****** г. по описа на ПОС, 11 - ри гр. състав, като се постанови друго такова, с което да се остави без уважение като неоснователно искането на процесуалния представител на ответниците за присъждане на разноски за втория ответник по делото Т. Ц.
Ч., или при условията на евентуалност, да се намали размера на адвокатското възнаграждението до предвидения в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минимум съобразно материалния интерес по настоящото производство, тъй като договорения общ размер на адвокатското възнаграждение от 10 000 лв. се явява прекомерен.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок 3 е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни, от които в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор.
В законния срок, от страна на ответниците не е подаден отговор по частната жалба.
С определение №480/22.12.2023 г. доказателствените искания на въззивника са оставени без уважение, поради липса на основания за допустимост по ч.266 от ГПК.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което обжалваният съдебен акт e допустим. По правилността му съдът се произнася в границите на релевираните с въззивната жалба оплаквания.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
С искова молба, депозирана на 25.10.2022 г. ищецът „А.“ЕООД, е предявил иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за разваляне на сключен на 12.03.2020 г. окончателен договор за покупко – продажба на недвижим имот с Нотариален акт №****************** от 2010 г. на Нотариус С. К. с рег.№*** на НК /на л.5-7 от делото на ПОС/, с която ищецът, като продавач, е продал на ответниците В. Ц. С. и Т. Ц. Ч., в качеството на купувачи, при равни права за всеки от тях, собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор №********, по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-******* г. на ИД на АГКК, с адрес на обекта: гр. П., бул. А. С. № ****, който самостоятелен обект се намира на етаж пети, в сграда с идентификатор №******** с брой надземни етажи 8, и брой подземни етажи 1, с предназначение на сградата: Жилищна сграда със смесено предназначение, разположена в Поземлен имот с идентификатор №**********, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: едно, със застроена площ на самостоятелния обект: 97,33 кв.м., състоящ се, съгласно документа за собственост, от: дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - №********.12, №********.11, под обекта: №********.6, над обекта - №********.14, ведно с прилежащи части: 3,932% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно с Изба №15 на сутеренния етаж, на кота -2,60 м., със застроена площ на избата от 2,87 кв.м., при граници на избата: изба №16, изба №14, склад магазин №3 и коридор, ведно с прилежащите към избата 0,116% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, срещу задължението на купувачите да заплатят на продавача продажна цена общо в размер на 83 000 лв. /осемдесет и три хиляди лева/, включваща и стойността на прилежащите към обекта идеални части от поземления имот, които ще бъдат предмет на отделна сделка. Ищецът сочи, че ответниците, като купувачи, не 4 са изпълнили задължението си за заплатят част от уговорената в договора продажна цена в размер на 61 000 лв., която е било уговорено в договора да заплатят в двуседмичен срок от въвеждането на сградата в експлоатация, въпреки че на 04.10.2022 г. са били уведомени за издаденото Разрешение за ползване №СТ-*********** г. Поради неизпълнението на съществена част / 3/4 / от задължението на купувачите за заплащане на продажната цена, продавачът-ищец иска от съда да постанови разваляне на договора, сключен с Нотариален акт №****************** от 2010 г. на Нотариус С. К. с рег.№*** на НК.