Решение № 186 от 21.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20221001000440 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260511/30.03.2022 г. – п.к. 28.03.2022 г., допълнена с въззивна жалба вх. № 260518/31.03.2022 г. – п.к. 29.03.2022 г., подадени от „Цам Балкан Инвест“ ООД, гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, с ЕИК:201083093 чрез адвокат П. Ч. от АКБургас срещу решение № 7/21.02.2022 г., постановено по гр. дело № 571/21.02.2022 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е прието за установено, че А. Р. А., с. ***, общ. ***, ул. „***“ № ***, с ЕГН:********** дължи на П. А. П., с. ***, общ. ***, ул. „***“ 1, с ЕГН:********** сумата от 48 200 лв. въз основа на запис на заповед от 15.03.2013 г., по който длъжник и издател А. Р. А. безусловно се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г., сумата от 48 200 лв. на П. А. П. като записът на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж - 20.12.2017 г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2778/12.11.2018 г., по ч. гр. дело № 2821/2018 г. по описа на Районен съд – Видин; както и А. Р. А. е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на П. А. П. сумата от 964 лв., представляваща разноски в заповедното производство и сумата 1 231 лв. – разноски в съдебното производство.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и мотивирано от погрешно, непълно и превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал, както и задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК. Мотивите на съда били механично пренесени от решение № 13/28.07.2017 г. по търг. дело № 2642/2015 г. на І-во т.о. на ВКС, което било неотносимо към 1 разгледания казус. Поради това моли апелативния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Излага съображения в подкрепа на възраженията си, че съгласно мотивите по т. 17 от тълкувателно решение № 4 по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК и правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, при въведено от него каузално правоотношение с исковата молба, е следвало да докаже наличието на наемно правоотношение въз основа договор за наем от 13.02.2010 г. и допълнително споразумение към него от 15.03.2013 г., предаването на сумата от 48 200 лв., както и дължимостта й към момента на предявяване на иска, което не било сторено с оглед събраните по делото доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца; че съдът изобщо не изследвал направеното от „Цам Балкан Инвест“ ООД с отговора на исковата молба възражение за водене на симулативен процес по смисъла на чл. 3 ГПК, какъвто бил налице, при което действителната цел на ищеца и ответника била прекратяване на дружеството „Цам Балкан Инвест“ ООД и източване на активите му, използвайки обстоятелството, че съпругата на ответника – В. А. все още била счетоводител на дружеството, а А. Р. А. бил вписан като управител до 26.11.2021 г.; че съдът допуснал процесуални нарушения като неправилно разпределил доказателствената тежест между страните с оглед реално и фактически заявените защитни твърдения и респ. твърдяни факти, както и в решението се позовал на правна квалификация, дадена от подпомагащата страна – „относителна симулация“, а не на действителната такава предвид направените твърдения, която следвало да бъде определена от съда – „абсолютна симулация“ (липса на каквото и да било съглашение), а така също и в мотивите на решението съдът е следвало да посочи, че то е постановено при участието на подпомагаща страна; че изводите на съда били направени при неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, същевременно без някои от тях да са взети предвид, без съобразяване относно допустимостта на свидетелските показания със забраната по чл. 164 ГПК; че без обосноваване на изводите от фактическа и правна страна, при което съдът не е направил крайния извод, подкрепен от събраните по делото доказателства, че процесният заем бил абсолютно симулативен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. А. П. чрез адвокат А. Й. от АК – Видин е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение като неоснователна и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 970 лв. на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят „Цам Балкан Инвест“ ООД редовно призован не е изпратил представител. Депозирал е писмено становище вх. № 21067/10.10.2022 г. чрез адвокат И. Б., с което поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания.

От своя страна, въззиваемият П. А. П. чрез адвокат А. Й. поддържа отговора си, с който оспорва въззивната жалба. Моли апелативния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

2

Производството пред Окръжен съд – Видин е образувано по искова молба на П. А. П. срещу А. Р. А., с която се предявени искове, както следва:

Главен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 48 200 лв. въз основа на запис на заповед от 15.03.2013 г., по който длъжник и издател ответникът безусловно се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г., сумата от 48 200 лв. на ищеца като записът на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж - 20.12.2017 г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2778/12.11.2018 г., по ч. гр. дело № 2821/2018 г. по описа на Районен съд – Видин.

Предявени в условията на евентуалност – ако главният иск бъде отхвърлен като неоснователен, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД; чл. 55 ЗЗД, чл.

34 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно:

Ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48 200 лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от 15.03.2013 г., по договор за заем от 13.02.2010 г., изменен с допълнително споразумение (анекс) от 15.03.2013 г., сключени и подписани между ищеца като заемодател и ответника като заемател, и разписка от 13.02.2010 г., за получена сума по договор за заем от 13.02.2010 г., както и законната лихва върху главницата считано от подаването на иска до окончателното и изплащане, който осъдителен иск се предявява на няколко отделни евентуални основания в следната поредност едно спрямо друго, като всяко следващо следва да се счита като евентуално спрямо предходното: на първо място на договорно основание по силата на заемно правоотношение, материализирано в договор за заем от 13.02.2010 г., изменен с допълнително споразумение (Анекс) от 15.03.2013 г., сключени и подписани между ищеца като заемодател и ответника като заемател, и разписка от 13.02.2010 г., за получена сума по договор за заем от 13.02.2010 г.; на второ място на основание института на неоснователно обогатяване - чл. 55 ЗЗД, и на основание института на чл. 34 ЗЗД, и на обогатяване за чужда сметка – чл. 59 ЗЗД.

Ищецът А. Р. А. твърди, че по силата на запис на заповед от 15.03.2013 г. ответникът А. Р. А. безусловно се задължил да му плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г. сумата от 48 200 лв. Записът на заповед бил предявен за плащане на издателя на уговорения падеж - 20.12.2017 г., но въпреки това плащане не било извършено, както и към настоящия момент.

Процесният запис на заповед бил издаден от ответника, за да обезпечи негово задължение за заплащане - връщане на предоставени му на заем парични средства в размер на 48 200 лв., съгласно договор за заем от 13.02.2010 г., изменен с допълнително споразумение (анекс) от 15.03.2013 г., сключени и подписани между ищеца като заемодател и ответника като заемател, по силата на които ответникът поел задължение да заплати (върне) на ищеца заемната парична сума в срок до 20.12.2017 г., като изискуемостта настъпвала с изтичането на крайния срок за изпълнение 20.12.2017 г. Паричното задължение било изискуемо - с настъпил падеж, но до този момент не било платено, като така длъжникът А. Р. А. изпаднал в неизпълнение, съответно в забава за изпълнението на паричното си задължение към ищеца. В договора и анекса към него, страните декларирали и установили безспорно помежду си, че заемателят получил от заемодателя заемната сума в размер на 48 200 лв., в какъвто смисъл била и разписка от 13.02.2010 г.

Първоначално, заемната сума пари следвало да бъде заплатена (върната) на заемодателя до 3

15.03.2013 г., но поради бездействието на длъжника - заемател, страните се договорили да удължат срока на връщане на заемната сума пари до 20.12.2017 г., като за целта сключили и подписали допълнително споразумение (анекс) от 15.03.2013 г., според което, освен удължаването на срока за връщане на заема (срокът бил удължен до 20.12.2017 г., като нов падеж), страните договорили и подписването и издаването на процесния запис на заповед от 15.03.2013 г., от страна на длъжника, за да обезпечи своето задължение за заплащаме - връщане на предоставените му на заем парични средства в размер на 48 200 лв., съгласно договора за заем.

Въпреки настъпването на така установения краен срок за изпълнение - заплащане на дължимата парична сума, а именно 20.12.2017 г., плащане не било извършено. Предвид настъпилата изискуемост на дължимото облигационно парично задължение за заплащане връщане на посочената сума в размер на 48 200 лв., както и предвид това, че процесният запис на заповед бил предявен за плащане на издателя на уговорения падеж - 20.12.2017 г., както и предвид неизпълнението на длъжника, на основание чл. 417 ГПК, на 12.11.2018 г., в деловодството на Районен съд – Видин, П. А. П. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Със заявлението било поискано длъжникът А. Р. А. да бъде задължен да заплати на П. А. П., следните суми: - главница в размер на 48 200 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед от 15.03.2013 г., както; - законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението; - 964 лева - държавна такса в размер на 2 % от търсената сума за образуване на заповедното производство. Въз основа на така подаденото заявление било образувано ч. гр. дело № 2821/2018 г. по описа на Районен съд – Видин, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2778/12.11.2018 г. в полза на заявителя срещу длъжника за така претендираните суми.

Срещу заповедта за изпълнение, на основание чл. 414 ГПК вр. чл. 134 ЗЗД и във връзка с определение № 74/22.03.2019 г., постановено по в. ч. гр. дело № 113/2019 г. по описа на Окръжен съд – Видин, от „Цам Балкан Инвест“ ООД чрез адвокат П. Ж. Ч. от АК-Бургас и като кредитор на длъжника А. Р. А. било подадено възражение по чл. 414 ГПК.