Определение № 913 от 07.05.2019, Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 913

Гр.Пловдив, 07.05.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, V състав в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия:

Стоил Ботев

Като разгледа обявеното за решаване адм. дело № 3672 по описа за 2018година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Н.Д.Д.чрез процесуалния си представител адв.М.С.-Д. срещу Решение на основание чл.62 ал.2 от АПК на Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка.

Недоволен от така постановеното, Д. счита че с Решението на л. 7/ без изходящ номер и дата на издаването му / се правят опити да бъдат измислени действия, които не са извършвани от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, като са съставяни документи с невярно съдържание. Според жалбоподателят проверка на „***“ ООД не е извършвана.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Т., счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. В писмено становище се излагат допълнителни съображения.

Окръжна прокуратура – Пловдив излага становище за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав, след като разгледа жалбата, намира същата за процесуално НЕДОПУСТИМА, поради следните причини.

На дати 28.08.2018г., 04.09.2018г. и на 10.09.2018г. К. Т.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, В.Б.-старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив и Б.Д.-главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив извършили проверка по спазване на Закона за насърчаване на заетостта на „***“ ООД.

За така извършената проверка е съставен протокол №ПР 1829718 от 20.11.2018г., в който е записано, че проверката е извършена на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от М.Ъ.-управител, с обект на контрол: офис в гр.***. Посочени са лица, присъствали на проверката, както и установени нарушения.

За установените нарушения и с цел предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.78 ал.1 т.1 от Закона за насърчаване на заетостта са направени предписания и е даден срок за тяхното изпълнение-21.11.2018г.

На 26.11.2018г. Б.Д.-главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив издава процесното Решение на основание чл.62 ал.2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка. Същото е издадено, тъй като в протокол за извършена проверка №ПР 1829718 от 20.11.2018г. е вписано, че седалище и адрес на управление на „***“ ООД е гр.*** и дружеството се представлява от М.Ъ., а обект на контрол е офис в гр.***.

В Търговския регистър дружеството „***“

ООД е вписано със седалище и адрес на управление в гр.***, с представляващ Н.Д.Д.-управител.

В регистъра на Агенция по заетостта, дружеството осъществява посредническа дейност в офис с адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81.

Предвид установените несъответствия при изписването на информацията за дружеството и обекта на контрол е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в протокол за извършена проверка №ПР 1829718 от 20.11.2018г.

В съдебни заседания от дати

05.02.2019г. и 12.03.2019г. са разпитани като свидетели К. Т. и В.Б.и двамата на длъжност старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив. От свидетелските показания се потвърждава действителността на извършената проверка, както и адреса на проверения обект.

На първо място съдът следва да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В конкретния случай обжалваното Решение, не притежава белезите посочени по-горе, характеризиращи го като индивидуален административен акт и не е волеизявление на административен орган, който да създава права или задължения и непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя.

Решението е издадено в съответствие с материалните и процесуалните изисквания на закона. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62 ал.2 АПК, представлява несъответствие между действителната воля на административния орган и тази обективирана в писмения текст на акта.

Това могат да бъдат грешки, допуснати при пресмятане, при изписване на думи, имена на страните и др. подобни. Не може да се квалифицира като очевидна фактическа грешка, грешката във фактите или при прилагането на закона при формиране на волята. Актът, с който се допуска поправката не трябва да води до промяна на правното или фактическо положение на страните в административната процедура, да не им вменява задължения и да не се предоставят права, различни от тези в поправения акт.

В настоящият случай, съдът приема , че оспореното Решение е издадено от компетентен орган, като в него е посочено, че се издава на основание чл. 62, ал.2 от АПК за отстраняване на допусната грешка - погрешно вписано седалище и адрес на управление на дружеството „***“ ООД. Решението е издадено в писмена форма и от същото се извежда волята на административния орган, поради което в тази насока не е допуснато нарушение, водещо до нищожност. В диспозитивната му част е посочено, че се поправя допусната грешка при изписване. В нормата на чл. 62, ал.2 от АПК е посочено , че очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване.

За пълнота следва да се посочи, че с жалбата си до съда Н.Д.в качеството си на управител, чрез адв.С. Д. поставя ред въпроси, част от които остават неразбираеми за настоящия състав на съда.

На стр.4 от жалбата е поставен въпрос

„Тези инспектори нормални ли са?“. Както по-горе се каза, настоящото производството е образувано по повод Решение за поправка на очевидна фактическа грешка и следва да се посочи, че психическото състояние на инспекторите, извършили проверката не е обект на контрол от настоящия състав на съда . Ето защо по отношение на този въпрос не се дължи произнасяне, тъй като съдът счита че същият е породен по-скоро от прекомерна емоция.

На стр.5 и стр.6 от жалбата процесуалния представител на дружеството адв.М.С.-Д. посочва, че „Документите не носят атрибутите на документ въобще“, „Не зная за какво Ви моля“ и „Кое да отмените“, както и „То няма документ, на който съдът да постави едно начало и да излезе с решение, за да отмени нещо“. В тази връзка следва да се отбележи, че дори жалбоподателят заявява, че не може да посочи какво точно оспорва с подадената до съда жалба.

Съдът счита , че с процесното Решение не се създават права или задължения и непосредствено не се засягат права, свободи или законни интереси на жалбоподателя в качеството му на управител на „***“ ООД, както и че с оглед липсата на белезите на индивидуален административен акт по смисъла на АПК следва да се приеме, че подадената срещу него жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство се прекрати.

Ето защо, Съдът

О П Р

Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от

10.04.2019г., с което е даден ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „***“

ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя Н.Д.Д.срещу Решение от 26.11.2018г., на основание чл.62 ал.2 от АПК на Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив за поправка на очевидна фактическа грешка.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело

№3672/2018г. по описа на Административен Съд – Пловдив – І отделение, V състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: