Решение № 134 от 04.11.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н И Е

№ гр.Кърджали,

04.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ

БОЖКОВА при секретаря Мариана Кадиева и с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП – Кърджали като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 113 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.Ч.Ч. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решението, постановено по а.н.д. № 450/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали. Изложени са съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че ЕФ е неправилен, тъй като административнонаказващият орган е следвало, в изпълнение на изискванията си по закон, подробно и в детайли да обсъди наличието на законовите предпоставки, а от там да приложи правилно приложимия законов текст. При положение, че това не е било сторено е следвало, съдът да отмени обжалвания акт, вместо неправилно да го изменя. Посочва се, че административнонаказателната отговорност е ангажирала неправилно и по неприложим текст. ЕФ не съдържа факти относно констатираното от административния орган нарушение при условията на повторност.

Изложен е довод, че в случай на „повторност“, то в съдържанието на обжалвания ЕФ е трябвало да се съдържа и фактическо описание на извършеното деяние. Посочването само на правното основание, в частност чл.182, ал.4 от ЗДвП, не е основание да се приеме, че акта е законосъобразен.

Непосочването на фактическото основание на извършеното деяние съставлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на ЕФ, ограничаващо правата на отговорното лице, а именно да узнае какво точно е извършило и доказателствата за това, което винаги води до отмяна. Като следващо основание за неправилност на оспореното решение се сочи, че в съдържанието на ЕФ липсва и конкретно посочване при условията на коя от всичките хипотези на повторност изброени в чл.182, ал.4 от ЗДвП е извършено нарушението. Административнонаказващият орган преди издаване на ЕФ не е изследвал този въпрос. Поради изложените доводи, се твърди, че изменението на размера на наложеното наказание, допуснато от съда е неправилно, тъй като административнонаказващият орган е ангажирал отговорността при съществени нарушения на административните правила. Искането е да се отмени оспореното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени ЕФ, издаден от ОДМВР – Кърджали. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява. От пълномощника му е постъпило становище за даване ход на делото в негово и на доверителя му отсъствие, съображения в подкрепа на изложените в касационната жалба за неправилност на оспореното решение и искане за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – ОД на

МВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на ОП

– Кърджали дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.

211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 450/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решението РС – Кърджали е изменил Електронен фиш за налагане на глоба, серия ** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на И.Ч.Ч. с ЕГН

********** и адрес: ***, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 11.02.2021 г. в 12.49 часа в гр.Кърджали, като е преквалифицирал санкционната норма по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е намалил размера на наложеното административно наказание „глоба” от 800 лв. на 400 лв. Със същото решение е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали.

РС – Кърджали е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Районният съд е приел за несъществено нарушението, свързано с квалификацията на деянието като повторно в оспорения пред него ЕФ. Преквалифицирал е приложимата санкционна норма по основния състав на нарушението и е намалил размера на наложеното наказание.

Решението е правилно.

Районният съд е събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че не са установени съществени нарушения при издаване на ЕФ.

Основният довод в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се свежда до неправилното преквалифициране на нарушението.

АС – Кърджали не споделя този довод, а приема, че РС – Кърджали правилно е извършил преквалификация на нарушението от такова, извършено при условията на повторност ( за което не са били представени доказателства от административнонаказавщия орган) в нарушение по основния състав. В ЕФ като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП. В последната разпоредба е предвидена санкция за извършено нарушение при условията на „повторност“ по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 от ЗДвП. От съдържанието на ЕФ се установява, че касаторът се е движел в населено място със скорост 82 км/ч. при разрешена 50 км/ч. Т.е. превишението на скоростта е от 32 км/ч. В чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ от 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч.

В случая нарушаването на материалноправната норма от страна на касатора е доказано, поради което не е било налице основание за отмяна на наложеното наказание, а за изменение в съответствие с размерите на наказанието, предвидени в основната санкционна норма Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

При преценката на правилността на оспорения съдебен акт касационният състав на АС – Кърджали съобрази и приетото в т.1-ва от ТР № 8/ 16.09.2021 г. по т.д. № 1/ 2020 г. на ОСС от I II колегия на ВАС, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия случай РС – Кърджали е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

От изложеното следва, че оспореното решение е правилно. Решението е валидно и допустимо и следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл.

2-ро от ЗАНН, Административният съд

Р Е

Ш И :

Оставя в сила Решение № 34/ 17.06.2021 г., постановено по а.н.д. № 450/ 2021 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.