Решение № 4863 от 19.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4863 гр. С., 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110119763 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу Е. В. Г., с ЕГН: ********** и В. Й. Г., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца разделно в равни дялове, сумата от общо 2670.02 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 93, находящ се в гр. С., общ. М., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3, от които 1/ главница за топлинна енергия в размер на 2218.99 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 418.24 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г., 2/главница за услугата дялово разпределение в размер на 27.14 лева за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл, и 5.65 лева – обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до 28.11.2022 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 70244/2022 г. на СРС – 22.12.2022 г. до окончателното плащане на сумите или от всеки ответник се претендират по 1109.50 лева главница за топлинна енергия съответно по 209.12 лева обезщетение за забава и по 13.57 лева главница за дялово разпределение съответно по 2.82 лева обезщетение за забава. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган 1

(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване, а от ФДР е извършвана услугата дялово разпределение. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми. Уточнява се, че такова задължение ответниците имали като собственици на процесния имот.

С исковата молба са представени: нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 198, том ІV, рег.

№ 35563, н.д. № 743 от 2008 г. от 06.11.2008 г., Решение № 44/04.03.2003 г. по гр.д. № 3751/2001 г. на СРС, удостоверение за идентичност на адреси, молба за откриване на партида от 10.10.1990 г., протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР, договор между СЕС и ФДР, извлечение от сметка и съобщение към фактури /2 броя/, договор между ищеца и ФДР, копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД от 11.07.2016 г.

В хода на производството по делото е представено и копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.05.1991 г.

Препис от исковата молба е връчен на ответника В. Й. Г. – лично на 08.06.2023 г. и на ответника Е. В. Г. – чрез баща му В. Й. Г. – отново на 08.06.2023 г. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от ответниците не са представени писмени отговори.

В производството по ч.гр.д. № 70244/2022 г. на СРС и двамата ответници са депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК с идентично съдържание, а именно, че процесният имот бил предоставен за ползване на трето лице – С.Н. Г.а /В./, с ЕГН: ********** – бивша съпруга на В. Й. Г. и майка на Е. В. Г. – по силата бракоразводно Решение № 44/04.03.2003 г. по гр.д. № 3751/2001 г. на СРС. Поради това и в имота живеело само посоченото лице, а ответниците не ползвали същия.

С определение № 32160/14.09.2023 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисиз“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 2 броя документи за дялово разпределение и 2 броя протоколи за неосигурен достъп.

В съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответникът В. Й. Г. се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. И.М.. Последният иска претенциите против ответника В.

Г. да бъдат отхвърлени, доколкото същият не е собственик съответно и потребител на топлинна енергия за процесния имот през процесния период.

2

Претендира разноски.

Ответникът Е. В. Г. – редовно призован, не се явява в проведеното открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по делото.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2377/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70244/2022 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжниците.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация С.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.05.1991 г. се установява, че имот с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3, ап. 93 е придобит в собственост от ответника В. Й. Г. чрез покупка.

Видно от Решение № 44/04.03.2003 г. по гр.д. № 3751/2001 г. на СРС ответникът В. Й. Г. е сключил брак на 24.09.1989 г. с лицето С.Н. Г.а /В./. С посоченото решение бракът е прекратен с развод, като процесният имот с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3, ап. 93, представляващ и семейно жилище, е предоставен за ползване на лицето С.Н. Г.а /В./.

На следващо място от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 198, том ІV, рег. № 35563, н.д. № 743 от 2008 г. от 06.11.2008 г. се установява, че на 06.11.2008 г. ответникът В.

Й. Г. е прехвърлил своята собствена ½ идеална част от имот – апартамент № 93, находящ се в гр. С., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3 – на сина си другия ответник Е. В. Г.. Независимо, че прехвърлянето е срещу задължение за гледане и издръжка с посочения нотариален акт НЕ Е учредено вещно право на ползване върху имот в полза на прехвърлителя В. Й. Г..

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. С., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3, ап. 93 е ответникът В. Й. Г.. Последният е подал и заявление за откриване на партида за процесния имот, приложено по делото, но още на 10.10.1990 г.

От договор между СЕС и ФДР от 21.09.2002 г. и протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – 3 осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сървисиз“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.

Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период.

Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

Видно от документите, представени от ФДР, през двата отоплителни сезона, обхванати от процесния период, до имота – апартамент № 93, находящ се в гр. С., ж.к. М. 4, бл. *****, вх. Г, ет. 3 – не е осигурен достъп за отчет. Поради това и сумите, видно от изравнителните сметки, са начислени при условията на неосигурен достъп.

На последно място, видно от приложено на л. 35 от делото извлечение от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в размер 2218.99 лева е формирана от изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., възлизаща на 867.77 лева /отразена към м.

07.2020 г./, три допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 66.53 лева, 120.02 лева и 508.58 лева /отразени към м.

10.2020 г./ и изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., възлизаща на 537.24 лева /отразена към м. юли 2021 г. и четири допълнителни изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 28.26 лева и 3.92 лева /отразени към м. 08.2021 г./ и на 12.92 лева и на 73.75 лева /отразени към м. 09.2021 г./

За двата отоплителни сезона от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е представена справка към обща фактура с начислените прогнозни суми по месеци.

На последно място съгласно справка в НБД „Население“ ответникът Е.

В. Г. е адресно регистриран в процесния имот от 2008 г. От своя страна другият ответник В. Й. Г. има адресна регистрация на друг адрес от 2004 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.

415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения погоре имот, за което е издадена заповед № 2377/20.01.2023 г. по ч.гр.д. № 70244/2022 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен 4 ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.