Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 330 от 11.06.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 253/2025
Вид
Решение № 330
Подписан
11.06.2025
В сила
20.04.2026
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000253 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване вр. с чл. 294, ал.

1, изр. второ от ГПК.

С решение № 89 от 27.03.2025г., постановено по т.д. 1624/2023г., по описа на ВКС, І т.о. е отменено в обжалваната част постановеното по делото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. Дадени са задължителни указания за произнасяне по същество на спора, с оглед обсъждане доводите и оплакванията във въззивната жалба на ищеца и отговора на ответника, относно извършване преценка на значението им за спора, както и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, досежно наличието на твърдяното неизпълнение от страна на ответника като предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици. Дадени са указания, въззивният съд да се произнесе и за разноските за производството пред ВКС.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца - „Булгаргаз“ ЕАД, чрез адв. Г. и адв. Д. срещу решение № 260537 от 12.08.2022 г. по т.д. № 1673/2020 г. по описа на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените обективно и кумулативно съединени искове от „Булгаргаз“ ЕАД срещу „Овергаз мрежи“ АД, за осъждане да му заплати сумата от 36 536,28 лева неустойка за неприето количество газ и свързаната неустойка за забавено плащане в размер на 2 634,65 лева, по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и ищецът е осъден да заплати на ответника 2 220,79 лева разноски по делото.

Въззивникът/ищецът - „Булгаргаз“ ЕАД счита, че решението в обжалваната част е 1 неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд погрешно е тълкувал договора за доставка между страните, с което e нарушил чл. 20 ЗЗД. Счита за неправилен изводът на съда, че за месеците октомври, ноември и декември на 2019г., договорените количества били в по-малък обем и неизправна страна е ищецът. Основният спорен факт е дали за процесния период ответникът е разполагал обективно с възможността да изтегли количества газ над реално приетите. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал т. 10.4 от договора, без да вземе предвид връзката с останалите уговорки по т. 10.510.8. Първоинстанционният съд не е съобразил писменото признание за неприети договорени количества, съдържащо се в приложение № 2 към допълнително споразумение № 2/09.06.2020 г. На следващо място твърди, че не са съобразени правилата и практиките при доставката на природен газ и спецификите на сделките с природен газ. Счита, че според заключенията на техническите експертизи се установява, че приемането на количества газ от клиентите, които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено, освен от общите национални капацитети на газопреносната мрежа, като ответникът е имал реалната възможност да приеме на съответния пункт количества съобразно конкретните си дневни потребности в отклонение нагоре или надолу от договорените количества. На следващо място твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на техническите експертизи, от които било видно, че в процесния период не било ограничавано потреблението и получаването на договорените количества газ зависело от преценката на ответника/нагоре или надолу от договорените дневни количества/. При цялостен анализ на договора за доставка, се установявало, че Булгаргаз осигурява доставка на договорените количества природен газ, които Овергаз мрежи се е задължил да приеме, респективно носи отговорност при неприемане, на основание договорената неустойка в т. 7.5. Допълнителен аргумент били и разпоредбите на т. 10.10. и 10.11. от процесния договор за доставка, че приетите количества зависели от волята на ответника. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд и по отношение на допълнителното споразумение, тъй като е извършил частично и избирателно тълкуване на една единствена клауза от него. Видно от таблицата, колона 2 на приложение 2, се установявало, че Овергаз мрежи е признал задължението си за неприети количества природен газ за м. октомври, ноември и декември на 2019г. На последно място твърди, че решението е необосновано, тъй като първоинстанционният съд е формирал изводите си на база част от доказателствата, без да обсъди всички факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Претендира направените разноски по делото за всички инстанции.

Въззиваемият/ответникът – „Овергаз мрежи“ АД, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез адв. Д.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на въззивника. В съдебно заседание и в писмени бележки твърди, че дадените указания от ВКС касаело косвени и недоказани факти и обстоятелства, от които най-фрапантното било, че в газопреносната система на България имало неограничени количества природен газ. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, защото всички изводи на първоинстанционния съд са правилни, обосновани и законосъобразни. Моли въззивния съд да остави без уважение 2 въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски за първото въззивно производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адв. възнаграждение.

При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че решението е валидно и допустимо в обжалваната част.

Първоинстанционният съд правилно е установил от доказателствата по делото фактическата обстановка и страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор № 494-191/30.08.2018 г. за доставка на природен газ, със срок на действие от 01.01.2019 г. до 01.012020 г. В раздел IV страните са уговорили годишна програма за доставка на природен газ, а в раздел V са посочени минималните годишни количества. В чл.

7.1. е уговорено, че дневното договорено количество /ДДК/ се определя като месечното количество газ по т. 4.1. се разделя на броя на дните в съответния месец, в който клиентът ще приема доставения газ. В чл. 7.5. е уговорено, че за неприетото количество газ при неравномерна доставка, с повече от 5% от ДДК през всеки един ден на съответния месец на доставка, клиентът заплаща на доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане. В чл. 7.7. е предвидено, че за сумите, дължими от клиента по т. 7.4. и т. 7.5. се издава уведомление за допълнително плащане, изчислено на база месечен акт. Съгласно чл.

7.8. при забава на дължимите суми т. 7.5., клиентът дължи законна лихва за всеки просрочен ден. С т. 10.4. страните са уговорили, че количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора, са задължителни за страните. Приети са като доказателства годишна програма за доставка на природен газ; справки за заявени количества за процесните месеци октомври, ноември и декември 2019 г.; месечни актове за доставка през съответните месеци и протоколи за разпределение. Ищецът е издал на ответника уведомления за допълнително плащане на неприето количество и начислени суми по т. 7.5. от договора за неприето количество при неравномерна доставка за месеците октомври, ноември и декември 2019 г. На 09.06.2020 г. страните са подписали допълнително споразумение № 2, за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019 г. до 31.03.2020 г. съгласно т. 7.4./7.5. от договора за доставка /ако е приложимо/; г/ за забава при изпълнение на задълженията по точка а/ - в/ по-горе съгласно т. 12.14, респ. т. 7.8. от договора за доставка /ако е приложимо/. В чл. 3 е посочено, че закупените от клиента количества природен газ, неприетите и приетите количества природен газ, цените, утвърдени от КЕВР, установените разлики в сумите, както и преизчислените неустойки за забава, са посочени в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3 към това допълнително споразумение.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Росен Стоянов, се установява, че страните по делото са договорили количества за доставка по месеци, както следва: за м. 10.2019 г. – 22 184,400 MWh, за м. 11.2019 г. – 34 686,400 MWh и за м. 12.2019 г.

– 41 230,000 MWh. Заявеното количество природен газ от ответника по месеци е: за м.

10.2019 г. – 19 207,683 MWh, за м. 11.2019 г. – 26 825,108 MWh и за м. 12.2019 г. – 39 897,441 MWh. Одобрените от ищеца количества природен газ за доставка на ответника 3 са: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh, за м. 11.2019 г. – 32 463,189 MWh и за м. 12.2019 г. – 42 449,440 MWh. Съгласно месечните актове и предоставените от ищеца справки за реално пренесени количества природен газ се констатира, че пренесеното/приетото количество природен газ при ответника е, както следва: за м. 10.2019 г. – 20 035,345 MWh, за м. 11.2019 г. – 32 463,189 MWh и за м. 12.2019 г. – 42 449,440 MWh. Неприетото количество природен газ от ответника е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. – 5 516,038 MWh и за м.

12.2019 г. – 2 917,982 MWh. Видно от двустранно подписано от страните по договора споразумение на 09.06.2020 г., се установява, че в чл. 1, б. са уговорени сумите дължими от клиента на доставчика по договора за доставка за неприето количество природен газ в периода 05.08.2019 г. – 31.03.2020 г., съгласно т. 7.4./7.5. от договора за доставка, в т. 3 се препраща към Приложение 2, в което е посочено, че задължението на ответника за неприетото количество природен газ е: за м. 10.2019 г. – 999,751 MWh, за м. 11.2019 г. – 5 516,038 MWh и за м. 12.2019 г. – 2 917,982 MWh.

От приетата съдебно-техническа експертиза на вещото лице С. Т., се установява, че в месечните актове, представени от ищеца по делото няма информация за доставените количества природен газ на дневна база във всеки един от пунктовете за предаване/приемане на природния газ. В представените по делото от ищеца като документи № 12, № 14 и № 16 към исковата молба протоколи за разпределение за м. октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м. декември 2019 г. няма разлика между отчетеното количество природен газ от средствата за търговско измерване в пункта за предаване-приемане и общото отчетено количество природен газ на дневна база. В съдебно заседание вещото лице допълва, че ищецът може да достави количеството, което е заявено от консуматора в определен пункт, както и че няма никаква разлика между заявеното количество и консумираното количество общо по тримесечие.

От приетата повторна съдебно-техническа експертиза на вещото лице В. Г., се установява, че заявените количества природен газ по договори с клиенти са 7 719 684.730 MWh/месец, осигурените количества са 8 233 262.108 MWh/месец и са разпределени 7 034 777,759 MWh/месец. Тези количества са осигурени от „Булгаргаз“ ЕАД, чрез основния му доставчик „Газпром експорт“ ООД и други доставчици вкл. нагнетени и добити чрез „Подземно газово хранилище“ /ПГХ“ „Чирен“/1-ва задача/. Според вещото лице, „Булгаргаз“ ЕАД е осигурил твърдия технически капацитет на исканите изходни точки за 2019/2020 газова година, съобразно договореното налягане в газоразпределителната мрежа/ 2-ра задача/. По делото няма данни, ответникът да е бил ограничен да изтегли/приеме на съответните пунктове за доставка разликата между измереното от търговския уред за измерване в съответния Пункт количество газ и заявеното от него към „Булгаргаз“ ЕАД и одобрено от него. Според вещото лице, ответникът не е бил ограничен да изтегли/приеме разликата между измереното количество газ и заявеното от него към „Булгаргаз“ ЕАД /3-та задача/.

Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че е нищожна клаузата на чл. 7.5. от договора поради противоречие на закона - чл. 30, ал. 1, т. 7 4

ЗЕ и чл. 5, ал. 3 от Правилата за търговия с природен газ и противоречие с добрите нрави. За да отхвърли предявеният главен иск за неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в общ размер на 36 536,28 лева, първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че по делото не се доказа да е налице разлика между количествата природен газ, които ищецът реално е доставил в спорните месеци и тези, които ответникът е приел. Съгласно чл. 10.4. от договора количествата природен газ, измерени от средствата за търговско мерене на Оператора са задължителни за страните, а според чл. 10.16. доставчикът съставя и подписва месечния акт по чл. 10.15. на база на представените от Оператора търговски книги. От заключенията както на първоначално изслушаната съдебно-техническа експертиза, така и от повторната такава, не можело да се направи категоричен извод, че ищецът е доставил количество на ответника в по-голям обем от приетия за месеците октомври, ноември и декември 2019 г. Не можело да се приложи клаузата на чл. 7.5. от договора, тъй като нямало неизпълнение на задължението на ответника да приеме договорени количества природен газ и реално да са доставени от ищеца. Предвид неоснователността на главните искове и поради акцесорния им характер, неоснователни били и исковете за заплащане на законна лихва върху претендираната неустойка.