Решение № 992 от 03.12.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. гр. Хасково, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20245640102863 по описа за 2024 година

Предявени са от Е. С. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, б**************, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д.М.", БУЛСТАТ **************, представлявано от адвД.М.М., съдебен адрес: гр.София, **************, против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център", ет.2, офис 40-46, представлявано от П.Б.Д., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване недействителността на сключен между страните договор за предоставяне на поръчителство № **************/09.03.2021г. и за връщане на сумата от 216,30 лв. (след допуснато изменение на размера на иска на основание чл.214 ГПК с определение от съдебно заседание, проведено на 03.11.2025г.), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №**************/09.03.2021г., сключен между страните, който иск вече не е частичен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

С определение № 754/28.05.2025г. по делото е конституирано като трето лице помагач по искане на ищеца дружеството „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, „Силвър център", ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М..

Ищецът твърди, че на 09.03.2021 г. е сключил договор за паричен заем № ************** от 09.03.2021г. с ,,Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД по силата, на който получил паричен заем в размер на 400,00 лева, при уговорени седмични, без да е посочен размерът на месечния лихвен 1 процент.

В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант — две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за гарантиране задължението с дружеството.

Твърди също така, че на датата на сключване на договора – 09.03.2021г., между ищецът и ответното дружество ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № ************** („договор за предоставяне на гаранция“) по силата, на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет

Мениджмънт АД задълженията на ищеца по договора за заем. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заnлати на ответното дружество сумата в размер на 250 лева – възнаграждение за поръчителството, разсрочено на вноски заедно с вноските по договора за кредит. Съгласно договора за поръчителство, ищъцт следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънr" АД, което пък от своя страна, сьгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪIЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД единствено било овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя).

Твърди се, че ищецът изцяло е погасил процесния кредит.

Изложено е, че между „Изи Асет Мениджмънт" АД, като заемодател и ищеца, като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лева.

Заемодателят бил небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството имало правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане па влогове или други възстановими средства. Ищецът бил физическо лице, което при сключване на договора действало именно като такова, т. е. страните имали качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлявал такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния закон - ЗПК.

Изхождайки от това, то следвало, че с характеристики на потребителски договор бил и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Файненшъл България" ЕООД. Доколкото последният бил акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството било предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, било обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл.4 и поради тази причина следвало да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „Изи Асет Мениджмънт" АД бил едноличен собственик 2 на капитала на „Файненшъл България" ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят били свързани лица, което било видно от Търговски регистър /ТРРЮЛНЦ/ към Агенция по вписванията.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 1- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до настъпването на тази недействителност. Същата имала характер на изначална недействителност, защото последиците й възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлагала в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следвало да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагали разбирането, че по своето същество тя представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвеждала за потребителя били на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търсел паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лева).

Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано било да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройни, кумулативно поставени изисквания.

Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които било ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът целял да го „насочи" към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя дружество. Това дружество бил именно ответникът, който бил и свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид това, разходът за потребителя по договора за поръчителство с „Файненшъл България" ЕООД бил сигурен и изначално известен за кредитора - от една страна предоставянето на поръчителство било необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга - условията за другите две обезпечения (две физически лица - поръчители и банкова гаранция) били на практика невъзможни за осъществяване от длъжника. Също така договорът за кредит и поръчителство били подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Изложено е по-нататък в исковата молба, че кредиторът не включвал възнаграждението но договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит бил недействителен, ако в същия не бил посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Необходимо било в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай бил посочен ГПР, но от 3 съдържанието на договора, потребителят не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниквало задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото било с характер на сигурен разход и следвало да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставял не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлагало заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му било известно (чрез изначалното му включване в разходите но кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

На следващо място е посочено в исковата молба, че С.ят договор за предоставяне на поръчителство № **************/09.03.2021г. бил изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото по-горе правоотношение, в полза на потребителя не се предоставяла услуга.

Обезпечението било единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото възнаграждение било поето от потребителя. Нещо повече, в случай, че поръчителят „Файненшъл България" ЕООД изпълнел и погасял вземането на длъжника, то имал право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).

Следователно, срещу заплащането па възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не бил получил каквато и да е услуга, просто задължението му от едното дружество щяло да бъде прехвърлено към другото, като и двете дружества били свързани.

Правната уредба на договора за поръчителство се съдържала в разпоредбите на чл. 138 - чл.

148 ЗЗД. Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължавал спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Съгласно Решение № 7 от 28.04.2020 г. по т. д. № 562 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търг. отделение „Поръчителството, на основание чл. 138 ЗЗД се учредява по силата на договор, сключен между кредитора и поръчителя", тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник, а не между поръчителя и главния длъжник, както било в случая.

Освен това, собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България" ЕООД бил заемодателят по договора за заем - „Изи Асет Мениджмънт" АД. Основен предмет на дейност на ответника били гаранционни сделки, каквато била и процесната. Печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределяла в полза на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД. В случая търговецът кредитор обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се дължало от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради изложеното, клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не пораждала права и задължения за страните, като договорът следвало да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което впоследствие щяло да бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт" АД. Договорът за поръчителство нямал за цел реалното обезпечаване на договора за 4 заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД, кредиторът плащал вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което било уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.