Решение № 260116 от 02.07.2021, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 02.07.2021г. гр.Димитровград

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Димитровградският Районен

Съд, в публичното заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов с участието на секретаря Валентина Господинова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №158 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ

– Е.А.К. ***-В-16, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление №254р-97/09.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 20.01.2021г. около 15:40 часа в гр.Димитровград, на бул.“Д. Благоев“№5, във фризьорски салон „Назар“, в условията на въведена извънредна епидемична обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на Министерския съвет, във връзка с издадена заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването - въвеждаща противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал, шлем и др.), е установено, че К. нарушава посоченото в заповедта, като се намира в горепосоченото закрито обществено място и не е поставила защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата й, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Изложените в жалбата доводи са за незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление, липса на установеност на извършеното. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява.

Упълномощеният негов процесуален представител, поддържа жалбата, счита, че наказателното постановление е издадено при съществено нарушаване на процесуалните правила, пледира за отмяна на същото.

ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Районна

Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

На 20.01.2021г. служители на

РУ-МВР-Димитровград – свидетелите Р.П. и Н.В., изпълнявали служебните си задължения и правели обход по улиците на гр.Димитровград, за да проверяват спазването на въведените противоепидемични мерки в страната. На бул.“Димитър Благоев“№5, полицейските служители забелязали работещ фризьорски салон, находящ се в приземен етаж на жилищна постройка. През прозорците на помещението видели, че вътре има клиенти, които са без поставени защитни маски. Приближили, установили, че салонът е в работен режим и има над 4 човека, чакащи за подстригване, сред които имало такива без поставени защитни маски. Сред присъстващите в помещението, но не на стола за подстригване, била и настоящият жалбоподател Е.К..

На същата бил издаден протокол за полицейско предупреждение по чл.65, ал.2 от Закона за МВР да спазва стриктно противоепидемичните мерки.

Наред с това бил съставен и АУАН

№254р-97/20.01.2021г., като в акта св.Р.П. описал, че Е.К. се намира в закрито обществено място- фризьорски салон „Назар“, като няма поставена защитна маска за лицето, с което не изпълнява противоепидемична мярка по чл.209а от Закона за здравето. Като нарушена е описана разпоредбата на чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.4 от ЗЗдравето, вр. т.7 от Заповед №РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването.

Актът е връчен на същата дата на жалб.Е.К., която го подписала, като описала възраженията си .а това, че е била с маска.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение, е издадено предметното на делото наказателно постановление №254р-97/09.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, с което за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето във връзка с чл.63, ал.4 от Закона за здравето, във връзка с т.7 от Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето на жалб.Е.К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева.

Постановлението било връчено на жалбоподателя на 01.03.2021г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против постановлението е получена в адм.-наказващият орган на 08.03.2021г.- видно от поставения входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №254р-97/20.01.2021г., наказателно постановление №254р-97/09.02.2021г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на актосъставителя Р.П., на свидетеля по установяване на нарушението и съставянето на акта Н.В., от приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-97/20.01.2021г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.63, ал.4 от Закона за здравето гласи: „При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.“.

Противоепидемичните мерки са въведени на 25.11.2020г. със Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, като в т.7 от заповедта е посочено: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.“.

Съобразно т.10 от същата заповед „По смисъла на т.7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.“.

Съгласно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000лв., а при повторно нарушение–от 1000 до 2000лв.“.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 20.01.2021г. около 15,40 часа жалб.Е.К. е заварена на закрито място, на което е имало и други хора. По отношение на това дали тази постройка е обществено място или не, Съдът намира, че същото отговаря на понятието за обществено място. В Закона за здравето, § 1а от допълнителните разпоредби, е дадено определение за „обществени места”. Това са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп. Направеното изброяване на обществените места в посочената разпоредба е примерно, а не изчерпателно.

Според показанията на разпитаните свидетели, помещението, в което са били заварени тези хора, било фризьорски салон, в работещ режим, като в салона имало и други хора, ползващи услугите му и изчакващи, за да ги ползват. По смисъла на понятието за закрито обществено място, в съответствие с целта на закона следва да се отбележи, че това помещение отговаря на понятието за закрито обществено място и вложения в него смисъл, в което помещение няма естествена циркулация на въздуха, с възможност за неконтролиран достъп и събиране на неограничен кръг от хора.

В тази връзка е осъществен единия от елементите на състава на адм.нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето- а именно жалб.К. е била на закрито обществено място по време на действие на заповед на Министъра на здравеопазването с въведени противоепидемични мерки в страната.

Следващият елемент от състава на нарушението е присъстващото на такова място лице да е без предпазна защитна маска, каквото задължение е въведено в т.7 от цитираната заповед на Министъра на здравеопазването.

В случая показанията на свидетелите Р.П. и Н.В. са достатъчно ясни и категорични.

Същите заявяват, че заварените в салона лица са били без защитни маски, като това обстоятелство са го констатирали както извън помещението на салона-виждайки през прозорците обстановката вътре, така и при влизането им вътре в помещението. Св.Н.В. е категоричен, че след влизането им в салона, жалб.К. тепърва е започнала да слага маската си.

Ето защо, без значение е, че жалбоподателят по време на проверката е бил евентуално с маска според неговите твърдения.

Показанията на свидетелите Р.П. и Н.В. съдът възприе и кредитира като достоверни и правдиви, доколкото са последователни, безпротиворечиви и логични. Дадени са от длъжностни лица- полицейски служители, възприел ставащото в рамките на своите длъжностни права и задължения, чието внимание е било насочено в тази насока.

Обсъждане на обратното би означавало приемането на крайна недобросъвестност у полицейските служители, които по неясно какви причини пресъздават че са възприели нещо, което в действителност не е станало.

При установено и доказано пребиваване на закрито обществено място без предпазна маска, е налице установеност на неизпълнение на Заповед № РД-01-675/2020г. на Министъра на здравеопазването, в която с т.7 е въведено задължението за поставяне на защитна маска за лице на всички присъстващи на закрито обществено място.

Тази забрана е действала към датата, на която е извършено деянието. По този начин жалб.Е.К. е осъществил състава на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.

Действително, както в АУАН, така и в НП е посочено в допълнение към тази нарушена разпоредба и разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗдравето. Последната обаче не може да бъде нарушена, доколкото не въвежда забрани или задължения за гражданите, а единствено правомощия на Министъра на здравеопазването. Тази препратка в случая не влияе на възможността един нарушител да разбере нарушението, което му е вменено като извършено, нито води до объркване, неразбиране или превратно тълкуване. Поради което съдът не възприе цифрово описаното по този начин адм.нарушение за съществено процесуално нарушение, доколкото не засяга по съществен начин правото на жалбоподателя да разбере какво е административното обвинение. Препратките към чл.63, ал.4 от ЗЗдравето и т.7 от цитираната заповед са били излишни, доколкото състава на административното нарушение съобразно разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ е неизпълнение на заповед на Министъра на здравеопазването, която заповед е описана в обстоятелствената част. Тези допълнения към цифрово изписаната част на административното нарушение не влияят върху възможността нарушителят да разбере правилно вмененото му като извършено административно нарушение, нито въвеждат съмнения или неразбиране.