Решение № 19423 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19423 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110109876 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ и уточняваща молба с вх.№ 256949/25.07.2025г., от ищец ********* - чрез Областно пътно управление – ********** срещу ответник З*********С АД, ЕИК 8*********, със седалище и адрес на управление ***** с която се моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3451,33 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение по Щета № 2410014068, образувана във връзка настъпило на 23.04.2024 г. ПТП на републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км. 375+350, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба/ИМ/ в съда на 17.02.2025г., до окончателното изплащане на дължимото.

В ИМ ищецът навежда твърдения, че на 23.04.2024 г. на републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км. 375+350, МПС с марка и модел „Шкода ****“, рег. № ***** TR, е управлявано с несъобразена спрямо релефа на местността и атмосферните условия скорост, като при осъществяване на маневра за ляв завой, при условията на мокра пътна настилка, водачът на автомобила губи контрол над автомобила, в резултат на което последният се блъска в мантинелата. Била съставена количествено-стойностна сметка, в която били описани причинените щети, включващи дейности по доставка и монтаж на нови ограничителни системи /мантинели/ за пътища, доставка и монтаж на нови елементи за начало/край на ограничителни системи за пътища, демонтаж на стара едностранна ограничителна система за пътища, както и всички свързани с това разходи, вкл. транспортните. Поддържа, че отговорността на водача на МПС „Шкода ****“, рег. № ***** TR, чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена със сключена застраховка „*********т“ на автомобилистите при ответника, валидна към датата на ПТП.

Ищецът твърди, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото ПТП, като последният извършил плащане в размер на 1404,96 лв., като останал дължим остатък от обезщетението в размер на 3451,33 лв. Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

По делото ищецът е депозирал становище с вх.№ 325838/07.10.2025г., с което моли да 1 се даде ход на делото. Към същото е приложил Договор с рег.№ *****9.2022г. за обществена поръчка с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от *******, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Поддържа исковите претенции.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „*********т“, валидна към датат на ПТП, касателно отговорността на водача на МПС с марка и модел „Шкода ****“, рег.№ ***** TR.

Поддържа, че с изплащането на сумата от 1404,96 лв. е погасил изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Оспорва претендираната искова сума да отговаря на действителната стойност на причинените щети. Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание проведено на 10.10.2025г. ответникът, чрез пълномощника си, поддържа отговора на исковата молба. Не възразява по изготвения проектодоклад. Не прави нови доказателствени искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Поддържа, че не са събрани достатъчно доказателства, установяващи размера на дължимото обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – Писмо с изх. № 53-00-214/10.05.2024 г. за изплащане на обезщетение, Протокол за ******3.04.2024 г., Количествено-стойностна сметка и 2 бр. снимков материал / л. 5-9/;

Известие за доставяне № 53-00-214/10.05.2024 г. / л. 10/; Извлечение от разплащателна сметка / л. 11/; Извлечение от разплащателна сметка / л. 37/; Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от *******, съгласно чл. 19, ал. 1, т .1 от Закона за пътищата“ / л. 41-51/;

Ценово предложение към № *****9.2022 г. / л. 52-54/.

С Определение *******, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК съдът е приел за безспорно между страните следните факти и обстоятелства – на 23.04.2024г. на републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км. 375+350, МПС с марка и модел „Шкода ****“, рег.№ ***** TR, е управлявано с несъобразена спрямо релефа на местността и атмосферните условия скорост, като при осъществяване на маневра за ляв завой, при условията на мокра пътна настилка, водачът на автомобила губи контрол над автомобила и се блъска в мантинелата, в резултат на което нанася вреди на същата; Наличието на валидно сключен застрахователен договор по застраховка „*********т“, по отношение на МПС „Шкода ****“, рег.№ ***** TR, към датата на ПТП – 23.04.2024г. при ответника; Ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1404,96 лв.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи следните факти: елементите на деликта – противоправно деяние, вид и размер на вредите и пряка причинна връзка между деянието и настъпването на вредите, наличие на валидна застраховка ,,*********т“ между ответното дружество и управляваното от делинквента МПС. Ответникът следва да докаже 2 при установяване на горните обстоятелства от ищеца е да докаже плащане на обезщетението в претендирания размер.

Предвид характера на предявения иск и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение за ответника.

При така събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че по пътна инфраструктура, за която ищецът отговаря, е била в изправност преди процесното ПТП, като са нанесена щети в резултат на процесното ПТП. Виновен за същото е водачът на МПС „Шкода ****“, рег.№ ***** TR, който е бил застрахован по задължителна застраховка „*********т“ при ответника по време на случилото се ПТП.

С оглед събраните доказателства съдът прави извод, че предявения иск срещу ответника по образуваната при него Щета № 2410014068 е основателен и доказан, защото застраховката „*********т” е в сила към момента на процесното ПТП и причинителят на същото е управлявал МПС, застраховано и носител на застраховката „*********т“ при ответника.

Ето защо съдът счита, че между страните е спорен единствено размерът на дължимото обезщетение, а не основанието за неговото възникване.

Видно от приложения по делото Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет „Възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от *******, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, ******“, в качеството си на възложил, е сключило договор за обществена поръчка с „****** ООД, в качеството му на изпълнител, за възлагане на дейности по възстановяване, ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи по ребуликанските пътища в района на „*******, включващ области *******. Съгласно **** от Договора уговорените дейности се изпълняват съгласно Ценовото предложение на изпълнителя и включените в него единични цени за всеки един вид работа/ дейност, като такъв е приложен по делото. Видно от последния /л.52-54 от делото/, указаните стойности в изготвената количествено-стойностна сметка за необходимите материали и видове работи за възстановяване на нанесените щети на пътни принадлежности по път I-5 „Сп. *******, км 375+350, вследствие на ПТП от 23.04.2024г., съответстват на предлагана цена за ед.мярка лв./м.

Следва да се съобрази Постановление № 7 от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че за вложените нови материали при отстраняване на повредите по застраховка „ГО“ не се взема предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация.

В този смисъл съдът намира, че от размера на щетите не следва да се приспада овехтяването на увредените материали, като в подкрепа на това са и постановените по реда на чл.290 ГПК - **** на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I ТО. Доколкото обаче премахнатата повредена мантинела има остатъчна стойност /за скрап/, то същата следва да се приспадне от дължимото обезщетение, тъй като увреденото лице може да се възползва от тази остатъчна стойност. В този смисъл е ******. По делото обаче не бяха ангажирани доказателства относно точния размер на остатъчната стойност на увредените мантинели, поради което съдът счита, че исковата претенция не е установена и доказана по размер.

С оглед изложеното съдът счита исковата претенция за недоказана по размер, с оглед което същата следва да бъде отхвърлена като недоказана, особено като се вземе предвид, че ответник е извършил и частично плащане преди подаване на ИМ в съда.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

3

При този изход на спора за отхвърлените претенции на ищеца, в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ответника в хода на производството разноски по реда на чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, които възлизат на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение. Двете страни не представят списък по чл.80 ГПК.

Мотивиран от всичко изложено СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявения иск от ищец ******“-чрез Областно пътно управление–********** срещу ответник З*********С АД, ЕИК 8*********, с адрес ***** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3451,33 лв., представляваща остатък от застрахователно обезщетение по Щета № 2410014068, образувана във връзка настъпило на 23.04.2024г. ПТП на републикански път I-5 пътна връзка „сп. *******, км.

375+350, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда на 17.02.2025г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

ОСЪЖДА ******“-чрез Областно пътно управление–********** да заплати на З*********С АД, ЕИК 8*********, с адрес ***** сумата от 100 лева/лв./, представляваща съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение.

ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4