Присъда № 25 от 24.04.2024, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 25 от 24.04.2024 г. по НОХД № 1645/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград, с който М. Я. Св., роден на , с ЕГН ********** е обвинен в това, че че след като е бил осъден със съдебно решение №193/01.09.2021 г., постановено по гражданско дело №1638/2021 г. по описа на Районен съд-Благоевград, влязло в законна сила на 01.09.2021 г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете Кр. М. Св., роден на г., съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева за периода от месец януари 2022 г. до месец август 2023 г., общо в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева престъпление по чл.183, ал. 1 НК.

Съдебното производство е протекло по реда на чл.269, ал.3, т.2 от НПК, като след щателно издирване подсъдимия не е установен. В хода на производството същия е представляван от служебно назначен защитник.

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград поддържа обвинението. Излага съображения за доказаност на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен като наказанието да бъде определено при условията на чл.54 от НК и му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около минимума, което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК, излага доводи по отношение индивидуализация на наказанието .

По делото няма конституиран частен обвинител.

Служебно назначения защитник в хода на съдебните прения не оспорва фактическата обстановка, приета от обвинението, моли за по-ниско наказание с оглед обществената опасност на деянието и дееца.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, приема за установено следното:

Подсъдимият М. Я. Св. е роден на , с ЕГН **********. От приложено по делото свидетелство за съдимост се установява че същият не е осъждан.

На 17.08.2015г. Св. е сключил граждански брак със свидетеля Анд . От съвместното съжителство между подсъдимият и Анд. им се родило едно дете, Кр. Св. Същите живели известно време в Р. Г., където развили собствен бизнес, но поради здравословното състояние на детето им се наложило св.Андр. заедно с Кр. Св. да се прибере в България. След прибирането на Андр. в България постепенно отношенията между двамата се влошили и през 2021г. било образувано гр.д.№1638/2021г. в Районен съд гр.Благоевград, по което било постановено Решение №193/01.09.2021г., влязло в законна сила на 1

01.09.2021г., по силата, на което гражданския брак между подсъдимият и св.Андр. бил прекратен по взаимно съгласие, а родителските права по отношение на детето били предоставени на майката /св. Андр./ . По силата на посоченото решение Св. бил осъден да заплаща на детето си, чрез неговата майка - св. Андр. месечна издръжка в размер на 500 лв.

След прекратяване на брака подсъдимият заплатил 4 месечни вноски за издръжка на сина си, след което спрял да заплаща такава и да се интересува от детето, поради което св.Андр. подала жалба в Районна прокуратура гр.Благоевград, по повод, на която било образувано настоящото производство.

От показанията на св. Андр., дадени в хода на съдебното следствие се установява, че подсъдимия не се интересува от детето си, не поддържа никакъв контакт с него, като след раздялата им е заплатил само четири вноски. Същата посочва, че поради здравословното състояние на сина им тя е търсила контакт с подсъдимия, но той не проявявал пълна незаинтересованост. От показанията и се установяват още обстоятелства свързани с взаимоотношенията им по време на брака, както и причината за раздялата им.

В хода на досъдебното производство са събрани доказателства за материалното и имотно състояние на подсъдимия, като в тази връзка са постъпили справка от ТД НАП за актуално състояние на трудови договори на Св.; справка от Агенция по заетостта; справка от НОИ; От справка от ТД на НАП се установява, че същия няма регистрирани трудови договори. От справка от Агенция по заетостта се установява, че същия понастоящем няма регистрации в агенцията.От писмо от НОИ се установява, че на същия не са изплащани обезщетения за безработица. От представена справка от СИС при РС Благоевград се установява, че срещу същия е образувано изпълнително дело от св.Андр., по което няма постъпили плащания, както и че е наложен запор върху собствения му автомобил.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от казаното от св.Андр., чийто показания съдът кредитира, като при техния анализ не отчете непоследователност, непълнота или противоречие.

Прецизната им проверка не сочи на предубеденост или съзнателно изопачаване на фактите, а навежда идея за добро познаване на отношенията между двамата и изяснява поведението на подсъдимия след осъждането му да заплаща издръжка. Приетата фактическа обстановка се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства; ж а л б а , решение на Районен съд Благоевград по гр.д. № 1638/2021г. по описа на съда , писмо от ТД на НАП, писмо на Агенция по заетостта, писмо от НОИ, справка извлечение от банкови сметки. Събраните доказателства са многобройни, обективни, взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като 2 съобрази ангажирания доказателствен материал в неговата цялост, съдът намира, че се установява по безспорен начин извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград престъпление по чл.

183, ал. 1 от НК и авторството на подсъдимия.

От обективна страна подсъдимият е субект на престъплението за което му е повдигнато обвинение, тъй като е лице осъдено, по силата на съдебно решение №193/01.09.2021 г., постановено по гражданско дело №1638 по описа за 2021 г. на Районен съд- Благоевград, влязло в сила на 01.09.2021 г, да заплаща издръжка на детето си Кр. Св. Въпреки това си задължение в инкриминирания период не е заплащал такава. В хода на съдебното производство и посредством събраните доказателства се установи извършването на престъплението, описано в обвинителния акт и участието на подсъдимия в него, като извършител, а именно, че след като е бил осъден със съдебно решение №193/01.09.2021 г., постановено по гражданско дело №1638/2021 г. по описа на Районен съд-Благоевград, влязло в законна сила на 01.09.2021 г. да издържа свой низходящ - малолетното си дете Кр. М. Св., роден на г., съзнателно не е изпълнил задължението си за заплащане на месечна издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /двадесет/ месечни вноски, всяка в размер на 500 /петстотин/ лева за периода от месец януари 2022 г. до месец август 2023 г., общо в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Съгласно чл. 82, ал.1/отм./, сега чл. 143, ал.2 от СК , родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал.2 от СК). Това означава, че за процесния период, подсъдимия не е бил освободен от задълженията да заплаща присъдената издръжка на своето дете, дори да не е имал никакви доходи.

За осъществяване състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е необходимо да са налице кумулативно три общи предпоставки: първо подсъдимият да е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща издръжка на свой съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра , второ – че той не е изпълнил това задължение в размер на две или повече месечни вноски и трето – че неизпълнение на задължението е станало съзнателно. Т.е. престъплението се осъществява чрез бездействие, като законодателят е въздигнал това деяние в престъпление, поради особеният и специфичен характер на тези отношения и вниманието, което следва да е отделено на малолетните и непълнолетни деца, за да не са лишени те от необходимите за издръжката им средства след развода на родителите им. Не се предпоставя изпълнението на състава на престъплението от други фактори, като наличие на имущество у подсъдимия, възможност за завеждане на изпълнително производство, наличие или неналичие на желание за плащане или други подобни. Нормата на този текст не предпоставя и извършването на каквито и 3 да било действия или вменяването на задължение за извършване на такива от страна на детето или на родителя, упражняващ родителските права, за да може едва след тяхното осъществяване да се търси наказателна отговорност от неплатилият родител.

С бездействието си по отношение на вмененото му с влязло в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на низходящия си, дължима за горепосочения период, след като е бил осъден да го издържа, подсъдимия е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.

183, ал.1 от НК. по отношение на детето.

В случая макар, че по делото са събрани доказателства че са извършвани частични плащания, съдът намира, че в инкриминирания период подсъдимия не е заплатил нито една вноска.Изводите си в тази насока съдът извежда от това, че по делото има данни, установими чрез показанията на св.Андр. и платежни документи, че същия е заплатил четири вноски. Посочените суми обаче не са достатъчни, за да покрият периода посочен в обвинителния акт.

Според съда платените суми не са достатъчни, за да покрият дължимите издръжки за инкриминирания период, доколкото преди него не са изплатени всички дължими суми за издръжка. Обстоятелство, че има плащане на суми към периода посочен в обвинителния акт, не обосновават извода, че е налице плащане на част от процесните суми. В случая са налице задължения с периодично изпълнение, при които съобразно правилото на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и практиката на ВКС се погасява най-старото задължение. При това положение платените от подсъдимия суми са погасили най-старите задължения и не са достатъчни, за да покрият дължимите суми, посочени в обвинителния акт, респ. част от тях. Ето защо съдът намира, че в инкриминирания период подсъдимия е проявил пълно бездействие, като не е заплатил нито една вноска, която установява осъществяване на деянието от обективна страна.

От субективна страна деянието е извършено в условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на същото, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, същия е бил запознат със задължението си след като е осъден от гражданския съд, липсват обективни пречки за изпълнение на това задължение. Същия е работоспособен - пълнолетен гражданин , в трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи в размер на поне около минималната работна заплата за страната. Липсват доказателства за здравословно състояние, водещо до липса на работоспособност, което да е довело до обективна невъзможност за осигуряване на доходи и изпълнение на задълженията към детето си. Още повече съдът отчете и обстоятелството, че няма данни същия към онзи момент да се е регистрирал в Бюрото по труда, т. е. да е положил някакви усилия, за да не е в положение да не може да издържа детето си макар и да прави опити. Нещо повече според показанията на св. Андр. същия е продал имуществото им в Р.Гърция, както и понастоящем се намира в Холандия, което сочи на наличие на финансови възможности, но въпреки 4 това не е заплащал дължимата издръжка, което сочи на съзнателно неизпълнение на вмененото му задължение. Плащането на присъдената издръжка е безусловно. С посоченото по-горе съдебното решение, подсъдимият е осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 500 лв., платима чрез свидетеля Андр. По делото не са налице данни за инкриминирания период, до настоящия момент да е настъпило трайно изменение на обстоятелствата, отнасящи се до възрастта, здравословното състояние, материалното и семейно положение на лицето, което дължи издръжката. Съдебното решение представлява държавен правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и се задължават страните да съобразяват поведението си с него. Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него да възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда материално-правно положение.