Протокол № 238 от 06.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 238 гр. Пазарджик, 05.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Съдебни

А.КА Н. ДАМЯНОВА заседатели: ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ при участието на секретаря Катя Т. Кентова и прокурора С. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Ст. Комсалов Наказателно дело от общ характер № 20225200200556 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Подсъдимата Д. Т. В., редовно призована, се явява лично и със защитниците си адв.

Т. К. и адв. Р. К. - редовно упълномощени отпреди.

Частните обвинители Д. Г. и С. Г. се явяват лично и с поверениците си адв. Б. и адв.

Н. - редовно упълномощени от преди.

Явява се частния обвинител Й. П. лично и с поверениците си адв. Н. и адв. Б. – редовно упълномощени отпреди.

Не се явява частния обвинител А. П., уведомен чрез поверениците му адв. Н. и адв.

Б., които се явяват в дн.с.з.

Не се явяват частните обвинители А. Т. и С. М., уведомени от пред.с.з.

Не се явява и повереникът им Р. П., редовно призована.

Не се явява частният обвинител Ц.Ш., уведомена чрез повереника й адв. Б. М.. Явява се повереника й адв. М..

Не се явява частният обвинител И. М., редовно призован. Не се явява и повереника на същия - адв А. Б., редовно призован.

По делото е постъпила молба по ел.поща от адв. А. Б., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. В случай, че не се яви в съдебно заседание, заявява, че е запознат с изготвеното заключение на вещото лице и следва делото да продължи в фазата на съдебното следствие.

За ОП Пазарджик се явява прокурор Я..

Явява се вещото лице Г. К. – редовно призована.

Прокурор Я.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

1

Адв. Т. К.: Да се даде ход на делото.

Адв. Р. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на вещото лице, както следва:

В.Л. Г. Х. К. : ** г., бълг., бълг. гр., разведена, неосъждана, с висше образование, без родство със страните по делото.

Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Г. Х. К..

В.л.

К.: Поради допусната техническа грешка в първото съм представила по делото второ заключение на 30.03.2023г., което моля съдът да има предвид.

На основание чл. 282 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА заключението на Съдебно-психологичната експертиза, изготвено от в.л. Г. К., постъпило в съда с вх. № 3143/30.03.2023 г.

В.Л. Г. К. : Поддържам заключението, което съм представила на 30.03.2023 год. Искам да уточня, че експертизата е съдебно-психологична, а не и психиатрична, както е посочено в заглавието на същата. Поддържам изцяло заключението, депозирано в съда на 30.03.2023 г.

Прокурор Я.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението на вещото лице.

На въпроси на адв.Н. в.л К. отговори:

В.л. К.: Преди изследването за експертизата не съм виждала г-жа В..

Лично тя не ми е представила медицински документи във връзка с предходни посещения при психолог и психиатър, както не ми е представила и рецепти.

Запознала съм се материалите по делото.

От самото изследване излиза посттравматичен стрес и по тази логика, по-скоро ПТП-то е нещото, което е причинило тревожно депресивната симптоматика при Д. В..

2

От интервюто, което проведох с нея в кабинета тук в Пазарджик, тя не ми съобщи за други травмиращи събития преди инцидента или след инцидента.

Адв. Н.: В точка „Соматични оплаквания“ пише, че Д. е сърдита, недоволна, възмущаваща се, пренасочва обвиненията и критиките, подозрителна, ригидна, неправилно интерпретира социалните ситуации, а в заключителната част се сочи, че е критична към състоянието си и инцидента, и изпитва силно чувство за вина. Това противоречие на какво се дължи?

В.л. К.: Няма противоречие, това няма общо със заключението, защото аз описвам състоянието й, което е тревожно депресивно и това е симптоматиката на тревожно депресивните състояния. Може да има несвъртък – това е тревожно разстройство, може да има парене, мравучкане, изтръпване, трудно дишане, „буца“ в гърлото, подозрителност, гняв – всичко това е тревожност. Това няма общо със заключението. Описала съм състоянието на тревожност и депресия. В горната част на заключението съм описала начина, по който се чувства, а в заключението съм посочила, че като цяло е критична. Това, че сме тревожни, не изключва това, че сме критични. Това, че тя е тревожна, не изключва да е критична. Даже по-скоро тревожните хора са критични.

Досега, когато съм изготвяла експертизи винаги описвам това, което може да е важно за самото дело. Затова съм посочила данни от протокола от съдебно заседание.

Това, което съм посочила в заключението, че трудно взима решения, че има забавен мисловен процес, това също е част от тревожно депресивната симптоматика и вече тревожно депресивната симптоматика, според мен, е вследствие на инцидента.

Трудното взимане на решения е възможно да е от самата личност, зависи от решението, да кажем, че е личностова характеристика, но бавното, забавено мислене не може да е личностово решение. Забавеното мислене е вследствие на тревожност и депресивна тревожна симптоматика.

Адв. Б.: Забавеното мислене може ли да доведе до неправилно анализиране на дадена ситуация и респ. неправилна преценка на субекта за нещо, което възниква дори в ежедневието?

В.л. К.: Забавеното мислене вследствие на тревожно депресивна симптоматика не може да доведе до неправилна преценка, по-скоро, когато имаме забавено мислене, ние си даваме повече време да обмислим отговора, защото се страхуваме от грешка. Искаме всичко да е обмислено до детайли.

Адв. Б.: За в бъдеще, ако изследваният субект шофира, може ли да възприеме бързо ситуацията и да вземе правилно решение или ще й е необходимо време да анализира, да обмисли, кои са правилните варианти имайки предвид случилото се?