Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260667 от 26.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 19090/2019
Вид
Решение № 260667
Подписан
26.02.2021
В сила
08.04.2021
Състав
ЕВГЕНИЯ ДИМИТРОВА МЕЧЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..................../26.02.2021 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ

МЕЧЕВА при участието на секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19090 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. Н.И., срещу З. „Б.И.” АД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата 394.59 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, в това число 35.50 лв. – закупени на 21.12.2018 г. лекарствени средства, необходими за лечение, 40 лв. – разходи за извършен на 21.12.2018 г. медицински преглед, 40 лв. – разходи за извършен на 21.08.2019 г. медицински преглед, 62.73 лв. – закупени на 21.08.2019 г. лекарствени средства – агапурин и нивалин, 25 лв. – разходи за извършено на 27.08.2019 г. изследване – рентгенова снимка, 126.36 лв. – закупени на 16.09.2019 г. лекарствени средства – дароб таблети, синджарди таблети, туинста-таблети, холиб-таблети, 30 лв. – разходи за извършени на 27.08.2019 г. лабораторни изследвания и 35 лв. – разходи за извършено на 21.08.2019 г. ЕМГ изследване, които разходи са извършени в резултат на настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП, на Автомагистрала „Черно море“, в посока гр. Бургас, на 5 км, причинено по вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав-4“, с рег. № В ВТ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица № BG/02/118001455049, валидна към датата на настъпване на инцидента – 18.12.2018 г.; сумата 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху всяка от сумите /върху всяка от главниците/, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 640 лв., представляваща обезщетение за забава върху претенцията за неимуществени вреди в размер на 12000 за периода 13.05.2019 г. – 20.11.2019 г.

В исковата си молба и в уточняващите молби към нея ищецът М.Г.М. излага, че на 18.12.2018 г. около 16:50 часа на Автомагистрала „Черно море“, в посока гр.

Бургас, на 5 км, е настъпило ПТП между него като водач на товарен автомобил „Форд Куриер“, с рег. № В и А.Ю.Г., водач на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В

6769 ВТ. Твърди, че инцидентът е настъпил по вина на водача А.Г., която е управлявала автомобила с несъобразена с пътните условия и характера на пътя /заснежен път/ скорост, при което същата загубила контрол над управлявания от нея автомобил, навлязла в насрещната лента и се блъснала челно в управлявания от него товарен автомобил. Поддържа, че вследствие на ПТП му били причинени леки телесни повреди, изразяващи се в порезни рани в централната челнотеменна област, травматичен оток на долната повърхност на брадата и шията в горна половина, контузия на гръдния кош, травматичен оток в областта на дясната длан, навяхване на дясната глезенна става, травматичен оток и контузия на дясна подбедрица, ожулвания в областта на дясното коляно и дясната подбедрица, които обусловили затруднения в ежедневието му и довели до болки и страдания, ограничаващи нормалния му ритъм на живот. Посочва, че след инцидента бил подаден сигнал на тел. 112.

Пристигнала линейка на „Бърза помощ“. Бил прегледан на място и след това отведен в шокова зала на „Спешен център“ при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където му били направени необходимите прегледи и били установени получените телесни повреди. Твърди, че тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото на 18.12.2018 г. ПТП. Излага, че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, валидна към датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа, че в резултат на инцидента е извършил множество разходи за прегледи и лекарства.

Посочва, че случаят неблагоприятно променил живота му. В продължителен период от време бил обездвижен. Наложило му се да бъде с придружител, който да му помага в обслужването. Непрекъснато изпитвал страх, когато се возел в лек автомобил.

Престанал да шофира. В момента изпитва силни болки в гърба, трудно движи дясната си ръка и почти не я усеща. Поддържа, че вследствие на преживения стрес заболял от диабет. Посочва, че на 13.05.2019 г. е предявил пред застрахователя уведомление за заплащане на обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. С писмо от 15.07.2019 г. бил уведомен, че от страна на ответника е определено застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв., което счита за занижено и необосновано. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника З.

„Б.И.” АД, ***. Поддържа становище за недопустимост на предявените искове, доколкото не е предявена претенция от страна на ищеца по реда на чл. 380 КЗ. По същество оспорва исковите претенции по основание и по размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, съответно, че вина за същото има водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“. Оспорва законосъобразността и верността на представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.12.2018 г. Поддържа, че предвид обстоятелството, че пътят е бил заснежен, отговорност за настъпилия инцидент следва да носи Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да осигури условия за безаварийно движение на превозните средства по Автомагистрала „Черно море“.

Оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди. Счита същият за прекомерен и неотговарящ на действително претърпените от страна на ищеца вреди. Посочва, че настъпилите травматични увреждания отзвучават за период от около 3 седмици. Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между заболяването диабет, което заявява, че има пострадалият, и реализираното ПТП. Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва поради неоснователност на главните претенции. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено. В условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, съответно да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото същият е завишен и не отговаря на принципа за справедливост. Претендира разноски.

Постъпило е становище от третото лице помагач Агенция „Пътна инфраструктура“, в което оспорва предявените искове. Категорично оспорва твърдението Агенция „Пътна инфраструктура“ да не е изпълнило задължението си по поддържане, а именно - снегопочистване на път А5

„Черно море“ и по-конкретно в участъка около 5 км посока гр. Бургас. Поддържа, че към момента на настъпилото ПТП по отношение на поддържането на пътния участък АПИ е имала сключен Договор за обществена поръчка. Оспорва твърдението в отговора на исковата молба, че АПИ има касателство към настъпване на инцидента. Смята, че процесното ПТП е настъпило изключително по вина на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“, с рег. № В 6769 ВТ – А.Ю.Г..

В проведеното на

04.02.2021 г. открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н.И., която заявява, че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответната страна се представлява от адв. Г.С., която поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност моли размерът им да бъде намален.

Третото лице помагач се представлява от юрк. Л. Ч., която поддържа идентично становище като това на ответника.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

По предварителните въпроси относно направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото в случая ищецът не е предявил надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на изискванията на чл. 380 ГПК, поради което към датата на подаване на исковата молба не е започвал да тече 3-месечния рекламационен срок по 496, ал. 1 КЗ, съдът вече се е произнесъл с определението за насрочване на делото от 19.06.2020 г.

Така направеното възражение е прието за неоснователно по следните съображения.

По делото са представени доказателства, че е изпратено уведомление от ищеца до ответника, получено от последния на 14.05.2019 г., видно от отбелязването върху обратната разписка. Представено е и писмо от ответника от 15.07.2019 г., в което се посочва, че след разглеждане на заведената щета Експертен съвет към З.

„Б.И.“ АД е определило застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Ето защо не може да бъде споделено виждането на ответника, че не е налице надлежна извънсъдебна претенция по смисъла на чл. 380 ГПК. Към датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2019 г. е изтекъл предвиденият в чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 ГПК срок, поради което следва да се приеме, че искът е процесуално допустим в хипотезата именно на чл. 498, ал. 3, предложение последно – увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.

По исковете за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал.

1 КЗ:

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че на посочената дата 18.12.2018 г. е настъпило

ПТП по вина на водача на лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В 6769 ВТ, в резултат на което са настъпили твърдените травматични увреждания на неговото здраве, причинили му съответните болки и страдания в претендирания размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че процесното

МПС е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; размера на разходите за прегледи и лекарства, извършени във връзка с уврежданията, получени в резултат на процесното ПТП.

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № В ВТ, е застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, по застрахователна полица № BG/02/118001455049, валидна към датата на настъпване на инцидента – 18.12.2018 г.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 18.12.2018 г., съгласно който на процесната дата е настъпило ПТП с участието на двата автомобила „Тойота Рав-4“, с рег. № В ВТ, управляван от А.Ю.Г. и „Форд Куриер“, с рег. № В СА, управляван от М.Г.М.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е посочено следното: поради несъобразена скорост с пътните условия и характерността на движение /заснежен път/ първият водач е загубил контрол, навлязъл е в насрещната лента и се е блъснал челно с втория участник.

Във връзка с оспорването на ответника относно механизма на процесното ПТП и вината на водача на лек автомобил „Тойота“, модел „Рав 4”, ДК № В ВТ е допусната съдебна автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице А.В. по приетата по делото експертиза, механизмът на настъпване на процесното

ПТП е следният: на 18.12.2018 г., в

16:50 часа, товарен автомобил „Форд Куриер“, с рег. № В СА, с водач М.Г.М., се движи по автомагистрала „Черно море“ в посока от Юг към Север /от гр. Бургас към гр. Варна/, в платното за движение в посока от Север към Юг /от гр. Варна към гр. Бургас/, в крайна дясна лента за движение по посока на движението му. В този момент платното за движение в посока от Юг към Север /от гр. Бургас към гр. Варна/ е затворено за движение поради извършване на ремонт.