Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1602 от 19.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 2262/2023
Вид
Решение № 1602
Подписан
19.12.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1602 гр. Пловдив, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20235300502262 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №2725/14.06.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІХ ти гр. с., поставено по гр. д. №14700/22., с което се отхвърля предявеният от Сити Кеш ООД с ЕИК: ***и адрес: ***, представляво от Н. П. чрез юрк. К. срещу В. Ю. Х. с ЕГН: ********** и адрес: ***иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 800 лева /осемстотин лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № ***от 15.02.2020 г.; 40,05 лева /четиридесет лева и пет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 15.02.2020 г. – 31.03.2020 г.; 124,12 лева /сто двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.05.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 7421/2022 г.

Жалбоподателят „Сити Кеш ООД” ЕИК: ***моли съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в жалбата, и постанови друго, с което уважи предявените искове.

Въззиваемата страна В. Ю. Х. молят съда да хвърли изцяло въззивната жалба.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Не се спори, а и от представения препис от договор за потребитилски кредит, сключен на 15.02.2020г., се установява, че „Сити Кеш“ ООД е предоставило на В. Ю.

1

Х. заем в размер на 800лв., с годишен лихвен процент 40,05 %, годишен процент на разходите 48,62 %. с падеж 31.03.2020г. Уговорена е и такса за експресно разглеждане в размер по – голям от главницата, а именно 1 250лв.

С възражението, подадено по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът представя разписка № 0300010422159604 с дата 07.02.2020г., която обаче не може да се свърже с процесния договор, тъй като е издадена и съответно сумата по нея е платена преди сключването на договора – 15.02.20г., на основание на който се търсят сумите в настоящия процес.

Освен тази разписка обаче В. Х. представя и разписка № 0300010318433980 от 20.01.20г. т.е. след сключването на договор за платена сума към заявителя и два приходни касови ордера от 13.10.20г. и 16.12.20г. за сумите съответно 250лв. и 100лв.

По повод твърдението на длъжника В. Х., че не съхранява вноска бележка за платени 240лв., заявителят е представил справка за извършените плащания, от които се установява, че Х. е направил такава вноска на 29.10.20г. Така по делото са представени доказателства, че длъжникът е платил общо 910лв.

При тези фактически констатации следва да се прецени дали процесния договор съответства на нормите, установени от ЗЗП доколкото процесния договор за паричен заем е потребителски.

Както се посочи по – горе годишния процент на разходите е 48.62%, без обаче да са посочени условията за прилагането му и методиката за определянето му, както и дали предвидената такса от 1250 лв. за експресно разглеждане е включена в същия.

Също така посочената такса касае действия по отпускане на кредита, което изключва дължимостта ѝ от заемополучателя, тъй като срещу нея той не получава реална услуга.

Това е достатъчно, за да обоснове извода, че са нарушени изискванията на чл.

11, ал.1, т. 10 от ЗПК, а това прави недействителен процесния договор за потребителски кредит е според разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва върне само на чистата стойност по кредита, без лихви или други разходи. След като чистата сума по кредита е 800 лв., а длъжникът е превел на заемодателя сума в общ размер от 910лв., то Х. не дължи главницата по договора за заем, поради което искът остава недоказан и следва да се отхвърли.

Като и отхвърлил исковете, макар с мотиви различни от настоящите, доколкото крайният разултат съвпада с извода на въъззивния съд, то обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2725/14.06.2023г. на Пловдивския районен съд, 2

ХІХ-ти гр. с., поставено по гр. д. №14700/22., с което се отхвърля предявеният от Сити Кеш ООД с ЕИК: ***и адрес: ***, представляво от Н. П. чрез юрк. К. срещу В. Ю. Х. с ЕГН: ********** и адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 800 лева /осемстотин лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № ***от 15.02.2020 г.; 40,05 лева /четиридесет лева и пет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 15.02.2020 г. – 31.03.2020 г.; 124,12 лева /сто двадесет и четири лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода 08.09.2020 г. 01.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.05.2022 г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 7421/2022г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3