Определение № 1996 от 17.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 17.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20268002101002 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място], общ. Горна Оряховица, действащ чрез процесуалния си представител адвокат М. О. Н.-К. от ВТАК, срещу въззивно решение № 587 от 09.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 960/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 1008 от 19.08.2025 г., постановено по гражданско дело № 1262/2025 г. на РС – Горна Оряховица.

С обжалваното пред въззивния съд първоинстанционно решение състав на РС – Горна Оряховица е признал уволнението на С. С. К. от [населено място], извършено със заповед № 93/11.03.2025 година, издадена от директора на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място] към [община], с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, за незаконно и го е отменил; възстановил е С. С. К. на заеманата преди уволнението длъжност „Педагог“ при Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място]; осъдил е Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - [населено място], общ. Горна Оряховица, да заплати на С. С. К. сумата от 12 448.80 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. чл. 225, ал.

1 КТ, за времето от 13.03.2025 год. до 13.09.2025 година, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата 1 молба /13.05.2025 г./ до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, постановено без задълбочен анализ на всички доказателства по делото и без мотиви относно възприетите правни изводи, както и поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По изложени съображения се моли за неговата отмяна и за отхвърляне на исковите претенции.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, като основание за допускане на съдебното решение на касационно обжалване, сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли решаващият съд при преценка за реалност на съкращаването по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да изследва нормативното основание за въвеждане на нова длъжност и нейното функционално съдържание в контекста на естеството на работата, или може да приеме фиктивност само въз основа на формално сходство между длъжностни характеристики на закрит и новооткрит щат?

Позовава се на практиката на ВКС, обективирана в решение № 50069/30.03.2023 г. по гр. д. № 3244/2022 г., IV г. о., на ВКС; решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г., IV г.о. на ВКС; решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., III г.о. на ВКС; решение № 7 от 01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2000 г., IV г.о. на ВКС; решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д.№ 5826/2014 г., IV г.о. на ВКС.

2. При надлежно взето решение от работодателя за закриване на единствената бройка на съответната щатна длъжност, в случай, че последният предложи на работника да заеме новооткритата длъжност, а работникът откаже, законосъобразно ли е приложението на нормата на чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ от КТ спрямо този работник, ако са налице другите обективни предпоставки за това?

Според касатора въпросът покрива селективния критерий, инкорпориран в нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като допускането до касация е необходимо с оглед точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото.

3. Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила в случай, че съдът се е произнесъл по въпрос от компетентността на работодателя по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол?

По този въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Представлява ли трансформацията на длъжност, наложена от задължителни нормативни изисквания, форма на реално съкращаване на щата, когато старата длъжност е закрита като несъответстваща на действащата нормативна уредба, независимо, че част от трудовите функции се запазват?

Позовава се на Тълкувателно решение № 5/2019г. на ОСГК на ВКС.

5. Допустимо ли е съдът да приеме идентичност на длъжностите „педагог” и „социален педагог”, без да отчете, че законодателят чрез Списъка на длъжностите в националната класификация на професиите и длъжностите и Наредба 15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на 2 учителите, директорите и другите педагогически специалисти ги третира като различни професии, с различни професионални квалификации с различен нормативен профил?

По този въпрос се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

6. Длъжен ли е съдът при спор по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ да назначи експертиза за преценка на идентичността на трудовите задължения съгласно длъжностни характеристики, или може сам да направи тази преценка?

7. Налице ли е идентичност между закрита и новооткрита длъжност, доколкото изводът е от значение за преценката налице ли е фиктивно или реално съкращаване на щата в светлината на сходство на част от трудовите функции между стара и нова длъжност и добавяне на други трудови функции?

Извън изложеното, касаторът твърди, че решението е очевидно неправилно.

По така депозираната касационна жалба е постъпил отговор от страна на ищцата С. С. К., действаща чрез процесуалния си представител адвокат Х. М.

Ч., със становище за нейната неоснователност.

При преценка на допустимостта на касационната жалба, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело, което е достъпно за касационен контрол с оглед предмета на делото - чл. 280, ал. 3, т.

3, предложение последно ГПК. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с което са изпълнени формалните изисквания на закона.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение съобрази следното:

За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: Районен съд - Горна Оряховица е сезиран с иск от С. С. К. с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 за възстановяване на работа, иск по чл. 344, ал. 1,т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение като основава претенциите си на твърденията, че към издаване на заповедта за уволнение не е било налице реално съкращаване на щата, а само фиктивно такова, с цел отстраняване именно на ищцата от работа, че в заповедта не е посочено текстово, а само като законова норма основанието „поради съкращаване на щата“, не е бил извършен подбор, а ако е извършен е незаконосъобразен, законодателят е действал недобросъвестно - в нарушение на чл. 8, ал. 2 от КТ при закриване на щата и разкриване на нов, като за новата длъжност е предложил на ищцата трудов договор с клауза за изпитване, а всъщност не се касае за промяна в задълженията по едната и другата длъжност „педагог“ и „социален педагог“.

Въззивният съд е отбелязал, че е установено по делото, че страните са били в 3 трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „педагог“ в дом за лица с умствена изостаналост“, [населено място], общ. Горна Оряховица, което е било прекратено едностранно от ответника със заповед № 93/11.03.2025 г. с посочено основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. второ КТ като със същата дата първо е изготвено предизвестие № 50/11.03.2025 г., в което е посочено, че се касае за съкращаване на щат; описана е законовата рамка, която според работодателя налага съкращението, а именно изисквания към доставчика на социални услуги да осигури определени категории служители, което наложило закриване на длъжността „педагог“; няма спор за редовното връчване на предизвестието и заповедта - на 13.03.2025 г., едновременно с подпис на адресата и с оформен отказ; не се спори и за издадените заповеди за съкращаване на длъжността „педагог“ и разкривана на нова длъжност „социален педагог“.

Съдът е констатирал, че с обяснителна записка е направено предложение на директора на дома до кмета на общината за трансформиране на длъжността „педагог“ в „социален педагог“, който следва да е специалист, профилиран в областта на социалните дейности, с посочване, че има такова лице в дома; че на 10.03.2025 г. на ищцата е връчено предложение във връзка с трансформиране на длъжността да заяви съгласие за заемане на новата длъжност без информация за параметрите на бъдещия договор; работодателят не е посочил какъв трудов договор е предложен на ищцата и дали изобщо й е предлаган такъв, а свидетелските показания са в насока, че устно й е казано, че ако подпише съгласие, се касае за трудов договор със срок за изпитване; в щатното разписание от 07.03.2025 г. не се установява различно изискване за заемане на длъжността „социален педагог“ от това за заемане на длъжността „педагог“, вкл. образованието да е свързано със сферата на социалните дейности.

Основният спор между страните, според въззивния съд, не е по фактите, а относно идентичността на двете длъжности - закритата и новоразкритата и съответно относно извода дали се касае за фиктивно съкращаване на щата и злоупотреба с права от страна на работодателя при непроменените образователни изисквания за заемането им.

По този спорен въпрос въззивният съд е посочил крайния си извод, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, е основателен като е изложил съответни съображенията за това. Посочил е, че за да бъде прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, съкращаването на щата следва да е реално - т.е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й.

Според въззивния съд в случая по делото работодателят не е доказал реалното съкращаване на щата с представените щатни разписания и длъжности характеристики; не са променени по щатно разписание изискванията за заемане на длъжността, въпреки твърденията на ответника, че причината за 4 промяната в щатно разписание е необходимостта от специални знания на служителя; по отношение на възложените трудови функции също не се установяват различия, обосноваващи извод за две различни длъжности.

Съдът е посочил, че на служителя на длъжност „педагог“ се възлага социалновъзпитателна работа с потребителите, изготвяне на индивидуални образователни програми, планове за работа и подкрепа, провеждане на занятия с тях, организиране на социална и културна дейност, работа в екип със социалния работник, а за длъжността „социален педагог“ задължения са: осигурява образователна, социална и поведенческа подкрепа на потребителите, подпомага тяхното личностно развитие и социална интеграция, извършва оценка на индивидуалните потребности на потребителите изготвяне, изпълнение и проследяване на индивидуалните планове за подкрепа, провежда образователни и терапевтични дейности, работи в екип със социалния работник и другия персонал. Изводът на въззивния съд е, че не се касае за различни трудови функции, а за изписването им с различни изрази и акцентиране на сътрудничеството, не само със социалния работник, а и с другите служители, както и на личностното развитие при работата с потребителите.

Съдът е посочил, че когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрити длъжности, е налице фиктивно съкращаване на щата, а уволнението на посоченото основание е незаконно само на това основание; премахната е длъжността като щатна бройка, трудовата функция не е престанала да съществува, тя е дефинирана по друг начин, което не е обосновава съкращаване на щата; преценката дали е налице реално /а не фиктивно/ съкращение на щата е винаги конкретна във всеки отделен случай, но във всички случаи тя се предпоставя от съпоставянето между трудовите функции на процесната длъжност съкратената и новоразкритата длъжности; реално съкращаване на щата би било налице и при трансформация, когато съществуващата щатна длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или част от задълженията от дотогавашната щатна длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане, поради което е налице нова трудова функция и нова длъжност.