Решение № 148 от 26.04.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Горна Оряховица , 26.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Илина В. Джукова при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20204120101581 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.

Ищецът Т. Й. Г. твърди, че на 25.02.2020 г. на второкласен път II 53 на 17 км.+500, при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС А. Д. К. предприел маневра без да възприеме идващия срещу него лек автомобил, управляван от ищеца, при което между автомобилите настъпил удар.

Твърди се, че в резултат на произшествието ищецът получил телесни увреждания – умерено изразен оток дифузен двустранно с палпаторна болка и силно ограничен обем на движение в шийната област; на гърдите от ляво рамо косо към десен хълбок – отпечатък от предпазен колан 6/25 см.; под пъпа – отпечатък от колан 6/20 см.; хематом на сакрума и лумбалната област 15/25 см; оток и хематом на двете китки с ограничен обем на движение; оток и палпаторна болка на двете коленни стави отпред и странично, ограничен обем на движение; палпаторна болка на пубиса с оток; оток и хематом на лява подбедрица 7/20 см. Твърди се, че протекъл дълъг и болезнен период на възстановяване от тези увреждания му, с което му били причинени болки и страдания, негативни преживявания, страх, стрес и психически дискомфорт. Сочи, че към момента здравословното му състояние е възстановено, но не и душевното му спокойствие, тъй като все още преживява негативни емоции. Уточнява, че не е посещавал психиатър или психолог за това, не му е провеждана психологична или психиатрична терапия или медикаментозно лечение. Оспорва причинените му вреди да 1 са били обезщетени от работодателя или по застраховка „“Трудова злополука“.

Твърди се, че за причинени вреди от управлението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“ АД с период на застрахователно покритие до 01.06.2020 г. Сочи се, че по претенция на ищеца ответникът образувал щета № 0801001333/2020-02, като с уведомително писмо от 14.09.2020 г. отказал изплащане на обезщетение за претърпени от пътнотранспортното произшествие (по-долу ПТП) неимуществени вреди. Счита, че отказът не е основателен и моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпени от произшествието неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., заедно с лихва за забава от деня на уведомяването и сторените в производството разноски.

Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг живот и здраве“ АД счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Признава, че е страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ обективиран в Застрахователна полица № BG/30/119001530358 с твърдяното от ищеца съдържание, както и че ищецът е отправил писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените от ПТП вреди. Оспорва А.К. да носи изключителна вина за вредите, причинени от ПТП, като твърди, че ищецът се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия и не е контролирал с дължимата грижа и внимание управлявания от него автомобил, така че да спре пред възприетата от него предвидима опасност – извършващия маневра автомобил. С тези действия ищецът нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и като се е поставил в невъзможност да спре преди мястото на настъпване на удара, сам е допринесъл за резултата от произшествието. Оспорва, че посочените в исковата молба травматични увреждания са получени от ищеца в резултат от ПТП.

Оспорва, че ищецът все още не се е възстановил от тези увреждания, като в условията на евентуалност сочи, че дори и това да е така, то се дължи изцяло на поведението на ищеца във връзка с оздравителния процес. Оспорва твърдяната продължителност и интензивност на болките и страданията, както и че ищецът изпитва страх, стрес и психически дискомфорт като последица от ПТП. Счита, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на критерия за справедливост. Твърди, че ищецът е бил в трудово правоотношение с „Просол“ ООД и при настъпване на ПТП е изпълнявал трудовите си задължения, свързани с осъществяване на сухопътен транспорт на стоки. Счита, че ПТП представлява трудова злополука и счита, че на ищеца е изплатено обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Трудова злополука“, а ако такава застраховка не е сключена, твърди, че работодателят е обезщетил ищеца за претърпените неимуществени вреди. Счита, че ако дължи заплащане на застрахователно обезщетение, лихвата за забава следва да се присъди от 26.08.2020 г., 2 когато ищецът му е представил последните изискани документи. Моли за отхвърляне на предявения иск, а в условията на евентуалност – за присъждане на обезщетение в по-нисък от претендирания размер. Претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

О т констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 43/25.02.2020 г., протокол за оглед на ПТП по досъдебното производство, показанията на свид. А.К. и заключението по приетата автотехническа експертиза, се установява, че на 25.02.2020 г. около 14:00 часа свидетелят К. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“, с рег.№ ВТ **** ВС по второкласен път II-53 в посока от запад на изток /от гр.Лясковец към гр.Елена/ в полагащата му се южна пътна лента. Времето било сухо и слънчево. Участъкът от пътя при км 17+500 бил прав, двулентов, с двупосочно движение с видимост над 150 м., а платното за движение в този участък – с износен едрозърнест асфалт, без неравности и дупки, разделено с единична непрекъсната линия – маркировка „М1“. В този участък от север се намирало отклонение към входа към завод „Армако“ („Аркус“), разделено от тревна площ на две отделни плата – за влизащите и излизащите от завода. В зоната на кръстовището маркировката била с прекъсната линия. Преди кръстовището, на 10 м. източно от източния ръб на отклонението за завода бил поставен пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ с означение 70 км/ч.

В зоната на кръстовището свид.К. предприел завиване наляво (от юг към север) към входа на завод „Армако“, движейки се със скорост между 22 и 25 км/ч без да спре преди началото на маневрата. В същото време по път II-53 в посока от изток на запад /от гр.Елена към гр.Лясковец/ в северната пътна лента се движил управляваният от ищеца лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“, с рег.№ А **** НК със скорост около 68 км/ч. Свидетелят К. сочи, че видял автомобила, управляван от ищеца, едва когато завивайки, навлязъл в пътната лента за насрещно движение. Съгласно заключението по задачи № 7 и 8 от експертизата, ищецът възприел от 19,84 м. навлизащия в неговата лента за движение автомобил марка „Пежо“ и предприел завиване на дясно. Посоченото разстояние той изминал за 1,04 сек., за което време свид.К. изминал 7,2 м. от кривата на завоя без да променя скоростта си. Въпреки маневрата, предприета от ищеца, настъпил челен кос ексцентричен удар между предна дясна челна част на автомобила марка „Пежо“ и предна лява част на автомобила марка „Ситроен“. След удара лекият автомобил марка „Ситроен“ се завъртял по часовниковата стрелка приблизително на 90° и като изминал още 7,75 м., преустановил 3 движението си в тревната площ между двете платна на отбивката към завода с предна част в посока север, а лекият автомобил марка „Пежо“ се завъртял около вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка в посока северозапад и след дъговидно движение, като изминал още 10,50 м назад и изразходил кинетичната си енергия, спрял върху южната пътна лента с предна част в посока югозапад.

Съгласно заключението по задачи № 7 и 9 от заключението и изясненото при изслушване на експертизата, свид.К. е могъл да възприеме от достатъчно разстояние движещия се в насрещната пътна лента автомобил и да го пропусне преди да предприеме маневрата завиване наляво, а ищецът не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране, тъй като с установената скорост на движение, автомобилът би изминал 49,9 м. преди преустановяване на движението, докато той се намирал на от 19,84 м. от мястото на удара. От друга страна, времето от възприемане на навлизащия в лентата за движение автомобил марка „Пежо“ до настъпване на удара – 1,04 сек., не е било достатъчно дори за сработване на спирачната уредба на автомобил марка „Ситроен“, за което са нужни от 1,2 до 1,3 сек., поради което ударът настъпил със същата скорост, с която се движил автомобилът преди това. Времето от 1,04 сек. е било достатъчно за сработване на кормилната система, тъй като за това са необходими около 0,4 сек., но понеже ударът е настъпил в самото начало на завиването надясно, маневрата само е изместила мястото на удара с около 50 см. до 1 м. без да е било възможно да го предотврати.

Фактическите изводи относно времето, мястото и начина настъпването на ПТП, както и участвалите автомобили, водачите и поведението им преди и по време на произшествието, съдът основа на съвкупната преценка на писмените доказателства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед, извършен по досъдебното производство, показанията на К. и заключението по експертизата, които безпротиворечиво установяват описаното по-горе. Протоколът за ПТП и протоколът за оглед (макар и изготвен за процесуално действие в друго производство) съставляват официални свидетелстващи документи и като такива съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях непосредствено възприети от длъжностните лица факти и извършените от и пред тях действия, а ответникът, на когото се противопоставят, би могъл да оспори истинността им. В отговора на исковата молба е въведено оспорване на механизма на настъпване на произшествието, но този довод е въведен изключително във връзка с възражението за съпричиняване на резултата, което ще бъде разгледано по-долу. Така въведено, възражението относно механизма на настъпване на ПТП не би могло да се приеме за оспорване на истинността на обсъжданите документи. Освен посоченото, отразеното в двата протокола е изцяло съответно на показанията на свид.К. – управлявал автомобил марка „Пежо“, в т.ч. и относно движението на двата автомобила и начина на 4 настъпване на удара. Въз основа на тези доказателства е изготвено и заключението по приетата автотехническа експертиза, което съдът креидтира изцяло като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено. При изслушването си вещото лице изясни, че разликата в изчисленията на скоростите и разстоянията се дължи на двата използвани метода, но диапазонът между стойностите е толкова малък, че не би променил крайните изводи. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че вещото лице се е повлияло от експертизата, изготвена по досъдебното производство.

Възражението е въведено още преди допускане на експертизата, поради което не почива на съдържанието й, а при изслушване на заключението ответникът изрази становище за приемането му без да има въпроси към вещото лице или каквито и да е оспорвания (молба от 18.03.2021 г.).

Заключението по задача № 11 на експертизата установява, че след удара тялото на ищеца извършило първоначалнно движение с голяма по интензитет сила на ляво и напред към предната част на автомобила, а след около 0,5 сек. – надясно със сила, малка по интензитет, вследствие на ротацията на автомобила. Показанията на свид.К. установяват, че след удара ищецът излязъл от автомобила и можел да ходи, но му било трудно, като казал, че го боли коляното. Видно от фиш за спешна медицинска помощ от 25.02.2020 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО и рентгеново изследване и съгласно показанията на свид.К. – съжителка на ищеца, след произшествието ищецът бил откаран в ЦСМП – гр.Горна Оряховица, където се констатирало охлузване на двете колена и липса на фрактура. Свид.К. отишла до болницата в гр.Горна Оряховица за да вземе ищеца и двамата да се върнат на мястото на произшествието. Тя видяла, че ищецът ходи леко приведен и накуцва, а ръцете му били много подути. Свидетелката определя поведението на ищеца непосредствено след инцидента като неадекватно – направило й впечатление, че погледът му блуждае, а на кратки нейни въпроси отговарял много обстоятелствено, което не било типично за него. Вечерта след инцидента ищецът посетил Бърза помощ в гр.Велико Търново, защото започнал да изпитва силни болки в краката, кръста, гърдите и рамото, а ръцете му продължили да се подуват в китките и горната част на пръстите. Извършен му бил преглед и нова рентгенова снимка, предписани му били болкоуспокояващи. Свид.К. била консултирана как да прави на ищеца компреси с лед.