Решение № 31 от 04.05.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Етрополе, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря ХРИСТИЯНА ИВ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20251830100510 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба с предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 от СК, чл.127а ал.2 от СК, чл.142-143 и чл.149 от СК от Г. Х.

И., като майка и законен представител на детето В. Ж. Г., чрез адв.А. Г. и адв. К. С. против Ж. Г. Ж., от гр.****.

В молбата се твърди, че ищцата и ответника имали връзка от 2014 година, като последно живеели на семейни начала във Великобритания до средата на 2022 година. От връзката си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - В. Ж. Г., родена на *** година. След раздялата им, майката и детето се прибрали и заживяли в гр.****, като детето не се вижда с бащата, а единствено се чуват по телефон с видеовръзка. Майката и детето живеят в апартамент, който е съсобствен с нейните родители. Детето учи в СУ „****“-**** и е в четвърти клас. Детето е в добро общо физическо здраве и не боледува често. Спортува волейбол и посещава частни уроци по математика. Ищцата работи като продавачконсултант в града, като сама се грижи за издръжката и отглеждането на детето и посредством помощта на мъжът, с когото живее. Ответникът не се интересува от издръжката на детето, а доколкото й е известно същия работи като международен шофьор.

Ищцата не може сам да осигурява необходимата издръжка за отглеждането на детето, като моли ответника да бъде осъден да заплаща такава за минало време, считано една година назад преди предявяване на исковата молба в размер на 500 лева/255.64 евро месечно до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, като сумите бъдат превеждани по посочена от нея банкова сметка.

1

Моли да й бъде предоставено упражняване на родителските права над детето, като бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, считано от 10.00 до 18.00 часа без преспиване, на територията на гр.****. Моли да бъде дадено разрешение детето да пътува извън пределите на РБългария, както и да му бъдат издадени документи за самоличност – паспорти, без за това да е необходимо съгласието на бащата. Претендира и разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, чрез определеният особен представител. Счита искът за допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание ищцата лично и чрез адв. Г. и адв. С., поддържа предявените искове.

Ответника Ж. Г. Ж., редовно призован, чрез особения си представител адв. В. Х.-Б. не се явява. Чрез назначения си особен представител, счита исковете за основателни, като по отношение на иска за издръжка счита, че същата следва да се съобрази с обстоятелството, че няма доказателства за доходите на ответника.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От удостоверения за раждане /л.8/ се установява, че Г. Х. И. и Ж. Г. Ж. са родители на В.

Ж. Г.

От удостоверение изх. №**** год. /л.9/ се установява, че В. Ж. Г. е записана като ученик в четвърти клас в СУ „****“-**** за учебната 2025/2026 година, дневна форма на обучение.

От служебно приобщена справка от НБД „Население“ /л.14/ се установява, че ответника има само една непълнолетно дете - В. Ж. Г.

От удостоверение /л.64/ с изх. №**** година, издадена от РПК гр.Етрополе се установява, че майката Г. Х. И. за времето от месец август 2024 година до м. юли 2025 година е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 12 585.38 лева или 6 434.80 евро, или около 536.23 евро месечно.

От социален доклад /л.58-62/ се установява, че детето В. се отглежда от майката, като двете обитават жилище, собственост на родителите й. Детето има личен лекар, като не страда от хронични заболявания. Жилището, което обитават двете, заедно със св. Д. Е., с когото майката съжителства в момента, се състои от кухня, две спални, баня и тоалетна, като детето има самостоятелна детска стая. Майката работи в РПК-Етрополе, като месечното трудово възнаграждение е в размер на 620.20 евро, като допълнително получава и ваучери за храна в размер на 76.70 евро. Същата се подпомага от ДСП-Етрополе по реда на чл.7 от ЗСПД в размер на 25.57 евро месечно и на основание чл.10а от ЗСПД в размер на 153.39 евро годишно. Освен майката, грижи за отглеждането на детето полагат и леля му г-жа П. Х., като и мъжът, с когото ищцата съжителства в момента Д. Е.

От изслушването на детето В. Ж. Г. по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето се установи, че същата е в много добро емоционално и психическо състояние. Детето е 2 спокойно, отговаря адекватно на поставените въпроси и сочи, че се чувства много добре в семейна среда. Знае, че баща живее в Лондон, като последно се видяли на 29 март тази година. В *** е започнала да учи по средата на първи клас. Знае, че баща не изпраща пари на майката за издръжка. На нея самата бил предоставил карта, в която рядко превеждал суми, не по-големи от 20 паунда.

От показанията на св. В. Ц. Ц., който е на 27 години и е син на ищцата се установява, че детето, майката и св. Д. Е., живеят в апартамент на ул.Софроний №1. Сочи, че бащата е виждал детето последно на 29 март тази година, като преди това не бил я виждал три години. Знае, че не плаща месечна издръжка, като знае, че е дал някакви пари на 29 март, но не знае колко.

От показанията на св.Д. М. Е. се установява, че съжителства с ищцата от миналата година. Бащата се бил видял последно с детето на 29 март, като преди това три години не я бил виждал. Не изплаща издръжка за детето, като от време на време превеждал много дребни суми от порядъка на два до десет паунда. Установява, че детето ходи на частни уроци по български език и математика, както и на волейбол, като се развива много добре в този спорт.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Производството по делото е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127 ал.2 вр. чл.143 и чл.149 от СК, и чл.127а ал.2 от СК.

По въпроса за родителските права и местоживеенето на детето.

Родителските права над роденото дете В. Ж. Г. ще следва да се предоставят на майката, като се определи режим на лични контакти на детето с бащата, който да има право да го вижда всяка трета събота от месеца за времето от 10.00 часа до 15.00 часа на територията на гр.*** както и по всяко друго време след съгласуване с майката.

От събраните по делото доказателства се установи, че бащата не бил виждал детето около три години преди 29 март тази година, когато пристигнал в гр.**** Същия живее в чужбина, като явно много рядко се прибира в България. Съдът счита, че при този режим на лични контакти, бащата ще има възможността да контактува с детето, като по този начин се предотврати възможността за настъпване на родителско отчуждение.

Местоживеене на детето В., ще бъде при майката в гр.****, ул.“****“ №*, вх*, ет* ап*.

По иска за издръжка.

С предявяване на исковата молба ищцата е поискала ответникът да бъде осъден да заплаща на детето В., чрез нея като законен представител месечна издръжка в размер на 500 лева, равняваща се на 255.64 евро. Съдът намира, че исковата претенция в тази й част следва да бъде уважена частично, като бъде определена месечна издръжка на детето в размер на 200 евро /391.17 лева/, считано от 16.09.2025 година до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка 3 просрочена вноска до окончателното изплащане на задължението, като за горницата до пълния предявен размер, претенцията бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Дължимата издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родителите е абсолютна и безусловна, като размерът й се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Съдът съобрази обстоятелството, че ответникът живее и най-вероятно работи в чужбина, като доходите му следва да са значително по-високи от средномесечните доходи в България, поради което същия следва без особени затруднения да заплаща определената месечна издръжка на своето дете. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ответникът няма други деца, за които да дължи заплащане на издръжка, както и липсват доказателства за други негови алиментни задължения.

По иска за издръжка за минало време.

Предвид възрастта на детето, нуждата му от храна, облекло, учебни пособия и като съобрази обстоятелството, че не бяха ангажирани доказателства за доходите и имотното състояние на ответника, съдът намери, че същия не може да осигури на претендираната с исковата молба месечна издръжка и за минало време в такъв размер, поради което ответника, следва да бъде осъден да заплати, чрез майката месечна издръжка на детето си Ванесса в размер на 1 800 евро, считано от 15.09.2024 година до 15.09.2025 г., или една година назад. Съдът определи този размер на издръжка за минало време, като прие, че месечната издръжка на детето за този период, която е дължима от бащата е в размер на 150 евро месечно.

По предявения иск с правно основание чл.127а ал.2 от СК.

Съдът намира предявения иск за допустим, като същия ще следва да бъде уважен изцяло, като основателен и доказан.

Разпоредбата на чл. 76, т.9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава напускането на страната на непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.

Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който към момента на подаване на исковата молба е бил в гр.***.

За уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и, че заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват, 4 когато това е в техен интерес.

Безспорно е, че до приключване на делото майката не е дала съгласието си за пътуване извън страната на децата Б. и П.

В това производство, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напуска пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Следователно в тежест на ищеца е да установи, че претенцията му е съобразена и е изцяло в интерес на детето, а ответника своите възражения за липсата на такъв.

Съобразно трайната практика на ВКС изразена в ТР 1/2016/03.07.2017 г. на ВКС ОСГК и редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляващи задължителна за съдилищата практика е прието, че даване на заместващо съгласие по реда н а чл. 127а СК от съда без да е посочен конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето - в този смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на ВКС, ІІІ гр. о., решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на ВКС, ІV гр. о., решение № 32/ 28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. на ВКС, решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на ВКС, ІV гр. о. и много други. В посочените решения е възприето, че не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано по усмотрение на единия родител където и да е извън границите на страната, защото този родител може да реши да отведе детето в държава, в която има, например, гражданска война или епидемична обстановка, създаваща опасност за живота и здравето му; че при глобално дадено предварително разрешение, държавата се лишава от възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права и за осигуряване на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял на извеждането му зад граница, което също не е в интерес на детето. В същите решения е посочено, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също от и до определени държави (например държавите - членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.