Решение № 19869 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19869 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110120460 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод искова молба вх. № 118699/10.04.2024 г. на К. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. №, вх., ет., ап., срещу [ фирма ] АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. № , с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 84,66 лева /съгласно изменение на иска по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК, допуснато с протоколно определение от 23.10.2024 г./, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит № /13.03.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 10.04.2024 г., до окончателното плащане

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 13.032021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и К. К. М. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № /13.03.2021 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 000,00 лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 3 месеца от датата на получаването . В договора били уговорени ГПР в размер на 42,58 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ за кредита в размер на 36,00 %. Съгласно чл. 6 страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите условия /ОУ/ на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на [ фирма ] АД. В чл. 17 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 6, заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на задълженията му по договора възлизал на 1 304,79 лева, в това число начислената му неустойка по чл. 17 в размер на 242,08 лева. Твърди се, че ищецът е погасил изцяло задълженията си по договора в размер на 1 304,79 лева. Навеждат се правни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма с доводи, че настоящият случай се касае договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като за действителността на договора следва да е спазена процедурата в ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Поддържа се, че процедурата не е била спазена, тъй като ответникът не му е представил преддоговорна информация и 1 съответно не е получил валидно съгласие за сключване на договора и договорът не е подписан, съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Ищецът счита, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всичките елементи от съдържанието му бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Посочва, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая бил над максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага арг.ти, че клаузата на чл.

29, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания. Счита, че договорът за заем бил нищожен поради нищожност на уговорената лихва – последната поради протИ.речие с добрите нрави предвид изключително високият размер. Позовава се на чл. 23 ЗПК. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Признава се фактът, че на 13.03.2021 г. между [ фирма ] АД – като заемодател, и К. К. М. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № /13.03.2021 г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 1 000,00 лева, което задължение било изпълнено от заемодателя на 13.03.2021 г. чрез системата за плащане на „Изипей“. Развиват се подробни съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност – на процесната клауза. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

С писмена молба вх. № 331556/18.10.2024 г. ищецът е направил искане по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 84,66 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 23.10.2024 г.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № /13.03.2021 г. и Погасителен план към него, съгласно които [ фирма ] АД – като заемодател, е поел задължение да предостави на К. К. М. – като заемополучател, сумата в размер на 1 000 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да я върне, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 36 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 42,58 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 1 062,71 лева.

Съгласно уговореното в Раздел V “Обезпечения“, чл. 6 от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на 2 която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В Раздел VII „Неустойки“ чл. 17 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 17 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 17.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 17.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 17, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 17, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между [ фирма ] АД и потребителите, е, че в чл. 12 от тях е предвидено, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. В чл. 13 от Общите условия /ОУ/ е предвидено, че при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, а съгласно чл. 14, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. Според чл. 15 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания кредит.

В чл. 20 – чл. 22 от ОУ са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи док.ти: минимален осигурителен брутен доход 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл.

20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по 3 кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД; 2./ съгласно чл. 22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава членка , която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита банкова гаранция, отговаряща на изисканията на чл. 22 от ОУ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.