Решение № 2544 от 14.11.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2544 гр. Бургас, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. П. при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. П. Гражданско дело № 20252120102070 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на К. Д. Ц. и Д. Т. П., против ЗД "БУЛ ИНС" АД, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищците сума в общ размер на 800 лева, представляваща частичен иск от пълния размер на претенция в размер на 3896,38 лева, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпени имуществени вреди по собствения им автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, в резултат на претърпяно ПТП на 06.01.2025г., ведно със законна лихва за забава считано от деня на уведомяване на застрахователя – 07.01.2025г. до окончателното им изплащане. Претендират се разноски по делото. Ангажират се доказателства.

Ищците твърдят, че са собственици на МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. На 06.01.2025 г. около 17:00 часа колата била паркирана в с.Д. до туристическо заведение „***“, срещу което е разположен постоянен полицейски пост на гранична полиция. В същото време по главен път Б. – С. с висока се е движило МПС марка „***“, модел „***“, при което водачът загубил контрол и излязъл извън платното за движение, като ударил отзад вляво паркирания автомобил на ищците, при което той бил отместен няколко метра напред и се ударил с предната част в масивна ограда. От удара по автомобила били причинени щети, довели до невъзможност за движение на собствен ход, подробно описани в опис на щета № 3 от 21.01.2025г. Твърди се, че са налице и много други увреждания по МПС, което след ПТП не е в движение и не е отремонтирано.

1

За ПТП бил съставен двустранен протокол между ищеца и водача на ***, което МПС е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. На 07.01.2025г. ищецът П. подал заявление за щета при ответника, като била образувана щета № 2510000449/ 2025 г. Огледът е извършен на 21.01.2025г. и е съставен опис на щета № 3. На 21.02.2025 г. ответното дружество превело на ищците /по банковата сметка на П.а/ сума в размер на 2048,27 лева. За отстраняване на щетите по автомобила, ищците получили оферта на стойност 7992,92 лева. Поради разликата в стойността автомобилът не е ремонтиран. Молят исковете им да се уважат.

В срока по чл.131 ГПК ответникът – застраховател е представил писмен отговор, в който оспорва предявените искове по размер. Признава факта, че е налице застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „*** ***“ с рег. № ***. Изрично заявява, че не оспорва механизма на ПТП. Сочи, че застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 2048.27 лева, която сума напълно покрива разходите за възстановяване на автомобила. Излага подробни съображения в тази насока. Счита, че обезщетението следва да се определи по методиката, приета с Наредбата по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ, като се приспаднат 25% за запазени части.

Предвид недължимостта на главницата, оспорва и акцесорния иск за лихва. Оспорва посочената от ищците начална дата на забавата - 07.01.2025г.

/датата на предявяване на претенцията/, като счита, че следва да се приложат сроковете по чл. 496, ал. 1 КЗ. Моли за отхвърляне на исковете.

С определение от 17.10.2025г. съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на размера на предявените искове от 800 лв. на 3091 лв., частично от 3896,38 лв., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2025 г. до 24.03.2025 г. за сумата от 113,55 лв., ведно със законната лихва от 25.03.2025 г. до окончателно изплащане.

В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалният си представител поддържат исковете.

Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител със писмена молба оспорва исковете.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, като същите съдът намира за допустими.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представена е справка от Гаранционен фонд според която автомобил с рег. № *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие от 01.10.2024 г. до 30.09.2025 г.

Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП, видно от който на 06.01.2025 г. е реализирано ПТП с МПС марка „***“, модел „***“, с рег. № 2

*** и МПС марка „***“, модел „***“с рег. № *** около 17:00 часа на разклона за с.Д., с водачи К. Т. и Д. П., като е посочено, че вина носи първият.

Представено е уведомление за щета по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите подписано от Д. П. от 07.01.2025г. и адресирано до ответното дружество, с искане на застрахователно обезщетение с посочване на участвалите МПС.

Представено е свидетелство за регистрация, видно от което лек автомобил *** *** с рег. № *** е записан със собственик К. Д. Ц. – П.а с дата на регистрацията 03.10.2018 г.

Представен е доклад, опис и калкулация на щета №

2510000449/07.01.2025г. Представено е извлечение от сметка, видно от което ответното дружество е превело сумата от 2048,27 по сметка на К. Д. Ц. – П., като в основанието е посочен номерът на щетата.

Представено е удостоверение за сключен граждански брак, видно от което Д. Т. П. и К. Д. Ц. са сключили граждански брак на 13.08.2002 г.

По делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза от чието заключение се установява, че след проведено пазарно изследване приложено в приложение№1към САТЕ на 19бр обяви за продажба на л.а. марка „***“, модел „***“, тип лимозина, ръчни скорости, двигател 2,0м3, гориво дизел, година на производство и първа регистрация 2007г. при най- висока цена 9300,00лв и най- ниска 1700лв средната пазарна цена на този тип, модел и марка л.а. е 5487,00лв. За изчисляване на действителната стойност на увреденото МПС „*** ***“ с рег. № *** е определена съгласно Методиката към Наредба №49 от 14.10.2014г. е изчислена на 1651,00лв стойност на вложения труд за възстановяване и монтаж, демонтаж на повредените детайли и 3113,01 лв. за резервни части и консумативи. Общо 4764,01 лв . Цената посочена в офертата 6660,77лв без ДДС е реална пазарна цена за възстановяване на автомобила с части от алтернативни производители, с изключение на части, които се предлагат на пазара единствено оригинални.

Автомобила не е бил в заводска гаранция, към дата на ремонта. Средната цена за труд за ремонт е 1083,75 лв. Уврежданията по автомобила представляват „тотална щета“. Стойността на запазените части по средни пазарни цени на увреденото МПС „*** ***“ с рег. № *** след произшествието е 2270 лв.

Съдът кредитира изцяло експертото заключение, което напълно съответства на събрания по делото писмен доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Без увреденото лице да е страна по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен по отношение на автомобила с който са нанесени щетите, законът му признава материално право да получи обезщетението пряко от застрахователя на деликвента, без да е необходимо плащането да се извършва в полза на застрахования.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по 3 правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Преди предявяване на иска е подадена писмена претенция до застрахователя, поради което искът е допустим.

Налице е застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „*** ***“ с рег. № ***, което е управлявано от деликвента, с покритие към датата на произшествието.

Установен е механизма на ПТП, вината на деликвента, както и причината връзка между деянието и вредите.

Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това число вредите, причинени на чуждо имущество.

Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, но при съобразяване на стойността на запазените части и ограниченията за редуциране на размера на обезщетението с императивни материалноправни норми. При частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите към момента на увредата нито действителната стойност на сомото имущество към този момент. При частична увреда се дължи възстановителната стойност, тоест е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж, строителство, ремонт и т. н. При определяне на действителната стойност на имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка.

Овехтяването е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, но следва да се съобразят и императивните материално правни норми на чл. 390 КЗ, на чл. 22, ал. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите Приложение № 1 към чл.

15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006 г., отменена) наричана по-долу за краткост Методиката, която е приложима в случая съгласно изричната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от Наредба 49/16.10.2014 г. за задължителното 4 застраховане по застраховки "ГО" на автомобилистите и злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, наричана по-долу за краткост Наредбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ пълна увреда на имуществото има тогава, стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. Съгласно чл. 22, ал. 2 от Методиката при тотална щета и установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност.

В конкретния случай от приетото по делото заключение по съдебно автотехническата експертиза се установява, че стойността на ремонта на вредите е в размер на 4764,01 лв., а стойността на автомобила към дата на ПТП е 5487,00лв. При така възприето и като се съобрази разпоредбата на чл.

390 КЗ съдът приема, че в случая има пълна увреда на автомобила по смисъла на закона и на чл. 22, ал. 2 от Методиката. Това е така, защото цената на ремонта е 86, 82 % от цената на автомобила към дата на ПТП. В този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – 5487 лв., от която сума следва да се приспадне стойността на запазените части 2270 лв. Дължимата от застрахователя сума се установява в размер на 3217 лв.

За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, т. е. да се препятства неоснователното обогатяване.