Определение № 1230 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 29.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.2 и ал.1 т.3 от НПК.

С определение от 29.04.2025г.постановено в разпоредително заседание по нохд №2242/25г.,СГС,НО,13 състав е оставил без уважение искането на защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство образувано срещу П. М. М. и М.

М. М. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.

В законоустановеният срок,против определението са постъпили частни жалби от подсъдимите и частен протест от СОП.

С протеста се оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и прекратяване на съдебното производство.В протеста се изтъква ,че внесения обвинителен акт не съдържа всички факти и обстоятелства относими към престъплението ,за което е повдигнато обвинение.

Искане за прекратяване на съдебното производство поради пороци и връщане на делото на прокурора се релевира и в жалбите на защитниците.

САС ,след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в жалбите и протеста,намери следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок,от процесуално легитимирано лице,срещу акт ,който подлежи на въззивен контрол,но с оглед съдържанието му се явява недопустим,поради липса на правен интерес и следва да бъде оставен без разглеждане.Това е така,тъй като за прокурора липсва правен интерес да оспорва съгласието на съда с обвинителната теза.

От друга страна ,жалбите на подсъдимите са подадени в срок и се явяват допустими 1

,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С атакуваното определение СОС е отказал да прекрати съдебното производство в разпоредително заседание,като е приел макар твърде пестеливо и лаконично,че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,които да рефлектират върху правото на защита на подсъдимите П. и М. М.и.

Изводът на първия съд е правилен и следва да бъде споделен.

Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа всички факти и обстоятелства ,които индивидуализират престъплението,касателно време,място,начин на извършване и поведението на участвалите в него лица.В конкретния случай,внесеният пред първата инстанция обвинителен акт притежава всички гореизброени реквизити.Процесуалният документ съдържа фактите,които според СОП се субсумират под признаците за престъплението по чл.116 от НК,за което се твърди ,че е осъществено от подсъдимите.Описани са поредица от действия на двамата подсъдими,с които според прокурора е консумиран състава на квалифициран случай на убийство.Посочени са действията на всеки от двамата подсъдими,като се твърди ,че е налице съучастие в различни форми. Така формулиран, внесеният пред първата съдебна инстанция обвинителен акт отговаря както на зададените от законодателя стандарти,така и на тези рамкирани от задължителната съдебна практика.В този смисъл ,обвинението е ясно,недвусмислено и не затруднява подсъдимите да го разберат и да изградят адекватна защита срещу него.Отделен е въпросът дали описаните от прокурора действия осъществяват конкретното престъпление при посочените форми на съучастие и дали са налице квалифициращите признаци на престъплението,,за което подсъдимите М.и са предадени на съд,като съображенията си,ако има такива ,по този кръг от въпроси съдът следва да изложи в акта по същество на делото ,когато ще се установи дали обвинителните твърдения са обезпечени с вярна доказателствена оценка и дали са квалифицирани законосъобразно.С други думи, твърдения относно състовомерните факти в обвинителния акт не липсват , а по отношение на обосноваността им/в каквато насока са оплакванията в жалбите на подсъдимите лица/,първият съд е задължен да вземе становище с крайния си акт ,но не и в процедурата на по чл.248 от НПК.

Превратно се тълкува от защитата ,респективно интерпретира в жалбите отменителното решение на САС постановено по внохд № 58/24г.от 11.04.2024г.с което делото е върнато на първостепения съд за ново разглеждане от разпоредително заседание.В цитираното решение е посочено ,че неправилно първостепения съд е отказал да допусне изменение на обвинението ,инициирано от прокурора,което е довело и до отмяната на крайния съдебен акт,без да се излагат съображения за съдържанието на внесения по делото обвинителен акт.За пълнота следва да се посочи,че процесния обвинителен акт вече е бил предмет на въззивен контрол по реда на чл.249 от НПК и друг състав на САС е приел ,че съдържанието му отговоря на процесуалните изисквания.

В обобщение на гореизложеното ,въззивният съд намира ,че атакувания съдебен акт 2 не страда от твърдените от защитниците пороци,поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на осн.чл. 345 ал.1 вр.чл.249 ал.3 от НПК САС,НО,3 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2025г на СОС,3 състав,постановено в разпоредително заседание ,с което е отказано прекратяване на съдебното производство по нохд № 274/24г. по описа на същия съд и състав,поради допуснати нарушения на процесуалните правила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на СОП срещу определение от 20.11.2025г. на СОС.по същото дело.

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 29.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345 вр.чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.2 и ал.1 т.3 от НПК.

С определение от 29.04.2025г.постановено в разпоредително заседание по нохд №2242/25г.,СГС,НО,13 състав е оставил без уважение искането на защитниците на подсъдимите за прекратяване на съдебното производство образувано срещу П. М. М. и М.

М. М. за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.5 и т.6 вр.чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.2 т.1 от НК поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до ограничаване на правото на защита на подсъдимите.

В законоустановеният срок,против определението са постъпили частни жалби от подсъдимите и частен протест от СОП.

С протеста се оспорва правилността на съдебния акт като се прави искане за неговата отмяна и прекратяване на съдебното производство.В протеста се изтъква ,че внесения обвинителен акт не съдържа всички факти и обстоятелства относими към престъплението ,за което е повдигнато обвинение.

Искане за прекратяване на съдебното производство поради пороци и връщане на делото на прокурора се релевира и в жалбите на защитниците.

САС ,след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в жалбите и протеста,намери следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок,от процесуално легитимирано лице,срещу акт ,който подлежи на въззивен контрол,но с оглед съдържанието му се явява недопустим,поради липса на правен интерес и следва да бъде оставен без разглеждане.Това е така,тъй като за прокурора липсва правен интерес да оспорва съгласието на съда с обвинителната теза.

От друга страна ,жалбите на подсъдимите са подадени в срок и се явяват допустими 1

,но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С атакуваното определение СОС е отказал да прекрати съдебното производство в разпоредително заседание,като е приел макар твърде пестеливо и лаконично,че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,които да рефлектират върху правото на защита на подсъдимите П. и М. М.и.

Изводът на първия съд е правилен и следва да бъде споделен.

Съгласно разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа всички факти и обстоятелства ,които индивидуализират престъплението,касателно време,място,начин на извършване и поведението на участвалите в него лица.В конкретния случай,внесеният пред първата инстанция обвинителен акт притежава всички гореизброени реквизити.Процесуалният документ съдържа фактите,които според СОП се субсумират под признаците за престъплението по чл.116 от НК,за което се твърди ,че е осъществено от подсъдимите.Описани са поредица от действия на двамата подсъдими,с които според прокурора е консумиран състава на квалифициран случай на убийство.Посочени са действията на всеки от двамата подсъдими,като се твърди ,че е налице съучастие в различни форми. Така формулиран, внесеният пред първата съдебна инстанция обвинителен акт отговаря както на зададените от законодателя стандарти,така и на тези рамкирани от задължителната съдебна практика.В този смисъл ,обвинението е ясно,недвусмислено и не затруднява подсъдимите да го разберат и да изградят адекватна защита срещу него.Отделен е въпросът дали описаните от прокурора действия осъществяват конкретното престъпление при посочените форми на съучастие и дали са налице квалифициращите признаци на престъплението,,за което подсъдимите М.и са предадени на съд,като съображенията си,ако има такива ,по този кръг от въпроси съдът следва да изложи в акта по същество на делото ,когато ще се установи дали обвинителните твърдения са обезпечени с вярна доказателствена оценка и дали са квалифицирани законосъобразно.С други думи, твърдения относно състовомерните факти в обвинителния акт не липсват , а по отношение на обосноваността им/в каквато насока са оплакванията в жалбите на подсъдимите лица/,първият съд е задължен да вземе становище с крайния си акт ,но не и в процедурата на по чл.248 от НПК.

Превратно се тълкува от защитата ,респективно интерпретира в жалбите отменителното решение на САС постановено по внохд № 58/24г.от 11.04.2024г.с което делото е върнато на първостепения съд за ново разглеждане от разпоредително заседание.В цитираното решение е посочено ,че неправилно първостепения съд е отказал да допусне изменение на обвинението ,инициирано от прокурора,което е довело и до отмяната на крайния съдебен акт,без да се излагат съображения за съдържанието на внесения по делото обвинителен акт.За пълнота следва да се посочи,че процесния обвинителен акт вече е бил предмет на въззивен контрол по реда на чл.249 от НПК и друг състав на САС е приел ,че съдържанието му отговоря на процесуалните изисквания.

В обобщение на гореизложеното ,въззивният съд намира ,че атакувания съдебен акт 2 не страда от твърдените от защитниците пороци,поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран и на осн.чл. 345 ал.1 вр.чл.249 ал.3 от НПК САС,НО,3 състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.11.2025г на СОС,3 състав,постановено в разпоредително заседание ,с което е отказано прекратяване на съдебното производство по нохд № 274/24г. по описа на същия съд и състав,поради допуснати нарушения на процесуалните правила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ протест на СОП срещу определение от 20.11.2025г. на СОС.по същото дело.

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.