Решение № 126 от 14.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Перник, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500045 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 28486/04.11.2025 г., подадена от В. Р. В. от ***, с ЕГН:********** чрез адвокат Р. Н. от САК срещу решение № 895/09.10.2025 г. по гр. дело № 2097/2025 г. на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявения иск от жалбоподателя, с който се моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на В. Ц. П. от ***, с ЕГН:**********, че дължи на ищеца сумата от 25 000 лева лева, представляваща задължение по запис на заповед от 11.07.2023 г., ведно със законната лихва от 14.02.2025 г. датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по което е образувано ч. гр. дело № 594/2025 г. на Районен съд – Перник, до окончателното плащане на задължението; както и жалбоподателят е осъден да заплати на В. Ц. П. сумата в размер 1 000 лв. – разноски по делото.

Жалбоподателят счита решението за постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което моли окръжния съд да го отмени и върнете делото на друг състав на Районен съд-Перник за извършване на процесуалните действия по чл. 149, ал. 1 ГПК, а в условията на евентуалност – да отмени обжалваното решение и вместо него постанови ново, с което уважи изцяло предявения иск. Претендира присъждане 1 на разноски.

По нарушение на материалния закон във въззивната жалба се твърди, че съдът правилно приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и поражда валидно менителнично задължение, но въпреки това неправилно отхвърлил иска с аргумент, че ищецът не доказал наличието на шест договора за заем на обща стойност 25 000 лв.

Съдът неправилно възложил доказателствената тежест върху ищеца да установява каузалното правоотношение, въпреки че при иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед като абстрактна сделка, такова доказване не се изисквало (ТР № 4/2013 г.).

Ответникът следвало да докаже твърдяната от него кауза, но представените свидетелски показания не установявали подобни обстоятелства, като единственият свидетел, който споменавал записа на заповед, нямал преки впечатления и бил заинтересован от изхода на делото. Записът на заповед и свидетелските показания доказвали заемните отношения, а дори и да не се приемело наличие на каузално правоотношение, това не било основание за отхвърляне на иска.

По оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила във въззивната жалба се навежда довод, че съдът постановил решението преди изтичане на предоставения срок за представяне на писмени защити, което било равнозначно на постановяване на решение без провеждане на устни състезания и представлявало съществено процесуално нарушение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК В. Ц. П. чрез адвокат Б. В. от АК-*** е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна и претендирано като разноски по делото.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят В. Р. В. редовно призован не се явява и не изпраща представител. Подал е молба от 05.03.2026 г. чрез адвокат Р. Н. от САК, с която поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от насрещната страна. От своя страна, въззиваемият В. Ц. П. чрез адвокат Б. В. оспорва жалбата и поддържа отговора си. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна и претендирано като разноски по делото.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по предявен от В. Р. В.

2 срещу В. Ц. П. установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че на 11.07.2023 г. ответникът, в качеството си на издател на запис на заповед, неотменимо и безусловно се е задължил да му заплати сумата 25 000 лв., като падежът на задължението е уговорен на 15.12.2023 г. Излага, че на самия запис на заповед е отбелязано предявяването му за плащане на 15.12.2023 г., но въпреки това плащане не е последвало.

С оглед на това ищецът иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата 25 000 лв., представляваща вземане по запис на заповед от 11.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото, като е направено искане при присъждане на разноски и в полза на ответника същите да бъдат компенсирани до размера на по-малкото вземане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло иска като недопустим, недоказан и неоснователен.

На първо място ответникът релевира възражение за нередовност на исковата молба.

Поддържа, че изложените в нея фактически твърдения не са достатъчно ясни и конкретни относно основанието на претенцията, доколкото в заповедта за изпълнение е използвано обозначението „заемодател“, докато в исковата молба ищецът се сочи като „поемател“ по запис на заповед. Според ответника това поражда неяснота дали ищецът поддържа вземане по абстрактна менителнична сделка или се позовава на каузално правоотношение между страните, евентуално договор за заем или друго облигационно отношение, обезпечено със записа на заповед. В тази връзка се иска оставяне на исковата молба без движение с указания към ищеца да уточни качеството, в което претендира сумата, съществуването или липсата на каузално правоотношение, както и при твърдение за реално предаване на сумата – кога, по какъв начин и на какво основание е станало това.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме исковата молба за редовна, ответникът развива подробна защита по същество, като твърди наличие на каузални правоотношения между страните, по повод на които е бил подписан процесният запис на заповед.

В тази насока ответникът излага, че отношенията между страните са започнали през 2023 г. по повод извършване на строително-монтажни работи в къща на ищеца, находяща се в ***, общ. ***. Твърди се, че между страните са били сключени общо осем неформални договора за различни СМР, хронологично свързани помежду си.

Според изложеното първоначално страните уговорили ответникът да извърши ремонт на три бани, плочки в коридор на партер и в три стаи срещу възнаграждение 12 000 лв. само за труд, от които авансово били платени 5000 лв., удостоверени с разписка от 11.06.2023 г., а остатъкът 7000 лв. останал неплатен.

3

След това страните постигнали нова уговорка ответникът да извърши ремонт на фасадата на къщата, включително поставяне на изолация, минерална мазилка, вътрешна шпакловка на всички помещения и боядисване, като била договорена сума 25 000 лв. като предварително плащане, определено от ответника като базова сума/капаро за труда, а окончателната цена следвало да се формира след приключване на работата съобразно реално извършените квадратури и линейни метри. Твърди се, че на 30.06.2023 г. ищецът предал на ответника 9200 лв. в брой, а на 11.07.2023 г. – още 15 800 лв., като именно при тази втора среща в офиса на ищеца ответникът подписал документите, които впоследствие се оказали процесният запис на заповед. Поддържа се, че подписването е станало като гаранция за изпълнение на поетите СМР по този втори неформален договор, а не като самостоятелно и безкаузално задължение за връщане на парична сума.

Освен това ответникът твърди, че в хода на работата са били възложени и допълнителни дейности, предмет на други устни договорки, а именно: ремонт на капандура и подмяна на счупени керемиди срещу 500 лв.; монтаж на ламперия и сачак срещу 1800 лв., или общо 2300 лв. по трети неформален договор; монтаж, преместване и демонтаж на скеле срещу 800 лв. по четвърти неформален договор; лепене на гнайс и подпрозоречни камъни срещу 7050 лв., от които 2100 лв. били платени авансово по „Изипей“, а остатъкът 4950 лв. останал дължим – пети договор; ремонт на стълбище срещу 5000 лв., платени авансово по „Изипей“ – шести договор; лепене на плочки на втори етаж срещу 3000 лв., като отделно били преведени суми и за материали – седми договор; венецианска мазилка срещу 900 лв. – осми договор.

Ответникът сочи още, че ищецът е наемал и други работници, чиито дневни надници първоначално следвало да плаща лично, а впоследствие по негова уговорка ответникът е изплащал със собствени средства, с обещание сумите да му бъдат възстановени. Поддържа, че по този начин е натрупал лични разходи в размер около 5500 лв., които не са му възстановени. Наред с това твърди, че ищецът е останал задължен и за неплатени възнаграждения по първия, третия, четвъртия, петия, седмия и осмия неформален договор, както и за допълнително възложени работи.

Ответникът поддържа, че е изпълнил добросъвестно и изцяло възложените му работи, включително тези, за които е подписан записът на заповед, поради което обезпечителната функция на ценната книга е отпаднала и вземането по нея не съществува. Твърди, че не само не дължи сумата по записа на заповед, но и сам има насрещни неизплатени вземания към ищеца, които значително надвишават претендираните 25 000 лв. В отговора е представена детайлна разбивка на твърдените неизплатени суми за вътрешни и външни СМР, като общият им размер се сочи на 55 800 лв.

В подкрепа на възраженията си ответникът се позовава и на друго висящо производство между същите страни – гр.д. № 1120/2025 г. по описа на ПРС, по което настоящият ищец претендира връщане на суми, плащани по „Изипей“ като аванси за СМР.

Ответникът изтъква, че именно от това производство се установява наличие на каузални облигационни отношения между страните, които ищецът не разкрива в настоящия процес, 4 като по този начин според защитата се създава непълнота и противоречивост в твърденията относно действителното основание на вземането.

В правно отношение ответникът се позовава на практика на ВКС, според която при въведени от страните твърдения или възражения за каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, съдът в производството по чл. 422 ГПК следва да изследва и това каузално правоотношение, включително фактите, свързани с възникването, съществуването и погасяването на задълженията по него, доколкото те могат да имат значение за дължимостта на сумата по менителничния ефект.

С оглед изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен.

Страните са направили следните уточнения:

С писмено становище от 04.09.2025 г. ищецът частично оспорва изложеното в отговора на исковата молба, като приема за установено единствено, че между страните е съществувал неформален договор за изработка, по силата на който ответникът е извършил ограничен обем строително-монтажни работи, а именно: ремонт на три бани, полагане на плочки в коридора и три стаи, както и поставяне на външна изолация на сградата. Оспорва се извършването на други дейности, в частност шпакловки и допълнителни СМР. Според ищеца уговореното възнаграждение за тези дейности е възлизало на общо 30 000 лв., от които 5000 лв. са платени авансово, 9000 лв. – на 30.06.2023 г., и 15 800 лв. – през юли 2023 г., като плащанията са извършени в брой и се признават от ответника.