Решение № 5846 от 18.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№… гр.

Варна, 18.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6762 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК от „И.Ф.” EООД ЕИК/БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на управление ***, партер, офис *, със законен представител ******срещу Д.С.М. ЕГН ********** с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 1695/27.2.2019г., постановена по ч.гр. дело № 3123/2019г. на ВРС, 33 състав, сумата от 4216,15лв., представляваща сбор от главница в размер на 2200,00 лв. по Договор за кредит

№ 21208* от 31.05.2018г., сумата от

508,20 лв., представляваща лихва за периода от 31.05.2018 г. до 25.02.2019 г., сумата в размер на 1507,95 лв. представляваща неустойка по чл.3 от Договора.

Претендират се и разноските, направени в заповедното производство и в исковото такова.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Длъжникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск.

На 31.05.2018г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 21208*. Договора е сключен при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.****.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва, като отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответника е посочил следния телефонен номер: ****** и следният имейл: ******.

Активиращия код е ****.

Видно е, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответника е знаел, в какво правоотношение встъпва.

По този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на в размер на 2 200.00 лв. /две хиляди и двеста лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора и подаденото заявление сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: по банков път по притежавана от ответника банкова сметка *** „Банка ***" ЕАД с BIC ***, IB AN BG********. Доказателство е представеното платежно нареждане.

Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 12 броя вноски за периода 30.06.2018г. - 22.11.2019г. Дължима е цялата сума, а именно за периода от следните месеци: 30.06.2018г. - 22.11.2019г. в размер на 2 200.00 лв. С известие изпратено на потребителя и получено лично от него на 18.02.2019г., доказателство за което е саморъчното му изписване на трите имена и полагането на подпис, на същият е обявена надлежно предсрочна изискуемост по чл. 8 от Договора за кредит.

Дори да се прецени, че няма надлежно обявена предсрочна изискуемост, следва да намери приложение т. 1 от TP № 8 от 2017г. по т.д. № 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо.

Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и в случай, че приемете, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моля да определите като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно цитираното решение в случай, че към този момент всички са падежирали то въз основа на цитираната практика, следва да се уважи цялата ни претенция по заявление и по настоящата искова молба, а именно сума в размер на 2 200.00 лв.

При изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал.

1, т. 3 от него годишния лихвен процент е в размер на 40.15 %.. Дължима за периода 31.05.2018г. - 25.02.2019г., като е в размер на 508.20 лв..

Съгласно чл. 3 от

Договора, в случай, че длъжника не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка. Тя се начислява след изтичане на срока по чл. 3, като става изискуема изцяло незабавно, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Размера й се определя на база на икономически критерии и е индивидуално определена за всеки договор за заем. С цел финансово облекчение за длъжника вземането е разпределено на отделни вноски. Нито една от тях не падежира на отделна дата, цялото вземане е с една падежна дата - тази на начисляване. Потребителя е подробно запознат с обстоятелството, че може да се породи задължение за неустойка, както и за евентуалния й размер. Сключвайки договора чрез въвеждане на получения от него код той се е съгласил с това обстоятелство. Неустойката е в размер на 100.53 лв., на вноска. Претендираните вноски са за периода:

30.06.2018г. -24.08.2019г., като общата сума е в размер на 1 507.95 лв.

До входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания.

По делото НЕ е постъпил отговор от ответника в срока по чл.131 от ГПК.

В с.з. ищецът с писмена молба моли за уважаване на исковете. В случай, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК моли за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Съдът не е посочил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, доколкото не са били налице предпоставките за постановяването му, а именно един от предявените искове се явява вероятно неоснователен.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 и 92 от ЗЗД във вр. с чл. 9 ал. 1 от ЗПК.

Съдът намира, че по реда на чл. 415 от ГПК, ищецът претендира установяване на дължимостта на суми – главница, договорна лихва и неустойка, дължими на основание Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 212085 от 31.05.2018г., сключен между страните.

Не е налице спор по фактите, а именно, че е сключен валиден договор за кредит между страните, че ищецът е изпълнил задължението си да предостави в срок уговорената сума по кредита. Не се оспорва и твърдяното неизпълнение от страна на длъжника.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.,

Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това произтича и от Директива

93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11, С-415/11,

С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Поради това съдът намира, че следва служебно да се произнесе по наличието на нищожна клауза в Договора.

В чл. 3 ал. 1 от Договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в пет дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя едно от две изрично определени обезпечения: две физически лица - поръчители, които да отговарят на определени изисквания, или банкова гаранция. При неизпълнение на това задължение на основание ал.2 на заемателя се начислява неустойка в размер на 1507,95лв., като сумата за неустойка се разсрочва и се заплаща от заемателя ведно с погасителната вноска по кредита, като се добавя сумата от по 100.53лв.

Според нормата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Ответницата е направила възражение за нищожност на уговорената неустойка на основание противоречие на закона и на добрите нрави, като за този порок на неустоечната клауза съдът следи служебно, съобразно дадените указания в ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

Съгласно т.3 от цитираното ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.

При така посочените критерии и след анализа на доказателствата съдът намира, че уговорената компенсаторна неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По настоящия договор естеството на уговореното задължение по чл.4 е непарично. Същото не е главно, а акцесорно и спомагателно, т.е. такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение - да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато неизпълнението задължението по чл.4 не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. На следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не влече някакви самостоятелни вреди, извън ведите от неизпълнение на главното задължение. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята обезщетителна функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да санкционира заемателя.