Решение № 1512 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1512 гр. С..., 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П... Г. Г... при участието на секретаря Й... Г. Ц... като разгледа докладваното от П... Г. Г... Гражданско дело № 20251110122791 по описа за 2025 година

„А...“ ЕООД е предявило срещу Г. Р. Т. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 9500 евро, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466/26.09.2012 г., сключен между Г. Р. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД, вземанията по който са отхвърлени на „А...“ ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.12.2024 г., ведно със законна лихва за период от 23.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 11840.54 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.11.2017 г. до 05.02.2024 г., сумата от 1163.67 евро, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 9 от договора от 26.09.2012 г. за периода от 19.12.2017 г. до 05.02.2024 г., сумата от 58.22 евро, представляваща законна лихва за забава за периода от 06.02.2024 г. до 22.02.2024 г., сумата от 95.20 лева, представляваща разноски за връчване на покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение от 19.03.2024 г. по гр. д. № 10863/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на дата 26.09.2012 г. между Г. Р. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466. по силата на който е предоставила на кредитополучателя кредит овърдрафт в размер на 9500 евро със уговорен срок на ползване и погасяване на овърдрафта 26.09.2014 г. Бил уговорен срок за автоматично подновяване на договора, като последното автоматично подновяване било извършено на 31.12.2019 г. Уговорено е между страните /чл. 8 от договора/, че се дължи лихва при фиксиран годишен процент размер на 18,64 %, както и ГПР в размер на 21.37 %. В исковата молба е посочено, че при непогасяване до датата на падежа на пълния размер 1 на минималната погасителна вноска се начислявала наказателна надбавка.

Сочи, че ответникът от 19.12.2017 г. бил в забава, като кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 06.02.2024 г. С договор за цесия от 12.12.2024 г. процесните вземания били прехвърлени на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че между Г. Р. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466/26.09.2012 г. със срок до 26.09.2014 г. Оспорва ответникът да е бил уведомяван за предсрочната изискуемост на задълженията. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва клаузите за автоматично подновяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем като двусмислени и неясни, в противоречие с ЗЗП. Посочва, че не се доказвала автоматично подновяване на договора след 31.12.2019 г., като не се доказвало и предоставяне на кредитна услуга след 26.09.2014 г., като не се доказвало и предаване на кредитна карта след изтичането на първоначално уговорения срок. Посочва, че цялото задължение е станало изискуемо на 29.12.2016 г., като и всички усвоявания след тази дата са извършени без основание.

Наказателната лихва била неравноправна съгласно изискванията на ЗЗП, като противоречаща на добрите нрави. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски. Пред съда страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между Г. Р. Т. и „Първа инвестиционна банка“ АД е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466/26.09.2012 г. Горното се установява и от представения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466/26.09.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и Г. Р. Т. за предоставяне на правото да ползва кредитен лимит в размер на 9500 евро, който можел да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем размер под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите издадени към сметката на титуляря. В т. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит бил до 26.09.2014 г., като същият се подновявал автоматично при условията и реда предвидени в ОУ на банката. Съгласно т. 8 от договора при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо при условията на т.7 по-горе, но не по-кьсно oт датата на падежа на съответния отчетен период, титулярят заплащал на Банката годишна лихва, в размер па приложимия към датата на начисляването БЛПкк за Евро, който към датата на сключване на договора е в размер на 7.72 % годишно увеличен с надбавка в размер, съгласно Тарифата за таксите и комисионите на „Първа инвестиционна банка“ АД, приета от Управителния съвет на Банката, включваща Бюлетина за лихвите, начислявани oт Банката по банковите сметки в национална и чуждестранна валута към нея, заедно с всички техни изменения и допълнения към датата на прилагането им, като лихвата се начислявала върху непогасените суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата па регистриране на операцията в картовата система на Банката, до датата на погасяването. Към датата на подписване на договора годишната лихва, начислявана от Банката върху 2 дебитното салдо по Сметката е в размери, както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10.92 пункта - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трапеакции;

БЛПкк плюс надбавка от 12.72 пункта - за всички останали дебитни салда по Сметката. В т. 9 е посочено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картона сметка, па минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит /неразрешен овърдрафт/ независимо от причината за това, титулярят заплаща на Банката върху неногасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните па просрочие наказателна лихва в размери, съгласно действащата тарифа и по реда предвиден в Общите условия па Банката, като към датата на подписване на договора годишната лихва за надвишение на текущ кредитен лимит, в зависимост от вида на трансакцията, е в размер па лихвата плюс наказателна надбавка в размер на 11.00 пункта, а лихвата за просрочена минимална погасителна вноска в зависимост от вида на трансакцията, е в размер на лихвата по т. 8 плюс наказателна надбавка в размер на наказателната надбавка за надвишение на текущ разполагаем кредитен лимит. Съгласно т. 11 от процесния договор ГПР е в размер на 21.37 %.

Представено е искане за издаване на кредитна карта от 19.09.2012 г., както и протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип от 26.09.2012 г., както и Общи условия на „Първа Инвестиционна Банка“ АД зa предоставяне на банков кредит – овърдрафт по разплащателната сметка /картова сметка/ на физически лице. В чл. 4.1 от ОУ за ползвания овърдрафт кредитополучателят заплащал на Банката лихва в размер на приложимия съгласно Договора референтен лихвен процент за съответната валута, увеличен с надбавка в размер, посочен в договора, като лихви се начислявали само за дните за ползване на овърдрафта.

Представена е покана до ответника от 21.10.2021 г., с която на ответника е бил предоставен пет дневен срок за погасяване на просрочените задължения, като при незаплащане на задълженията в срок, то кредитът ставал предсрочно изискуем.

По делото е представен договор за цесия от 12.12.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент и „А...“ ЕООД в качеството му на цесионер, по силата на който цедентът прехвърля и продава на цесионера вземания посочени в приложение № 1 към договора, заедно с всички привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително изтеклите лихви и право на разноски.

Съгласно приложение № 1 от 12.12.2024 г. към договор за цесия от 12.12.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД, като цедент и „А...“ ЕООД, като цесионер, е посочен под № 586 договор № 000CC-R-038466 от 26.09.2012 г. с длъжник Г. Р. Т. и общо задължение в размер на 43406.81 евро.

Представено е уведомление за извършено прехвърляне на вземания от „А...“ ЕООД, съгласно което „А...“ ЕООД, уведомява Г. Р. Т., че на основание договор за цесия от 12.12.2024 г., Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлило на „А...“ ЕООД вземанията произтичащи от договор за кредит № 000CC-R-038466 от 26.09.2012 г.

Представено е уведомление за предсрочна изискуемост от „А...“ ЕООД, съгласно което „А...“ ЕООД, уведомява Г. Р. Т., че на основание т. 13.1 във вр. т. 13.1.1 от ОУ на банката обявява целия кредит за предсрочно изискуем.

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-038466/26.09.2012 г., се 3 установява, че между Г. Р. Т., като кредитополучател и „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитодател е налице облигационна връзка за предоставяне на правото да ползва кредитен лимит в размер на 9500 евро, който можел да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем размер под формата на овърдрафт. Съгласно т. 11 от процесния договор ГПР е в размер на 21.37 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 , ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това, като предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника, от деня, в който е то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Следователно, докато длъжникът не бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, последният остава титуляр на вземането. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от предишния кредитор. При това, релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента, но не и от цесионера. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че в закона липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Няма пречка цесионерът да бъде надлежно упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършеното прехвърляне на вземането, като в този случай се касае за упълномощаване за извършване на самото уведомяване. Тъй като съобщаването не е лично непрехвърлимо право, няма законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на представител, в това число и на последващия цесионер, като при наличието на такова упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на представлявания от него цедент и именно това му качество е релевантно. При това, упълномощаването следва да е оповестено, т. е. длъжникът, до когото е адресирано волеизявлението на представителя, трябва да бъде известен, че правното действие се извършва от името и за сметка на цедента, като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, нито е определен срок за това.