Решение № 1539 от 14.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100514623 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. Б. Ф. срещу решение № 17071/20.09.2024 г. по гр.д. № 56687/2023 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Д. Б. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 165,57 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******; 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която исковете да уважени, е неправилно. Поддържа, че не е потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи заплащането на цената им. Счита също така, че не дължи мораторна лихва, тъй като не е изпаднал в забава. Оспорва задълженията 1 за дялово разпределение, тъй като не е налице основание за присъждане на такива суми в полза на ищеца. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по производството.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските по производството.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците Д. Б. Ф. и Р. Б. Г. дължат поравно и разделно в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 331,14 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр.

София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 40,29 лв. – мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; сумата в размер на 55,58 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването; сумата в размер на 11,03 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.05.2023 г.

Исковете са уважени частично, като е признато за установено, че ответникът Д.

Б. Ф. дължи сумите, както следва: 165,57 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******; 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., а ответникът Р. Б. Г. дължи сумата в размер на 10 лв., представляваща незаплатена част от мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г. върху главницата за топлинна енергия.

В останалата част исковете са отхвърлени.

Решението е обжалвано само от ответника Д. Б. Ф. в частта, с която предявените срещу нея искове са уважени.

2

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е правилно в обжалваната част

Видно от представения по делото договор от 05.05.1988 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, процесният имот е придобит от А.Я.

Г. и Б.Ф.Г.. Съгласно приложените по делото справки от НБДН, А.Я. Г. и Б.Ф.Г. са починали и са наследени от техните деца – ответниците Р. Б. Г. и Д. Б. Ф..

Следователно, на основание чл. 5, ал. 1 ЗН всеки един от ответниците се явява собственик на 1/2 идеална част от процесния топлоснабден имот.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а всеки от ответниците – да заплаща по 1/2 част от цената .

Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед 3 общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, вземанията за заплащане на цената за предоставената топлинна енергия са изискуеми с изтичане на срока за плащане, както беше посочено - 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД), като потребителите изпадат в забава след изготвяне на изравнителната сметка за съответния период на потребление (чл. 33, ал. 4 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД).

Следователно, моментът на изискуемостта на вземанията и момента, от който потребителите се считат в забава, не съвпадат, като по общите условия на „Топлофикация София” ЕАД за изпадане в забава не е необходимо публикуване на сметките на интернет страницата на доставчика на топлинни услуги, а потребителите са в забава след изтичане на 45-дневен срок от издаването на всяка от двете общи фактури. Следователно, неоснователно е възражението, че ответникът Д. Б. Ф. не е изпаднала в забава по отношение изпълнението на задължението да заплащането цената за потребена топлинна енергия.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че не е налице основание за „Топлофикация София” ЕАД да претендира и до получава плащане на цената за осъщественото дялово разпределение. Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на ответниците, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание. Размерът на претендираната цена за дялово разпределение не е спорен между страните, поради което искът за главница за услугата „дялово разпределение“ е уважен правилно от районния съд.

Във връзка с изложеното се налага извод, че решението на СРС е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение 4 съобразно отхвърлената част от жалбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17071/20.09.2024 г. по гр.д. № 56687/2023 г. по описа на СРС, 164 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за установено, че Д. Б. Ф. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 165,57 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „******* аб. № *******; 20,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 15.05.2023 г.; 27,79 лв., ведно със законната лихва от 31.05.2023 г. до погасяването, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г.

ОСЪЖДА Д. Б. Ф., ЕГН ********** да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5