Решение № 57 от 26.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000510 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 22912/16.09.2024 г. от П. Г. Б. от гр. Варна, подадена чрез адв. Д.

П. от АК- Варна, срещу решение № 362/16.08.2024 г., постановено по търг. дело № 328/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявени от въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 265, ал. 1, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Бор“ ЕООД- гр. Варна, ЕИК 103125106, за присъждане на сумата 28 013.31лв., претендирана като разходите, необходими за извършване на неизвършени СМР и за ремонтиране на некачествено извършени СМР в собствени на ищеца самостоятелни обекти, а именно: ап. 12 и ап. 20 в новоизградена жилищна сграда, находяща се в ПИ №199, с площ от 1314 кв. м., в кв. 12 по плана на к.к. „Чайка“, район Приморски, гр. Варна, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна, въз основа на Споразумение peг. № 967/10.05.2013 г. на Нотариус peг. № 148 към предварителен договор peг. № 2849/11.04.2006 г. на нотариус peг. № 335 П С и анекс към него peг. № 9086/03.10.2006г. на Нотариус per. № 335, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на 1 задължението.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението. Въззивникът не споделя изводите на първата инстанция, свързани с редовността на отправената към него покана за подписване на акт образец 15. Оспорва представителната власт на И Г. относно приемането на нотариалната покана като негов пълномощник, и в тази връзка, че е редовно поканен за изготвянето на представените по делото два броя констативни протоколи, съответно от 07.03.2017г. и 08.03.2017г. Оспорва определената от съда начална дата на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Аргументира оспорването с твърдението, че задължението на изпълнителя е било да предаде на собствениците придобитите от тях самостоятелните обекти след издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация, което е осъществено в по-късен момент– 28.04.2017 г., и той следва да се приеме за начало на срока по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Отделно от това, сочи, че към датата 07.03.2017г. не са били налице предпоставките за издаване на акт образец 15, посочени в чл. 176, ал. 1 ЗУТ и обектът не е бил годен за приемане. На следващо място, според въззивника, дори да се приеме, че И Г. е валидно упълномощен, не може да се направи извод, че извършената работа е била приета от него, тъй като са направени множество възражения. По отношение размера на неизвършените и некачествено извършени строителни работи насочва към заключението на експерта Т. Онцов, като смята, че това, което е дадено от вещото лице Тороманова не следва да се кредитира. Въз основа на тези основни оплаквания и съображения въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и по същество- уважаване на предявените искове изцяло.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Бор“ ЕООД- гр. Варна, чрез адв. Е. Д., в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба. По възражението на въззивника за ненадлежно връчване на акт обр. 15 счита, на първо място, че то е несвоевременно въведено в процеса едва пред настоящата инстанция, с жалбата. Въпреки това, според въззиваемия, приложените по делото протоколи от 07.03.2018г. и 08.03.2017г., в достатъчна степен доказват, че е отправена покана до въззивника и останалите съсобственици за подписване на констативен акт за приемане на строежа. Подробно аргументирано е и становище относно момента, от който започва да тече срокът по чл. 265, ал. 3 2

ЗЗД, като в тази насока се настоява за правилност на извода на първоинстанционния съд, че 07.03.2017г. следва да се приеме за дата за предаване на обектите на етап акт обр. 15. Процесуалният представител на въззиваемия поддържа и възраженията, релевирани в първата инстанция, за отричане на материалноправната му легитимация по предявените искове, по съображения, че не е поел задължение за предаване на обекта съобразно представено с исковата молба Приложение за степен на завършеност, което е без дата и без нотариална заверка на подписите, в каквато форма са съставени предварителния договор ПИ- 199/2006г. и Приложение № 2 към договора.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

В проведеното открито съдебно заседание упълномощените от страните процесуални представители поддържат съответно жалбата и отговора, изразяват становища по предмета на делото, като са представени и писмени защити с вх. № 1025/12.02.2025г. и вх. № 1147/17.02.2025г. в определени от съда срокове.

Подпомагащата страна „Вида Груп“ ООД не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище във въззивното производство.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционното решение е постановено по осъдителен иск, предявен от П. Г. Б. за осъждане на ответника „Бор“ ЕООД да му заплати претендираната парична сума, която след изменение на иска чрез неговото увеличение, възлиза на 28 013.31 лв., претендирана като необходима за привеждане на недвижими имоти, собственост на ищеца, представляващи самостоятелни обекти в сграда, съответно апартамент № 12 и апартамент № 20, в състояние, съответстващо на договореното между страните, чрез извършване на неизвършени договорени СМР и отремонтиране на некачествени СМР. Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законна лихва върху сумата 28 013.31 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

В искова молба, подадена във Варненски районен съд, на който съд делото е било подсъдно преди увеличението на иска, ищецът е очертал като 3 недостатъци на обектите, вече въведени в експлоатация след съставен акт за приемане на строежа от възложителите, конкретни строително- монтажни работи, които не са били извършени според уговорките за видовете довършителни работи и съответните материали или са били извършени некачествено и се нуждаят от демонтаж и е необходимо да бъдат извършени наново. Въз основа на тези твърдения, не може да има съмнение, че претенцията на ищеца представлява иск за търсене на обезщетение по договор за изработка при отклонения на изпълнителя от поръчката, които съществуват към момента на изпълнение. Искът е с правна квалификация по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД, като се твърдят едновременно и двете хипотези за упражняване на правата- отклонение на изпълнителя от поръчката предвид степента на завършеност на обектите, която не съответства на уговореното по Приложение № 1 предварителен договор ПИ- 199/2006г., и изпълнение на някой работи с недостатъци.

Ищецът сочи в исковата молба, че се легитимира като собственик на 15 % от ПИ №199, с площ от 1314кв.м., в кв. 12 по плана на к.к. „Чайка“, район Приморски, гр. Варна, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор №*** по КК и КР на гр. Варна. На 11.04.2006г., той, заедно с останалите съсобственици на терена, са сключили предварителен договор за отстъпено право на строеж и нотариално прехвърляне на съответните идеални части, проектиране и строителство на жилищна сграда в поземления имот. Съобразно този предварителен договор, праводателите е следвало да учредят право на строеж на строителна фирма, наименувана в договора като „правоприемник“- „Билдингс БГ“ ЕООД, и прехвърляне на съответни идеални части от имота срещу задължение на правоприемника да изгради за своя сметка и предаде с акт за въвеждане в експлоатация сградата, респ. придобитите от съсобствениците на терена конкретни недвижими имоти.

Последвало е подписването на анекс от 03.10.2006г. към Предварителния договор, по силата на който „Билдингс БГ“ ЕООД е заменено като страна по правоотношението от свързано дружество- „Капитал Инвест 2006“ ЕООД. На това дружество са прехвърлени ид. части от процесния поземлен имот от праводателите- съсобственици П. Б., И Г., Л Г.а, Д. Д и Т Д срещу задължение за построяване на жилищната сграда съгласно ПУП– ПРЗ, от която прехвърлителите ще получат 30% от общата РЗП на сградата съгласно сключения предварителен договор от 11.04.2006г. На 10.05.2013г. всички 4 съсобственици на поземления имот са сключили с „Капитал Инвест 2006“ ЕООД споразумение за преуреждане на отношенията, последвало е прехвърляне на придобитите от „Капитал Инвест 2006“ ЕООД вещни права, на дружеството „Бор“ ЕООД, с предмет- собствеността върху 919.80 кв.м. от процесния поземлен имот с идентификатор № *** /бивш ПИ № 199 в кв. 12/, ведно с право на строеж за обекти от сградата. Купувачът „БОР“ ЕООД е поел всички задължения на „Капитал Инвест 2006“ ЕООД, уговорени със споразумение от 10.05.2013г., подписано като допълнение към предварителния договор от 11.04.2006 г. По този начин, според ищеца, ответното дружество е заместило продавача „Капитал Инвест 2006“ ЕООД по отношение на целия обем от задължения, произтичащи от предварителния договор, на който се позовава. Твърди се, че изпълнителят „Бор“ ЕООД в продължение на близо пет години след въвеждането на строежа в експлоатация не е предал реално на собствениците обектите, а предаването е извършено едва на 12.04.2022 г., когато в обектите са установени некачествени и неизвършени строителни работи .

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответното дружество „БОР“ ЕООД е депозирало писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на иска. Възразява се срещу материалноправната легитимация на ищеца с твърденията, че дружеството не е поемало задължения да предаде обектите в състояние и със степен на завършеност според документ без дата, наименуван „Приложение към предварителен договор ПИ-199/2006г. за отстъпено право на строеж и нотариално прехвърляне на съответните идеални части от имота, проектиране и строителство от 11.04.2006г.“ Твърди се, на първо място, че „Бор“ ЕООД е изправна страна и не е допуснато неизпълнение по предмета на договора за строителство, тъй като обектите са изпълнение в състояние и до степен на завършеност в съответствие с уговореното между дружеството и собствениците на терена по силата на споразумение № 967/10.05.2013г. В евентуалност, ако не се възприеме тезата на ответника относно липсата на материалноправна легитимация, се релевира правопогасяващо възражение относно предявените с искова молба от 27.04.2022г. права по чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Възражението е основано на съображения за упражняването на правата след изтичане на приложимия за строителни работи петгодишния срок по чл.

265, ал. 3 от ЗЗД от ЗЗД, с начална дата на срока - 07.03.2017г., когато пълномощникът на ищеца- И Г., е отказал да подпише акт обр. 15 поради 5 възражения относно вида и обема на осъществените строителни дейности, идентични с тези по исковата молба.

Атакуваното решение е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. В рамките на служебната проверка, въззивният съд намира същото за допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Твърденията за обвързване на ответника като правоприемник, встъпил в задълженията за насрещна престация на първоначалния предприемач в полза на съсобственик на терена срещу прехвърляне на съответните вещни права, очертават нужните за активна и пасивно легитимация твърдения като положителни предпоставки за правото на иск на неудовлетворен кредитор с парично вземане.