Решение № 204 от 07.07.2023, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20225400500303 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „Пампорово“ АД, против Решение № 24/27.06.2022г., по гр.д. № 172/2021г. по описа на Районен съд – гр. Ч..

С посоченото решение първоинстанционният съд е осъдил „Пампорово“ АД, да заплати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД да заплати на В. М.Л., С. В.Л. и Е. В.Л. , в качеството им на наследници на починалата И. Л. ,парична сума от по 4126,18 лева лв. за всеки един от тях , представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им недвижим имот с номер *** по кадастралната карта на с.С. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021 г. до окончателното й заплащане , ведно с дължими се разноски в полза на тримата ищци в размер на 1575,15 лева.

В подадената въззивна жалба е посочено, че решението на съда е неправилно, като е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се доводи , че в конкретния случай нито един от елементите на фактическия състав на 1 чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е налице.По делото не били събрани доказателства, че ски пистата и лифта , преминаваща през процесния имот, е изградена от „Пампорово“ АД като последното дружество не ползвало имота, зает от ски пистата и лифта.Излагат се доводи, че евентуалното обезщетение следва да обхваща ползването на площите само за зимните сезони от процесния период. Изложени са доводи, че . дори да е установено ползване на имота , то това не ограничава по какъвто и да било начин възможността на ищците да използват имота си по предназначение. В първоинстанционното решение не е били обсъдени доказателства по делото и направени възражения към отговора на ИМ , като по този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя. Изложени са доводи, че жалбоподателят ползва ски пистата , като това е на законно основание предвидено в нормата на чл. 151 във връзка с чл. 157 то ЗУТ, съгласно които норми е въведено вещно правно ограничение на правото на собственост в полза на неопределен кръг лица .Изложени са доводи, че неправилно РС-Ч. е кредитирал изготвената експертиза в хода на производството, като е налице драстично разминаване относно средния пазарен наем , дължим се за двете части от имота-ползвани за ски писта и лифт .Поради изложеното е поискана отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендира се присъждане и на сторените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите. В отговора на въззивната жалба се изразява становище за нейната неоснователност. Излага се твърдения, че е общоизвестен факта, че Пампорово АД ползва процесният ски пистата и лифта , като това е установено от събраните гласни доказателства и изготвената техническа експертиза .Ползването на имота на ищците според въззиваемите е без правно основание, като имотът не могъл да се ползва по друг начин, освен установения по делото . До 2017г е имало учредено право на ползване на имота по реда на чл. 35 ал.2 от ЗОСИ със съответен договор, който не бил подновен.Поради изложеното е поискано потвърждаване на решението и присъждане на разноски .

В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят „Пампорово“ АД, 2 редовно призован, се представлява от процесуалния представител – адв.Н., който поддържа изцяло депозираната въззивна жалба. Депозирана е подробна писмена защита , преповтаряща и доразвиваща изложените доводи във въззивната жалба като се претендират разноски.

В съдебно заседание въззиваемите не се явяват. Представляват се от адв. М., който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

След като се запозна с подадената жалба и отговор на ВЖ и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдътприе за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата и е допустимо – съдът се е произнесъл по предявени от ищците искове по реда на чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , като е дадена надлежна правна квалификация на двата иска.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, предвид на следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск на Ив.Л. срещу Пампорово АД като в ИМ са изложени твърдения, че ищцата е собственик на посочен недвижим имот , в който имот през 2007г и 2008г е учредено право на прокарване на седалков лифт и ски писта в полза на ответното дружество срещу договорена наемна цена за срок от десет години .След изтичане на срока на двата договора ответникът продължил да ползва част от имота , като я лишил от възможността да извлича ползи от имота .Поради това е поискано присъждане на обезщетение за ползването на имота в размер на 9000 лева за периода от 04.07.2019г до завеждане на иска, ведно със ЗЛ от предявяването на иска до окончателното плащане.

В хода на производството е допуснато изменение на иска по реда на чл.

214 от ГПК , като е увеличен размера на иска до 12387,55 лева. Поради настъпила смърт на ищцата Ив.Л. по делото са конституирани като ищци правоприемниците В. Л., С. Л. и Е. Л. .

С обжалваното решение Районен съд – гр. Ч. уважил изцяло предявените 3 искове , като осъдил „Пампорово“ АД, да заплати на основание чл. 59, ал.

1 ЗЗД на ищците парична сума от по 4126,18 лева лв. за всеки един от тях , представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения им недвижим имот с номер *** по кадастралната карта на с.С. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2021 г. до окончателното й заплащане. С решението са присъдени разноски в полза на тримата ищци в размер на 1575,15 лева.

По делото не е спорно, че И. Л. придобила съгласно договор за доброволна делба от 30.11.2000 г. собствеността на ливада с площ 2,737дка, представляваща имот кад. № *** по к.к. на с. С., м. „Тарнивия дол“ .

На 19.07.2007 г., е сключен договор между И. Л. и „Пампорово” АД, като в полза на дружеството е учредено право на прокарване /поставяне на техническо съоръжение-седалков лифт С. С. / през североизточната част на процесния имот с площ 645.05 кв.м, срещу договорена цена от 125.00 евро на месец . С договор от 17.10.2008 г. Л. учредила в полза на „Пампорово” АД и право на преминаване за ски писта върху площ от 154 кв.м. през имота, срещу месечна цена от 100.00 евро. Двата посочени договора са сключени за срок от десет години, като след този срок договорните отношения са прекратени.

През 2007г е дадено надлежно разрешение на „Пампорово” АД да възложи изработването на проект за ПУП – парцеларен план на обект: писта в от връх С. – с. С., който е одобрен по надлежния ред .С разрешение за ползване изх. № СТ – 12.1222 от 01.12.2008 г., на МРРБ , е разрешено ползването на строеж: „Седалкова пътническа въжена линия „Пома” – с. С. – връх „С.” с възложител "Пампорово" АД .

С решение № 13/30.01.2020 г. по гр.д. № 106/2019 г. на РС – Ч., потвърдено с решение по в. гр.дело 168/2020г на ОС-С. , „Пампорово” АД е осъдено да заплати на И. Л. сумата от 10 381.98 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на процесния имот, намиращ се в местността „Тарнивия дол“ за периода от 20.07.2017г до 03.07.2019г , като решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване.

От приобщените гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство се установява, че пистата вр.С. - с.С. е трасирана от представители на Пампорово АД в периода 2007г-2008г . В долния край на процесния имот преминава част от ски - писта , а лифта преминава 4 през горния край на имота .Частта , ползвана за писта , представлява горски път и не позволява ползването и за земеделски нужди. Мястото , през което преминава въжената линия , периодично се почиства от израснали дървета , като лифта преминава само по въздушен път и няма стълбове в имота . Два пъти в годината се извършват ремонти на лифта от представители на Пампорово АД със съответните платформи, като обичайно ски сезона продължава от месец декември до началото на месец април, в който период пистата се обработва с техника.

От допуснатата и приета СТЕ пред РС-Ч. се установява, че съгласно одобрения ПУП за обект „Лифт - вр. С. – с. С.” е утвърдено трасе на МЗП от 2007 г. , като част от поземлен имот № *** с площ 645.05 кв.м. попада в сервитута на лифта . Височината над която преминава въжената линия е над 16 м, а размерът на площта , през която преминава ски – пистата е 510 кв.м. Това заключение не е оспорено и се кредитира изцяло и от въззивната инстанция.

По делото е спорно каква точно е дължимото се евентуално обезщетение за ползването на имота .В хода на първоинстанционното производство е назначена СИЕ като вещото лице К. е дала заключение, че ако се вземе за база Наредба № 2 за определяне на и администриране на местни такси и цени на услуги в Община С., приета от ОС-С. , то се дължи месечен наем в размер на 1,20лв или 1,40 лева за кв.м . Въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал тази експертиза , като е недопустимо обезщетението да се определя с нормативен акт , регламентиращ ползването на общински имоти .В този смисъл въззивният съд не кредитира изготвената експертиза от в.л.К. .

В хода на въззивното производство са назначени три съдебноикономически експертизи .

В първата експертиза от 27.02.23г. вещото лице е посочило, че средно месечната пазарна цена за ползването на имота , ако се ползват за сравнение сключените договори за отдаване под наем на земеделски имоти , находящи се в преписка към Заповед № 311/2007г на Кмета на Община С. , възлиза за частта от 645 кв.м /лифт/ -458лв/месечно , а за частта от 510 кв.м/ски писта/-510 лева /месечно.

В заключението си от 24.04.2023г. вещото лице е посочило, че в СВ при РС-С. няма вписани договори за отдаване под наем на сходни 5 имоти в периода 2019-2021г. Анализирани са сключени договори за отдаване под наем на общински и държавни земеделски земи за пасища в района на връх Перелик, като средно месечната пазарна наемна цена за ползване на въпросните 645 кв.м. е 1,29 лева на месец , а за процесните 510 кв.м средно месечна пазарна наемна цена е в размер на 1,02 лева .

В заключението си от 02.06.2023г вещото лице е посочила, че са анализирани сключени договори за отдаване под наем на сходни имоти с различни телекомуникационни оператори .Като са взети предвид договорените цени , вещото лице е определило месечен наем от 0,38 лева за кв.метър за ползването на имота, през която преминава лифта и 0,45 лева на кв.м за частта от имота, през която преминава скипистата.

Въззивният съд кредитира именно последното изготвено заключение от вещото лице С. , като същата е съпоставила договорени цени за ползването на сходни имоти , макар и за други стопански нужди .Вещото лице е отчело, че въпросния имот, през който преминава ски - писта и лифт може да се ползва и по друго предназначение , като е намален дължимия се месечен наем.

Въззивният съд не кредитира първите две заключения от вещото лице С. , предвид на следното:

В първото заключение дължимата се наемна цена е определена въз основа на договори от 2007г, като след този период от време са настъпили икономически промени, които не са отчетени от вещото лице .Във втората експертиза е взета за основа договорени наеми з на пасища , като не е отчетена спецификата на процесния имот , ползван за специфични цели – за ски - писта и лифт.