Решение № 364 от 11.10.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Пазарджик, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20245220201117 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. Т., ЕГН **********, чрез адв.К.У. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818-000375/03.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени по: т. 1. ЧЛ.177 АЛ.1 Т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. т. 2. ЧЛ.183 АЛ.З Т.5 ПР.1 от ЗДвП - глоба в размер на 30лв.

С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата си по изложените в нея искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Представя писмено сТ.ище с претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, усТ.и:

Жалбоподателят Танев е познат на органите на МВР Пазарджик, тъй като често управлявал превозно средство с място за сядане, задвижвано с електрически двигател и по време на управлението нарушавал правила за движението по пътищата, за което бил и предупреждаван. Във връзка с това му поведение бил познат и на полицейските служители на РУ Пазарджик Ем.

Г. и Дим. Л..

1

На 29.04.2024 г., около 10.05.ч., двамата излизали със служебен автомобил от паркинга зад сградата на ОД МВР Пазарджик и забелязали на жалбоподателят да се движи с посоченото горе превозно средство по ул. „Ген.

Гурко“ , минавайки покрай номер 48 и в посока към Центъра на града.

Последвали го с включен звуков и светлинен сигнал на полицейския автомобил , но той не само не спрял, а навлязъл в улица “ Градския пазар“.

УсТ.ил се дори в насрещното движение. .Успял да се отдалечи на такова разстояние от полицейския автомобил, че преследването му станало невъзможно.

Впоследствие бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ Пазарджик и да представи документи за превозното средство и такива, легитимиращи го като водач. Документи за превозното средство не представил, а служебно било усТ.ено, че не притежава никаква правоспособност.

При тези данни св. Г. му съставил процесния АУАН за две нарушения :

1. управление на ППС без да е правоспособен водач - нарушение по чл.150 от ЗДвП;

2. не съобразено поведение с пътните знаци и маркировка нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП;

Въз основа на надлежно предявения и с връчен препис акт е издадено процесното НП.

Правилно последното и актът, въз основа на който е издадено, се атакува с доводи за процесуална порочност по т.1 и по т.2. Тя произтича и за двете нарушения от описанието на всяко от тях. И дефицитът в описанието не затруднява индивидуализация на превозното средство, както твърди процесуалния представител на жалбоподателя, защото невъзможността за нея произтича от бездействието на жалбоподателя да представи удостоверителни документи. Без последните е невъзможно индивидуализирането на превозното средство - усТ.яване на марка, модел , които позволяват усТ.яване на технически параметри и категоризирането на превозното средство.

Последното се оказа трудно и дори невъзможно в някои случаи, предвид изключителното разнообразие от непознати допреди няколко години превозни средства, ползването на които отговори на нуждите за облекчаване на трафика с по-малките, по -евтини, по -маневрени превозни средства. Затова и в последните няколко години в движението по пътищата в градска среда зачести участието на такива превозни средства, задвижвани с електрически двигатели, които имат най-различни конструкции ( с и без място за сядане, с две или повече колела). Зачестиха обаче и пътно-транспортните инциденти с тях, особено с тези, които е допустимо и се управляват от деца. Това наложи законодателни промени, тъй като именно нормите регулират обществените отношения и поради това промяната или въвеждането им следват интензитета, с който се променят съответните обществени отношения.

Така, с оглед на международни правни източници се усТ.иха и нови категории превозни средства от типа на коментираните горе, а още през 2020г. бяха въведени понятията „индивидуално електрическо превозно средство" и "самобалансиращо се превозно средство" ( §6, т.18б и 18в от ПРЗДвП ), а.

2

Съгласно §6, т.18б - "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

Според дефиницията с §6, т.18в ПР ЗДвП "Самобалансиращо се превозно средство" е превозно средство с едно колело или с две успоредно разположени колела, задвижвано от двигател, чиято максимална конструктивна скорост не надвишава 25 km/h, за което е характерно присъщо нестабилно равновесие и което се нуждае от спомагателна контролна система, за да се поддържа в равновесие.

И двата посочени вида превозно средство по §6, т.18б и в ПР ЗДвП обаче са снабдени с двигател ( първият вид - и електрически), но нито в акта, нито в НП има твърдения, че превозното средство е моторно, а по дефиниция ( т.11 на §6 ПР ЗДВП ) този критерий е определящ (виж и Решение № 1435 8 17.04.2024 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 16/2024 г).

От друга страна , със самата норма на т.11 на §6 ПР ЗДвП от дефиницията за МПС са изключени индивидуалните електрически превозни средства, а описанието на превозното средство в издадените от администрацията актове съответства на определението именно за такъв вид превозно средство по §6, т.18в, пр.І ПР ЗДвП: „двуколесно ППС с място за сядане видимо над 0.45 см от земята“. От това описание става ясно, че не се касае нито до "самобалансиращо се превозно средство", нито до "велосипед" ( виж позицията по същество на защитника) , който по определение е пътно превозно средство най-малко с две колела, което се привежда в движение с мускулната сила на лицето, което го управлява, с изключение на инвалидните колички ( т.19, §6 ПР ЗДВП).

Тоест описанието на нарушението по т.1, макар и недостатъчно пълно и ясно, покрива най-много елементи на една от хипотезите за индивидуално електрическо средство, както, впрочем, го определи и св. Л., сочейки едва с показанията си наличието на двигател. Няма спор в теорията и практиката, че е недопустимо чрез доказателствени средства да се запълва липса на факти в административно-наказателното обвинение, които факти гарантират правото на защита, а и възможността за осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на санкционния акт.

При наличното описание на превозното средство, с което е прието, че е извършено нарушението по т.1, е трудно да се определи какъв вид е то,което прави напълно невъзможна и преценката дали е извършено нарушението.

Дори и с оглед горното обсъждане да се приеме само хипотетично , че се касае до индивидуално електрическо средство - за управлението му не се изисква правоспособност по чл.150 от ЗДвП, която норма се сочи като виновно нарушена. С тази разпоредба е усТ.ено изискването „всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство“.

3

Предвид изложените до момента аргументи, в описанието на нарушението е налице сериозен дефицит, който се явява съществено процесуално нарушение, препятстващо не само правото на защита, но и изцяло възможността за съдебен контрол. В хипотетичен аспект, дори и да се приеме за възможно определянето на превозното средство, с което е извършено нарушението, описанието е най-съответно на дефиницията по §6, т.18б ПР на ЗДвП , но задължението за правоспособност по чл. 150 ЗДвП не се отнася до този вид ППС.

Второто нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП също страда от същия дефицит на обстоятелствата по извършването, който обосновава и същия извод за съществено процесуално нарушение. В акта и в НП е описано, че водачът на ППС „не съобразява поведението си с пътен знак В1“. Липсват обаче фактически данни, с какви точно свои действия или бездействие се е стигнало до това несъобразяване. Приписаното е извод , а не поведение чрез конкретни действия или бездействия. Без да са посочени такива не може да се провери дали действително поведението на водача е било съобразено или несъобразено с изискването на чл. 6 ЗДвП .

Както и при първото нарушение, едва в съдебно заседание от показанията на полицейските служители се изясни, че водачът при преследването от патрулния автомобил на ППС навлязъл в лентата за насрещно движение в улица „Градски пазар“. Освен, че нито в АУАН и НП има твърдения нарушението по т.2 да е извършено на тази улица ( според описанието движението на водача е по ул. Ген. Гурко“ ), въобще не е ясно къде е бил поставен посочения пътен знак, като тази неяснота не е отстранена дори с доказателствени средства.

При това положение е абсолютно невъзможно да се извърши съдебен контрол за законосъобразност на НП в частта относно т.2 , тъй като контролът е по фактите ( и по правото) , а в случая отсъстват факти, които да бъдат проверени ( наличен е само извод за несъобразено с посочен пътен знак поведение, правилността на който извод е непроверима).

Това обсъждане води до аналогично решение на Съда и относно нарушението по т.2 - наличието на посоченото съществено процесуално нарушение обосновава директно основание за отмяна на НП в тази му част. Аналогично следва и същото, като горното, уточнение - дори и , хипотетично, нарушението да бе посочено чрез конкретните факти на извършване, местоизвършването му е на ул. „Ген. Гурко“, където въобще не се и твърди ( нито в АУАН , нито в НП, нито с доказателствени средства) да има пътен знак В1 , а за улица „Градски пазар“ липсва административно-наказателно обвинение.

Така, налице е абсолютно съществено процесуално нарушение, обуславящо непреодолима процесуална порочност на НП изцяло.

Изводите са за незаконосъобразност на НП обосновават решението за отмяната му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик. Основателна е тази на жалбоподателя, претендиращ стореното адвокатско възнаграждение ( пълномощно и договор ) в размер на 400 лева, против които се прави основателно възражение за прекомерност.

Според разпоредбата на чл. 18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 /9.07.2004 г. за 4 минималните размери на адвокатските възнаграждения

„Ако административното наказание е под формата на глоба, ...., възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, ...“ , а препратката по чл. 18, ал.1 към чл. 7, ал.2, т1 и т.2 Наредбата налага съобразяване на факта, че предмет на обжалване са две глоба. От друга страна, като се има предвид и липсата правна сложност на делото, както и предписаното с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 , дължимото възнаграждение не следва да е в размер на договорените и прекомерно завишени 400 лева , а в размер на 200 лева, които въззиваемата страна следва да заплати на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818000375/03.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на С. Е. Т., ЕГН ********** са наложени глоби в размер на 300 лв. и 30 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на С. Е. Т., ЕГН ********** сума в размер на 200 лева