Решение № 2525 от 03.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2525 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично засеД.е на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110206347 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-033063 от 18.03.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д. К. Т., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Д. К. Т. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба и в съдебно засеД.е чрез ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ СИ УПЪЛНОМОЩЕН ЗАЩИТНИК АДВОКАТ

Я. А. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение - от обективна и субективна страна. Посочват се подробни, обосновани и изчерпателни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се от жалбоподателя Т. чрез адвокат Апостолова отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП е редовно уведомена, като не изпраща процесуален представител в съдебно 1 засеД.е. В писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата.

ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 08.04.2026г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното постановление - връчено чрез разписка на 02.04.2026г., на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН (в законовия краен срок до 16.04.2026г., включително), от процесуално легитимирана страна, подписана от упълномощен защитник (адвокат) за жалбоподателя, с надлежно пълномощно, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 25-4332-033063 от 18.03.2026г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР - ОПП, упълномощен със Заповед на Министъра на вътрешните работи с рег. № 8121з-1632/02.12.2021г., в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл.

53 от ЗАНН на Д. К. Т., с ЕГН: ********** са му били наложени две кумулативни административни наказания - „парична глоба“ в размер 255.65 евро (с равностойност от 500.01 лева) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 (шест) месеца“ за административно нарушение по състава чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП .

Жалбоподателят Д. К. Т. станал правоспособен шофьор на МПС категория „В“ на 30.10.2025г.

На 25.12.2025г., около 14:29 часа, жалбоподателят Т. управлявал в град София, по бул. „Ломско шосе“ с посока на движение от улица „Кирил Дрангов“ към улица „Христо Силянов“, чуждо за него ползвано МПС - лек автомобил марка „Лексус ИС 220 Д“ с рег. № *******, съгласно заявление за регистрация на МПС с № *******/26.09.2025г. МПС е било регистрирано на името на собственика му Й. И. К.

Водачът Т. бил спрян на 25.12.2025г., около 14:29 часа за проверка от Т.

Г. М. и С. П. Б. - като служители на ОПП-СДВР, изпълняващи своята държавна служба (били са на работа). По време на проверката, служителите М. и Б., след справка (в таблета им и чрез ОДЧ), установили, че МПС, 2 управлявано от жалбоподателя Т., е било със служебно прекратена на 09.12.2025г. регистрация по смисъла чл.143, ал.10 от ЗДвП (т.е. посочената дата е отпреди и към инкриминираният ден 25.12.2025г.). Друга информация в таблета на служителите Минковски и Босовски не е била съобщена или установена чрез дежурен офицер - относно например бил ли е уведомен жалбоподателят Т. за датата на служебното дерегистриране на автомобила му от структурите на СДВР-ОПП.

С писмено постановление прокурор от СРП на 25.02.2026г. е отказал образуването на досъдебно производство срещу жалбоподателя Т. за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, доколкото деянието му е било изначално несъществуващо и несъставомерно (липсвал е и умисъл за него дори), и поради липсата на надлежни доказателства за уведомяването му от органите на СДВР-ОПП, че автомобилът е имал към 25.12.2025г. служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. (Същата е била прекратена на 09.12.2025г. - служебно от СДВР-ОПП.).

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от събраните по делото писмени доказателства. Съдът съобразява, че не се е налагало провеждането на разпити по делото, тъй като фактите изцяло се изясняват от събраните писмени доказателства. Фактите са ясни и непротиворечиви. Разпита на свидетелите по делото не би допринесъл по никакъв начин за опровергаването на фактите, установяващи се в писмени доказателства, имащи безспорна удостоверителна стойност. Съдът приема, че съставеният АУАН не се ползва с презюмптивна доказателствена сила. В тази насока, съдът позовавайки се на приложените по делото писмени доказателства, приема, че жалбоподателят Т., като ползвател, дори без да е бил собственик, на инкриминираното МПС не е бил надлежно уведомен преди и към 25.11.2025г., че автомобилът е бил служебно дерегистриран от СДВРОПП на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съдът кредитира изцяло, като корелиращи на изложената фактическа обстановка и на останалия доказателствен материал, събраните в производството писмени доказателства. Фактите по делото са изведени хронологично от писмените доказателства. Предвид липсата на противоречия в доказателствените данни, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrariо ” . Липсват писмени доказателства, които да обосновават субективната страна на конкретното нарушение.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят Д. К. Т. да е извършил вмененото му в юридическа 3 отговорност административно нарушение по състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП вр. чл.143, ал.10 вр. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. От друга страна, липсва инкриминирано деяние, което да е било реализирано от него. Т.е. жалбоподателят Т., който дори не е бил собственик на МПС, не се е намирал в никакво нарушение на изискванията на ЗДвП.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.

Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя Т. административно нарушение. Липсва деяние от обективна страна.

Жалбоподателят Т. не е знаел, че е водач на автомобил със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП. Отговорността му по ЗАНН не може да бъде и не е обективна или безвиновна, или дори презюмптивна, в каквато насока излага доводите си процесуалният представител на административно-наказващия орган (в писмената му защита). Тя е лична и следва да бъде установен умисъл на дееца - т.е. всякога, което по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС се приравнява на наказателно обвинение срещу физическо лице.

На съдебния състав не е известно правното положение дали едно физическо лице може да понесе административно-наказателната отговорност обективно (безвиновно) или презюмптивно. НК е нормативен акт с по-висок ранг и съдът тълкува, както и съгласно разпоредбите на ЗАНН, че административно-наказателната отговорност е лична и спрямо физическите лица следва да се установи умисъл (или виновно поведение в предвидените форми). Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на жалбоподателя Т. да осъзнае обществено-опасният характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.

Изискването за уведомяване при прекратяване на регистрация в тази хипотеза следва и от съпоставителното тълкуване на разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП с разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от закона, която предвижда единствено отбелязване в Автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Двете разпоредби включват различни елементи на установяване, което произтича от обстоятелството, че служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 от закона не е скрепено с точно определен срок. Оттук следва, че не може да се очаква от водачите да са могли да предполагат (т. е. не може да се приеме и форма на вина по непредпазливост), че регистрацията е била действително прекратена, както е в случая по чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Изложеното обуславя извод, че реално жалбоподателят Т. не е действал виновно, а от там извършеното от него действие (деяние) не съставлява административно нарушение. В горепосочения смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 1497 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1765/2021 г. на XVI състав на Административен съд- Бургас, Решение № 4

1461 от 30.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас, Решение № 1192 от 24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас и други.

Административното нарушение се явява и недоказано, с оглед тежестта на доказване, лежаща върху административно-наказващият орган. Липсват писмени доказателства, доказващи субективната страна на деянието. Съдът намира, че административно-наказващият орган не доказва не само обективната страна на твърдяното нарушение, но и субективната страна. Не са приложени писмени доказателства дали самият жалбоподател Т. е бил уведомен от СДВР-ОПП, че регистрацията на МПС е била служебно прекратена (само по този начин деецът би могъл да бъде поставен във виновно положение). Ако е бил уведомен за това обстоятелство от административнонаказващия орган с доказателства и въпреки това, жалбоподателят Т. е управлявал МПС при ясно съзнание за служебно прекратена регистрация на МПС, тогава би имало основание съдът да изследва доказаността на субективната страна на нарушението. Но за да се пристъпи към това, следва административно-наказващият орган да е доказал предикатно обективната страна. В случая това липсва.

Административно-наказващият орган и актосъставителя е следвало законосъобразно да приложат своите правомощия по ЗАНН и ЗДвП (а не по указание или разпореждане на прокурора - тази негова констатация в постановлението му за отказ да се образува досъдебно производство не ги обвързва, доколкото прокурорът няма правомощия по ЗАНН) в съответствие с принципите на правовата и демократична Държава, които този съдебен състав на съда прокламира и споделя безусловно. Собственикът на моторно превозно средство, който е бил жалбоподателят Т., обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство, което е било ползвано от него. Жалбоподателят Т. няма достъп до информационната система на СДВР-ОПП и не е знаел какви обстоятелства са били отбелязани за чуждото (за същия) МПС и спрямо него като водач по ЗДвП. Административно-наказващият орган е недопустимо да се позовава според съда на довода, че в ЗДвП не е било изрично предписано към него задължение за уведомяване на собственика на МПС, че регистрацията на автомобила се явявала да е служебно прекратена по чл.143, ал.10 или ал.15 от ЗДвП. Напротив, тежестта да докаже обвинението лежи всякога върху административно-наказващия орган по силата на предписанията на НПК и ЗАНН вр. чл.6 от КЗПЧОС (съдържащи нормативни изисквания към въззиваемата страна), а оттук следва, че административно-наказващият орган носи и отговорността да обоснове и докаже административно-наказателното обвинение по безспорен и категоричен начин (а не само да го повдигне).